Висша лига - сезон (2017-18)

[smoothc]

Чудно ми е как има хора, които слагат в едно изречение Тотнъм и шампион

Нали историята е(беше) такава - Шампион винаги става един измежду завършилите в Топ 3 на предходния сезон.
Лестър и Челси разчупиха статуквото и може би поведоха нов курс, но да видим дали ще продължи и през сезон 2017-2018?
Аз лично (тайно) ще стискам палци

p.s.
Мениджърите Шампиони 1993-2017
Сър Алекс(SCO)
Далглиш(SCO)
------------------------------------------
Венгер(втори сезон)
Моуриньо(дебют и втори сезон, втори сезон)
Анчелоти(дебют)
Манчини(трети сезон)
Пелегрини(дебют)
Раниери(дебют)
Конте(дебют)

Комбинацията италианец-дебютант(ставал шампион в Серия А ) + Челси = Шампион

[Furious_Monk]

Тоя сезон картоните са под всякаква критика. Да взимат да ги махат тия рефери ако ще ми се борят да евро наряди или за каквото там искат и да водят рефери то Лига 1 и Чемпиъншип.
--

Заради тоя плешивец сега ме боли крака ); Станах, че някой звънеше за 1 мин, връщам се бързо и с връщането ми тия вкарват гол : ) Такъв шут вкарах на канапето, че ....

Канапето е сериозен противник, без подходяща подготовка е трудно чавек да се справи с него.

Тоя Куман да не се окаже и той някакво менте. Както спомена, с човек повече, поне една свестна контра да бяха направили...

[smoothc]

Ако приемем, че Моуриньо и Раниери имат предходен богат опит в Англия, Манчини и той стана шампион в третия си сезон(с много малък опит като играч в Англия), то какво да кажем за Анчелоти 2010, Пелегрини 2014 и Конте 2017, които бяха абсолютни дебютанти? Какво е общото между тях(като стил и методика) и как успяха да спечелят титлата в първите си сезони и то при една доста сериозна конкуренция?
В кое се крие разковничето на цялата работа, ей това ми е интересно да чуя?
Тактическата "закваска" на италианската школа ли ще да е?
И ако Анчелоти и Пелегрини все пак имаха и доза късмет в края, то Конте буквално отвя всичко със замах.

[Thsmith]

Те като цяло са зле в атака ако питаш мен. Хвърлят доста пари, а не взеха достатъчно добри играчи. Руни е адски бавен вече, а не е и 2 метра за да се пребори за първа топка с лекота. Ще видим какво ще излезе, но този подход в никакъв случай не прави мачовете атрактивни.

Един Реднап да водеше Евертън и тоя мач щеше да е с 6-7 гола сигурно, а след червения щеше да е буквално като размяна на удари.

И ми е чудно защо Бейнс не бие корнери/фалове, а Руни, който е мн по зле в изпълнението.

---

Нали се сещаш какво щеше да стане с това отвяване ако трябваше да играе и в ШЛ с този къс състав?
Да не забравяме, че беше и на косъм от уволнение, даже ако се не лъжа беше абсолютен фаворит на букитата за уволнен треньор преди да почне серията от победи.
Да не играеш допълнителни мачове е изключително голямо предимство и си личи най-вече в амплитудите на по-малките отбори в момента на класиране за ЕКТ и какво се случва през следващия сезон с тях.

[smoothc]

Нали се сещаш какво щеше да стане с това отвяване ако трябваше да играе и в ШЛ с този къс състав?
Да не забравяме, че беше и на косъм от уволнение, даже ако се не лъжа беше абсолютен фаворит на букитата за уволнен треньор преди да почне серията от победи.

Добре, какво е общото между Анчелоти, Манчини, Раниери и Конте?
Като изключим шотландските класици сър Алекс и Кени Далглиш, френския аристократ мосю Венгер, то от едната страна са латино прагматиците Моуриньо и Пелегрини, а от другата Италианците.
Какво специфично ноу хау(грубо казано) придадоха Италианците, че успяха да станат шампиони?
Факт е, че италианските мениджъри се адаптират доста успешно в условията на Висшата лига.
И погледнато в перспектива(на база тези детайли) - какви са шансовете чисто технически на НЕшампионите Гуардиола, Клоп и Почетино + Куман?(Топ 7 за 2016-2017)
Трябва ли да се търсят приликите или някаква обща специфика между всеки един от тях и мениджърите ставали шампиони, сиреч, дали това има някакво значение?

*Моуриньо, Конте и Венгер са в шампионския списък

[Thsmith]

Кво значение има дали са жабари или не? Разликата от Маоруньо до Пелегрини е като от небето до земята.
Пробвай да сравниш и добрия татко Карло и Конте. Нищо общо.

Просто са попаднали в точния момент, точното място и са приложили точния специфичен подход спрямо настоящето състояние на отбора.
Само не почвай да сравняваш сега и сривовете при Раниери, срива при Анчелоти дето нямаха победа 2 месеца, какви ги забърка Манчини и тн. Това са индивидуални неща и не може да ги отдаваш на нацията.

[smoothc]

Просто са попаднали в точния момент, точното място и са приложили точния специфичен подход спрямо настоящето състояние на отбора.

Е***** апокалиптичната картина
Коя комбинация образно казано приемаш за чиста монета(в 4 годишен цикъл)?
Шампион-Шампион-НЕШ-НЕШ
НЕШ-НЕШ-Шампион-Шампион

Кво значение има дали са жабари или не?

Прекалено често се повтори упражнението, за да се омаловажава с лека ръка, въпреки всички обективни/субективни фактори.

Това са индивидуални неща и не може да ги отдаваш на нацията.

Дали?
Като изключим Моуриньо, първият направил Челси шампиони във Висшата лига(общо 3 пъти), то след него се смениха много мениджъри(от различни националности) и... точно италианци успяха да ги коронясат отново - Анчелоти и Конте.
Да не забравяме, че спечелиха и първата си Шампионска лига също с италианец - Ди Матео.
И точно поради тези т.нар. причини, имам някакво...чувство така го кажем, че Конте ще достигне доста далеч в Шампионската лига 2017-2018.
Да не казвам голяма дума, но мисля че един 1/4 финал от воле, нещо като Италия на Евро 2016 - в тази роля виждам Челси.
С Виали спечелиха УЕФА 1998, с Раниери достигнаха на косъм от финала в ШЛ 2004, с Ди Матео спечелиха ШЛ 2012.

Забелязвате ли, може да е пълна случайност, но в последните години финалистите мениджъри в Шампионската лига неизменно имат някакъв опит от Италия?
За Анчелоти и Алегри е ясно, но например, Симеоне, Енрике и Зидан - всички до един са били в Италия.

[Thsmith]

Плешо докато търпеше наказание за допинг в Бреша е попивал тактика, заради това.

--
Влизаш в някакъв филм и това си е. Още малко ще направиш статистика от кое заведение се хранят.

[smoothc]

Ти се шегуваш, но хич не е шега аз да ти кажа.
Да попиеш опит от Мацоне и Капело си е нещо голямо.

Mazzone is the most experienced coach in the Italian football panorama, having coached more than 1,000 professional matches. On 18 March 2006, Mazzone became the Italian manager with the most Serie A matches coached ever, equalling and then overcoming the past record held by Nereo Rocco.
Roberto Baggio often defined several times Mazzone as one of the best coaches he met in his playing career. Baggio himself, in a radio interview on 18 February 2006, declared that Mazzone asked him to join him in a playing football comeback in Livorno; however, Baggio claimed that, even if he would have given him an affirmative answer because of his gratitude for what Mazzone did for him, he was forced to refuse because of his physical troubles.
Pep Guardiola said that he learnt a lot from Mazzone during his Brescia years.

[CSKA69]

Не знам колко опит е насъбрал Гуардиола от Мацоне и Капело, тъй като игра прекалено кратко там (в Рома при Капело даже и почти не игра). По-скоро по отношение на дисциплината в отбора и борбеността докрай е натрупал опит испанецът в Италия, не толкова с тактиката. Всички знаем обвързаността на неговите идеи с холандското течение (Кройф/Ван Гаал) и с Марсело Биелса.
Снощи Сити много ми напомниха на Юнайтед по времето на Ван Гаал - много притежание, но малко чисти голови положения. Всички говорят за подобряване на защитата им, но главният проблем на Сити е атаката, колкото и абсурдно да звучи на фона на целия им атакуващ потенциал и стил. За разлика обаче от Ван Гааловия Юнайтед, Сити създават положения достатъчно по време на мач, просто не ги вкарват. Доста по-лесно е да защитаваш вратата си чрез притежание на топката и висока защитна линия, когато водиш с 3:0 до 40-тата минута, отколкото при 0:0 , където всяка твоя грешка е наказвана

Що се касае до италианските треньори, клишето за това че са тактици важи с пълна сила в Англия, където основната тактика доскоро беше "hit and run" И все пак смити е прав, че всеки случай си е строго индивидуален, защото можем да дадем и обратните примери с Валтер Мадзари и Франческо Гуидолин