Ти, като фен на Юнайтед неведнъж си сипвал по сър Алекс Фъргюсън за уж, по твое мнение изпуснати шансове в турнира за сметка на поредна титла в Англия.
Тук ми вкарваш думи в устата(твои погрешни тълкувания), които никога не съм си мислел, а какво остава да ги коментирам.
Да, критикувал съм го за изцепките в груповата фаза, за някои действия в елиминациите, за странните решения на финалите през 2009-2011, които ако не бяха се случили и не означава, че щяхме да ги спечелим, но и в обратния случай, ако бяхме спечелили - те пак си остават странни, да не кажа безумни и...доста далеч от т.нар. контра-екстравагантно решение, сиреч, нещо на хартия нелогично нали, което обаче впоследствие изиграва ключова роля за успеха.
Имало е такива моменти в историята, например, най-пресният подобен такъв за който се сещам, е Холандия и Ван Гаал през 2014 с включването на Тим Крул при дузпите срещу...Коста Рика, ако не бъркам.
Иначе, погледнете съставите ни през 1999 и особено през 2008 - всичко е точно, както се казва!
Винаги съм казвал, че за мен като фен на Манчестър Юнайтед няма по-важно нещо от титлата във Висшата лига.
Но това разбира се и не означава, че трябва да се жертва Шампионската лига, напротив, там винаги съм бил на мнението, че:
Ако ще се отпада - поне да е срещу някои гранд и с достойноство/борба, например, 2002-2003 срещу Реал Мадрид.
Иначе, за себе си Шампионската лига я тълкувам като бонус, при който най-важно да си ефективен и устойчив, сиреч нещо като 100 м спринт(6 + 6 + 1 мача), а не маратон като първенството, при който се изискват повече ресурси, стратегии и пр.,
Поради тази причина, когато се сравняват двама или повече мениджъри, то за мен есенцията винаги е била успеваемостта/отношението към вътрешното първенство, визирайки в случая и най-вече грандовете.
