Нищо ново под слънцето! Иванчовци, Смитета и тем подобни ибрикчии е имало винаги, но за наша радост е имало и Паисий, Левски , Ботев, капитан Петко и хиляди още хъшове, хайдути и "хаймани", благодарение на които все още има български род със собствен език, писменост и култура. Имало е и все още има българи, за които честта и достойнството са по -важни от пълния търбух и собствения гъз....
Ха, като сте почнали, англосаксонски соросоидни патрЕоти , цензорирайте Левски, Ботев и Вазов, зар, ако няма робство, няма и освобождение от Русия ... ха- ха - ха!
Из бележките на Левски:
Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род
(из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски)
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.
(до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.)
Ето, близко е времето да покажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане прах и пепел… (в. „Свобода“ – 12.12.1872 г.)
Из публицистиката на Ботев:
И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях,…
Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкриваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго;
(„Намясто програма“)
Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онез класически хайдути, в кои се явява животът на народ поробен със сичките оттенъци на характера му, на обстоятелствата, и кои учудват ни с добрини, учудват и със злини.
(„Примери от турското правосъдие“)
И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби.
…
Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност – след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази;
(„Народът вчера, днес и утре“)
Сънливият тиранин залитна на трона от думите. “Болгаристан калктъ” и окачи мъртвия Черковен въпрос на галваническа кука, с кое, без да иска, призна името на робите си – призна борбата.
(„Петрушан“)
Из поезията на Ботев:
Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни сърце!
(„Хаджи Димитър“)
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
(„В механата“)
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
(„Моята молитва“)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
(„Обесването на Васил Левски“)
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
(„Елегия“)
Из поезията на Иван Вазов:
Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
(поемата „Каблешков“)
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
(поемата „Левски“)
Перущице бедна, тнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
(поемата „Кочо“)
Но след като не искаш лесна печалба... Няма да настоявам повече.
