След кратко отсъствие титлата отново се доближава към града-рекордьор(в ерата на Висшата лига).
Яд ме е основно(като фен на Юнайтед), че интригата намалява с всеки изминал кръг, но колкото и прекрасно да се представят Сити(няма спор),
то пък не е и като да нямахме силите(възможностите) да поддържаме една дистанция от 6-7 точки, но съвкупно издънките срещу
Хъдърсфилд, Лестър, Бърнли и
най-вече загубата в дербито на Манчестър...ни изядоха главата!
Равенствата с Ливърпул и Стоук, като и загубата от Челси са също неприятни/влияят, но маркираните в черно са в пъти по-недопустими/отвратителни и с по-голяма тежест върху събитията.
Валидно е това, че Сити са едно ниво над останалите(като представяне), но съща така и това, че останалите(главно Юнайтед и Челси) основно чрез детинските си издънки, образно казано позволяват още повече да се надува самочувствието на Гражданите и респективно точковата дистанция.
И ако за Конте все пак можем да намерим някакъв вид оправдание, най-вече това, че му е втора година в Англия, имаше и някой търкания с Абрамович относно трансферната политика и пр., то за Моуриньо няма такова нещо, което вече насочва темата към въпросите за мотивацията, липсата на идеи, треньорската изчерпаност(за справка първата половина на сезон 2015-2016 за Челси), закостенялост(старомодност) и т.нт.
Не ми е хубаво да ги казвам тези работи(като вид самозаблуда), но пък не е като да няма наченки за тях.
Аз лично най-много се доверих на опита му и нищо друго! И ако през 2016-2017 можем да преглътнем някои неща, както се казва да си затворим очите(с поглед/надежда към едно по-светло бъдеще) то за 2017-2018 вече става трудна работата, защото времето минава, а ситуацията практически е ни в клин, ни в ръкав, а не е като да нямаме качество и потенциал, не е като да не е похарчил един камион с пари, не е като да няма подкрепа от ръководство и фенове,..Е!?
Ако спечелването на Лига Европа(главно) донякъде успя да позамаже негативите от първата година, то към момента те кардинално са
три: Загуба от Реал за СК, На 15 точки от първото място, отпадане от КК от Бристол Сити.
ФА Къп и Шампионската лига останаха като материалната цел(плодовете) за 2017-2018 така да се каже.
Няма смисъл да се коментира кое има по-голяма тежест/рейтинг, но простите сметки показват, че Жозе Моуриньо трябва да даде 101% от себе си и да хвърли всички сили в Шампионската лига.
След ерата на сър Алекс Манчестър Юнайтед измести фокуса(силата си) към турнирните сблъсъци, естествено, не за сметка на Висшата лига, но просто така се получи.
Е, имаше и някои чутовни издънки(главно при Ван Гаал с МК Донс и отпадането в групите на ШЛ), но все пак Мойс достигна 1/4 финал в ШЛ и полуфинал за КК, Ван Гаал спечели ФА Къп, Моуриньо спечели КК и Лига Европа в дебюта си, та сравнение с осредненото 5-6-то място за целия период, тези купи изглеждат доста по-мащабно и показват, че отборът може да надгради в това отношение.
Слагам тигана, с едно на ум:
Моите уважения към Севиля, но разликата в класите/опита е в наша полза и трябва да се възползваме от тази привилегия, защото можеше да е далеч по-сложно с Байерн, Реал или Ювентус.
След това на 1/4 финалите е много вероятно да изтеглим някой континентален гранд, но ако имаме късмет можем и да се паднем с Рома или Шахтьор.
И третият вариант е най-любопитният(при известни условия) - английски сблъсък(нещо което не ни е чуждо през годините с Арсенал и Челси в Шампионската лига и с Ливърпул в Лига Европа).
Тук ще кажа, че аз лично съм ЗА и дори го предпочитам пред някои други опции.
Моуриньо е фаворит(в два турнирни мача) срещу всеки един английски отбор, дори срещу Сити(и Пеп, който статистически доминира в преките им мачове).
В общи линии си пожелавам(ако елиминираме Севиля) - Шахтьор/Рома или английски отбор(ще има
поне още два, така че не е като да няма добри шансове да се случи).
Лично аз ще бъда много по-спокоен/уверен срещу английски отбор, отколкото срещу Байерн Мюнхен или Реал Мадрид, основно заради историческата зависимост през годините, което малко или много си оказва психологическо влияние, няма спор.
Грубо казано предпочитам Сити на 1/4 финал или 1/2 финал, отколкото на финал и Байерн/Реал на финал, отколкото преди това.
Що се отнася до останалите позиции, аз не мисля, че можем да говорим за някаква голяма битка, а по-скоро за това - кой ще греши по-малко от другия.
Всеки един има своите предимства и недостатъци, и според мен дребните детайли ще предрешат нещата.
За Лукаку20 мача - 10 гола(до момента) е като 19 гола в 38 мача, как ви звучи?
Много добре, нали?
Проблемът е, че има известни паузи между следващите голове, сиреч, липсва му постоянството/клиничността.
Започна страхотно в началото, но постепенно дръпна ръчната и така...се получава едно своеобразно галопиране.
Но, в крайна сметка един беше Ван Нистелрой
