Мнениеот smoothc » 10 дек 2017 23:21
Заслужена победа на Сити, за огромно съжаление нашият максимум бе равенството.
Гуардиола надигра Моуриньо(жалко, че се случва за втори пореден път на Олд Трафорд), играчите им действаха по-съобразително(през по-голямата част от мача), атаките им бяха много по-опасни, а ние сякаш разчитахме на варианта, че те сами ще се бият или ще ги изхитрим при някоя контра/статично положение...все едно, че ние сме гости или водачи в класирането, което всъщност е най-неприятното от всичко, при положение че и победата за нас беше без алтернатива, защото едно са 5 точки дистанция, съвсем друго са вече 11 точки.
Да, на теория винаги има надежда, все пак сезонът още не е минал и средата, но акцентът в случая(болезненият акцент) e най-вече върху подхода на Моуриньо в този двубой, просто нямаше достатъчно хъс и агресия за победата, да не кажа дори, че видях и прекален респект/страх в отбора, което **** майката на всичко като цяло.
Не видях вярата, че можем да спечелим срещу Сити!!
Както винаги съм казвал - предпочитам да загубим с атакуваща и непримирима игра, отколкото с предварително свален гард и дебнене, което в крайна сметка и пак доведе до лош финал.
Бързите голове промениха рязко курса на мача, но като цяло(поради една или друга причина) не се получи кой знае какъв спектакъл/шоу.
Страшно се зарадвах колко бързо успяхме да върнем за 1:1 и си казах, че през второто полувреме трябва да се действа по-решително, да подложим Сити под напрежение и пр., но вместо това, горе долу се дублира периодът допреди 0-1 - Сити владееха инициативата, а ние бяхме в изчаквателен режим, трудно изнасяхме, на няколко пъти имаше поредни разигравания между вратар-защита, което бе индикатор за неустойчивост в средата на терена, въпреки горе долу стабилността на Матич и енергията на "запалката" Ерера, дори и с изсипаните топки не мина номера, или твърде дълга/висока, или нарушение в атака, отделно че Марсиал и Рашфорд нерядко сами се заплитаха в рейдовете си, което практически означаваше и изолация за Лукаку, който от своя страна не беше особено концентриран, лесно губеше топки, дори една мудност имаше в действията...
А играчите на Сити ми направи впечатление, че в последните 20-25 минути бяха доста свежи, здраво пресираха в нашата половина, особено Сане и Стърлинг бяха като фурии, използваха и леки провокации, което естествено е нормално при такъв заряд, а вече финалните 5 минути горе на тъча/корнера...сложиха капака на всичко.
Да видим какъв жребий ще изтеглим утре, че както е тръгнало и тази година явно, основният акцент ще падне върху игрите ни в Европа.
Относно дискусията за трансферите/милионите и евентуалните дивиденти, моето мнение е, че какъвто и да е трансферът, без необходимите/целесъобразните указания и внедряване в колектива...всичко може да отиде на кино и обратно, един по-скромен трансфер, да се превърне в основен двигател на отбора.
Манчестър Юнайтед е един от най-активните и крупни купувачи през последните 2-3 сезона, в действителност бяха взети доста класни футболисти и такива със солиден потенциал, визирайки най-вече халфовете, крилата и нападателите, но кардинално нито головете се увеличиха, нито дивидентите, което сериозно отваря въпроса за мениджърските указания и управлението на игровите минути.
Ван Гаал и Моуриньо като цяло не успяха да отъждествят маргинализацията на трансферите, с тяхната очаквана ефективност, просто защото не им задават целесъобразните указания, това е!
Конкретно във Висшата лига, а и Европа, по мое мнение, най-добрата симбиоза се е получила/получава между карето Мане-Коутиньо-Фирмино-Салах(финален щрих) и директния подход на Клоп.
Хем има ефективност, хем наслада за окото.
Разбира се, Клоп и Скаузърите имат десетки т.нар. кусури и пропуски, но конкретно за карето МКФС - евала, 100% евала.
ПСЖ и Сити също са в тази графа с техните атомни карета, но при Скаузърите симбиозата е убийствена, още повече, че съвкупно и трансферната цена/стойност е в пъти по-малка, а пък от своя страна ефектът огромен, so...
Благородно им завиждам, напомнят ми на взаимовръзките и финеса в играта на Манчестър Юнайтед от 2008-2009 с Рууни, Тевес, Бербатов и Роналдо.
В тази връзка, ние да не би да нямаме страхотен микс от офанзивен потенциал, напротив!
Рашфорд-Марсиал-Мата-Мики-Лингард + Лукаку, но...указанията на Моуриньо не са точните, за да се разгърне пълният им блясък.
А и фактът, че головата им форма непрекъснато "галопира", говори красноречиво за тези неща, а на хартия какво може да излезе от цялата работа при един правилен поход...
Ван Гаал същата работа - Ди Мария, Фалкао, Депай и....той пък тотално им *** майката.
Да, естествено, че кардинално вината е обща, но вече съотношението е буквално 9:1 в полза на грешните указания на мениджъра.
Мениджърът за това е мениджър, защото изпълнява функцията контрол!
Тоталната истина е, че Манчестър Юнайтед(след сър Алекс) страда главно заради следните неща:
1. Бягство от натуралната философия на клуба - атака и пак атака!
2. Нецелесъобразни указания на офанзивните играчи!
3. Това води до слаба ефективност и недостатъчно количество голове.
4. Защитата и вратарите, както и статистически всеки може да види - е в ТОП 10 на Европа за този период - тук няма никакви проблеми, всичко е тип-топ.
Последна промяна от
smoothc на 11 дек 2017 00:12, променено общо 3 пъти.