Честит рожден ден, магьоснико!

[1palq4o1]

Да си спомним думите му и да ги напомним на сегашните футболери

https://levski.bg/news/details/176953

[modor]

Ето, че отново е 4 май. 76 години по-късно. Ден, в който Георги Аспарухов щеше да се събере с близки и приятели, да приеме стотици поздрави за своя празник, а ние навярно да имаме честта и удоволствието да поговорим с него за бляскавата му кариера. Уви, съдбата реши друго...

Днес нямаме възможността да ви срещнем очи в очи с легендарната деветка, но няма и да говорим за Гунди в минало време. Защото той ще е жив, докато го помним! Ще е жив, докато има левскари и почитатели на футбола, които да пренасят от уста на уста легендата за Аспарухов. Историите за неговия чар, спортни достижения, талант и човечност. За скромния и необикновен магьосник на терена, който хората наричаха ПРЕЗИДЕНТА!

И днес спомняйки си за Аспарухов по-възрастните ще ни разкажат за някой негов гол, за някой финт, за някоя преживелица с високото чернооко момче. Те всички са запазили в паметта си поне една случка, свързана с него — и то такава, която не се забравя цял живот.

Гунди бе, е и ще бъде футболистът, който вдъхновява. Днес още по-ясно осъзнаваме колко ценен, колко нужен бе той. Не само за футбола и привържениците, а за обществото ни въобще като пример за човек и личност.

За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Аспарухов остава като неподражаем и гениален футболист. Величина в стандартите за мъжество, икона за любимия „син” клуб или просто нападателят на нашите мечти.

Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. Той бе и остава всенароден любимец. Човек обичащ и прощаващ. Човек, който накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му и да се възхищават на майсторството. Човек, който роди мита за красотата на играта.

Гунди ни остави много, а кристално ясно и до ден днешен отекват думите: „Има една страна България, и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!”.

Всъщност и сега е така – кажеш ли „Левски”, значи казваш „Гунди”, кажеш ли „Гунди”, значи казваш „Левски”…

Честит рожден ден, магьоснико!

[koisa]

!

[offtopic]Ако може да оправиш заглавието на темата [/offtopic]

[Jordan1914]

Само на 25г. съм, не съм го гледал, а само съм чувал за него. Изгледал съм всички филми за него, изслушал съм всички песни за него! Великан е той!!! Легендите не умират!!!

[damyanov1963]

Това е футболистът, заради който аз и братята ми станахме Левскари, въпреки че баща ни(Бог даго прости) беше локомотивец и като бях малък ме водеше на мачове на Локото, още на стария им стадион до ж.п. прелеза в кв. Захарна фабрика. Тогава и на тях им симпатизирах, но Левски се оказа по-силен именно заради Гунди, за който всички говореха, като за някакъв Бог. Първият ми спомен от него е именно от мач с Локото, още не ходех на училище, Левски водеше до 89-а мин. с 2:1 и Гунди вкара гол в 90-а за крайното 3:1. Тогава имаше един лаф - Пазете Гунди в последните секунди! Аз бях първия в махалата, който чу по радиото за гибелта им с Котков и когато излязох на вън и казах на другите, по-големите ми се заканиха, че ще ям бой ако лъжа, но аз се разплаках и те ми повярваха. На погребението отидох с един от по-големите ми братя, който през цялото време ме стиакаше за ръката, за да не се загубим, защото такова стълпотворение на хора още не съм виждал. Още се спори колко стотин хиляди души е имало, тогава се говореше че сме били м/у 200 и 300 000, аз само мога да кажа че по пътя от Герена до Орландовци непрекъснато прииждаха хора и тълпата се увеличаваше неколкократно, имаше хора от цяла България, много плачеха със сълзи, като деца.
Такава Личност, като Гунди няма как да умре, той ще си остане вечно жив, за тези които го помнят и за тези които са слушали за него!

[metodito]

Поклон.
Дано някога и ние "по-младите" видим онзи "Левски" отново, "Левски" без окови и зависимости и с хора не външни, а обичащи истински този клуб.

[blue avalanche]

Гунди беше един от най-фаулираните футболисти. Често играеше недоизлекуван. Казваха му, че точно в този мач е страшно нужен и той излизаше!
В последния мач, след поредното нарушение на червения рогач Пл.Янков, Гунди не се сдържа, стана и го удари. Мога да си представя каква е била болката, щом един изключителен спортсмен може да постъпи така.
Левски е имал много звезди, но легендата е САМО ЕДНА - Георги Аспарухов!!! И тя е вечно жива!
Поклон пред паметта му!!!

[Captain Stottlemeyer]

Нека си спомним за Гунди с едно от неговите редки интервюта, дадено през 1970 г.
- Кога за първи път обухте футболните обувки?
- Като 14-годишен.
- Кой е първият Ви мач?
- За първи път излязох на терена с детския oтбор на „Левски". Тогава играхме срещу "Славия", а аз бях централен защитник.
- Спортните журналисти Ви определиха за най-добър спортист на България за 1965 година. Считате ли, че е така?
- Моля ви, задраскайте този въпрос. Недейте толкова ме превъзнася. Какво съм аз без приятелите от отбора.
- Добре тогава, с какво ще запомните 1965 година?
- Случиха ми се три много хубави неща - роди ми се син, "Левски" стана шампион, България победи Белгия и се класира за световното първенство в Англия.
- Къде Ви е по-лесно - в "Левски" или в националния отбор?
- В "Левски", макар че и едната, и другата публика искат винаги победа.
- Кой е най-трудният съперник на "Левски"?
- Варненският „Черно море".
- А срещу кой вратар Ви е най-трудно?
- Няма непреодолим вратар. Иска се само едно - да си в изгодна позиция за стрелба и да можеш да сториш това.
- Кой защитник Ви е опазил най-добре?
- Димитър Пенев.
- С кого се чувствате най-добре като партньор в нападението на националния отбор?
- С Никола Котков стигнахме до разбирателство, което беше от полза за националния отбор. Сетне трябваше да се обиграваме с Димитър Якимов. И в това отношение стигнахме до полезно сътрудничество. После във въртележката бе включен Петър Жеков, но с него не се сработихме по терените на световното първенство в Англия през 1966 година.
- Оценката Ви за световното първенство в Англия?
- Знам колко горчивина причинихме на нашите сънародници. И то в оня мач, на който най-много разчитахме - срещу Португалия. Няма оправдание за нас. Картината на терена бе отчайваща. Голямото ни оръжие - волята, се беше изпарила от нас. И тук за сетен път се появи една наша основна слабост - неравномерната и непостоянна игра. След извоювания престиж срещу Бразилия ние заличихме хубавите впечатления. Ето задача за бъдещето - тези, които ще обличат националната фланелка, винаги в готовност. Имаме един хубав пример - Александър Шаламанов. Той даде всичко, на каквото е способен, а в някои моменти надмина себе си.
- Имаше ли деление в нашия отбор?
- При нас колективът не беше чак толкова лош, но е вярно, че се деляхме. Спяхме в стаите, хранехме се на групи според клубната ни принадлежност. Жалко, че малко се правеше, за да бъде прогонена скуката от нашето всекидневие. Иначе не можем да се оплачем. Полагаха се грижи за отбора.
- Как оценявате своето представяне в Англия?
- Играх слабо, въпреки че много се разчиташе на мен. Има обективни и субективни причини. Сам почувствах, че съм изостанал в редица отношения. Липсваше ми бързина, рязък старт, скоростна издръжливост, бойкост. Оказа се, че ми изневери и тактическата съобразителност. Обикновено се движех в един ограничен периметър, без да търся начини да се освобождавам от опеката на съперника. Изпадах в ролята на статист. И трябваше с горчивина да констатирам, че подобен маниер е анахронизъм. Футболисти като Пеле, Еузебио, Алберт и Торес се отличаваха с широк диапазон на действие, с неизчерпаема енергия и изобретателност, с големия си принос към колективната игра.
- Какво трябва да се направи за развитието на националния отбор?
- Нужен е наш, български стил във футбола. Засега подобно нещо не сме постигнали. В играта на отделните състезатели си личат различни влияния и стилове. Това е хубаво, но само ако цялата смесица бъде подчинена на едно общо начало и да се премахне разноезичието на терена.
- Кое според Вас е основното във футболната игра?
- Игровата дисциплина. Само с дисциплина на терена, може да се постигне победа.
- Какво е футболът за вас?
- Незаменимо удоволствие, вълнение, което никога не ме напуска. Не знам какво точно преживява един артист преди да се появи пред публиката. Лично аз съм неспокоен, събуждам се по няколко пъти през нощта преди мача, ръцете ми са влажни. Това състояние не ме напуска и след края на играта. Все се питам: „Дали създадох удоволствие на зрителите?"
- На какво посвещавате свободното си време?
- На семейството си, на следването във ВИФ, на приятелите. Обичам да гледам филми, посещавам театрални представления.
- Кой е любимият Ви писател, актьор и певец?
- Обичам книгите на Павел Вежинов. Много актьори обичам, но Георги Калоянчев ми е любимият. В областта на музиката най-много ми допадат песните и изпълненията на Пепино ди Капри.
- Аскет ли сте извън терена?
- Запалвал съм цигара, но не можах да се увлека. Смятам, че една чашка при специален случай също не е беда. Стига да не се повтаря.
- Щастлив ли сте в личния си живот?
- Да. Смущава ме само големият шум, който се вдига около мен.
- През миналата година бяхте контузен тежко. Как се чувствате сега?
- Ще направя всичко възможно да съм полезен и занапред и да върна старата си форма. Вярно е, че понякога усещам болки. Старая се да ги забравям. И, откровено казано, не искам да ми се повтаря непрекъснато за това.
- Вярвате ли, че отново можете да водите своя отбор, да решавате сам някои мачове, както правехте в миналото?
- Убеден съм, че сега играта ми може да бъде по-зряла и затова по-полезна за моя отбор. Футболът е колективен спорт.
- На кой треньор дължите огромната си популярност?
- На покойния бате Коце Георгиев и на Рудолф Витлачил.
- Какви са амбициите Ви, след като свършите със състезателната кариера?
- Да стана преподавател или треньор. Знаете ли какво удоволствие за мен е, като видя малки момчета да ритат топката край клубния ми стадион. Винаги се спирам да ги погледам, да им се порадвам. Опитвам се понякога да им покажа нещо, без да им се натрапвам излишно.
- Колко години смятате да играете още на футболната сцена?
- Ще играя, докато публиката ме гледа с възторг, а не с досада.
- Ако се опитате да погледнете напред във времето, какво ще е бъдещето на българския футбол?
- Винаги съм вярвал, че България може и трябва да се нареди между първите футболни сили в света. И това ще стане тогава, когато всеки младеж, обул футболните обувки, заживее с тази мечта. Ние имаме толкова хубави и надарени момчета. Важното е да ги привлечем, да ги научим да играят красиво, всеотдайно и честно, да гледат на футбола като на изкуство, да го превърнат в непрекъснат труд и удоволствие, удоволствие от самата игра...
https://topsport.bg/levski/spomen-za-gu ... 1970g.html

[Eminem]

Боби Чарлтън - "Трябва да ви кажа че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на "Уембли" през 68-ма. Сър Алф Рамзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме, но не достатъчно..."

Еузебио - "Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика - Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият."

Сандро Мацола - "Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един чародеен футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих."

Флориан Албер - "Малцина са тези футболисти, които умеят да създават наслада. Ще си призная, че когато на Световното в Англия българите ни вкараха красив гол, такъв само Гунди можеше да вкара, нашите защитници, както по-късно признаваха, се улавяли, че като зрители са се заглеждали в неговите атракции, "забравяйки" че трябва да му противодействат."

Сър Стенли Роуз - "Харесвах Аспарухов заради неговата красива и елегантна фигура, заради умението му да твори на терена и да повежда другите за честна и спортсменска борба. Ако трябва да го охарактеризирам с една дума, тя е - виртуоз."

Лев Яшин - "Всеки ще познае майстора от пръв поглед. А само какъв майстор беше Георги Аспарухов! Той се открояваше със своята ярка индивидуалност дори над всички звезди. Неслучайно, когато каних гостите за моя бенефис, аз най-напред се сетих за него и имах страстно желание той да присъства на всяка цена. Аспарухов може да украси всеки мач, да направи от него незабравим спектакъл".

Бобу Мур - "Моят девиз във футбола винаги е бил: Побеждавай красиво. Мисля, че той с пълна сила се отнасяше за Аспарухов".

Нерео Роко - "Аспарухов е нападателят на моите мечти".

Райко Митич - "Той имаше много почитатели в Югославия, които интимно го наричаха Гунди. Това е интересен феномен. Рядко чуждестранен играч е обичан толкова много и страстно от нашите "навиячи", както стана с вашия Гунди."

Поклон!

[Странджата]

Не знам дали го удари, или само го наплю. Стана около центъра, към сектор В. Рогачът му влезе много грубо в крака, който беше с протеза. Повечето целеха Гунди точно там - от Гаганелеца до онзи - Стойков ли беше - от Пловдив. Знаеха, че играе с пластина и със специални обувки.
Гунди, когато се изправи след фаула, беше бесен. Но не мисля, че го удари. ПоОсле Янков се извинява - след кончината, защото го нарекоха Убиеца на Гунди.
Легендите са затова - за да не могат да се повторят. Но Гунди наистина беше неповтовторим. Като него не се е раждал друг - не става дума само за футболните му умения. И който си мисли, че властта има някакъв пръст в това образът му да е чист като на Апостола, той не познава тогавашната власт.
Гунди наистина е икона, но не да се молиш пред нея, а да следваш светлия й пример!