ДА СЪПРЕЖИВЕЕШ ПРОЛЕТТА
Пламен Живков
Силната игра срещу Дунав, преминала като вихрушка от атаки и безброй голови положения, затвори цикъла от първия кръг на плейофите и потвърди новото лице на отбора през пролетта. И срещу скъпия и обигран отбор от Разград, и срещу винаги надскачащия възможностите си срещу нас „син“ отбор, и срещу плътно защитаващите се, но не стихийно, а дисциплинирано и грамотно, „дракони“ ние бяхме господарите на терена, владеехме мачовете от начало до край и заслужено сме на първо място от срещите в тази фаза. Вече и на предубедените е ясно, че сме свидетели на изграждането на поредния силен тим на ЦСКА.
Тази хубава пролет за нашия отбор ме връща назад в спомените и неминуемо поражда асоциации.
В историята си сме преживели този процес неколкократно, но особено внимание заслужават три случая, когато от нулата създаваме и развиваме отбор, превърнал се впоследствие в хегемон у нас и оставил забележителна следа на европейските терени.
Първият е самото създаване на Армейския отбор с бедни, но талантливи и нахъсани момчета, изградили и прославили ЦДНА у нас, в Европа и Света, чрез многобройни титли и победоносни международни турнета. Тази епопея е описана в чудесната книга на Стефан Божков „От Юнак до Барцелона“. Намерете я в мрежата и я прочетете, за да се изпълните с гордост. Дано някой се сети да я преиздаде за 70-тата годишнина.
Вторият случай, който моето поколение е преживяло, е през първата половина на шестдесетте години на миналия век, когато се извърши смяна на славното поколение на Найденов, Ракаров, Манолов, Божков, Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Колев, Янев и сие. Това съвпадна и с обединението и смяната на името ни на ЦСКА „Червено знаме“ / за първи път се появи абревиатурата ЦСКА /. Тогава завършихме на 11-то място в крайното класиране, което отвсякъде си беше катастрофа, но младите Йорданов, Филипов, Пенев, Гаганелов, Боби Станков, Якимов, Цанев, Никодимов и съотборниците им, отначало подпомогнати и от ветераните Найденов, Ковачев и Колев, бързо стъпиха на победоносния път, след само две години спечелиха шампионската титла, след три играха знаменитите три полуфинала в Европа с най-великия в своята история Интер, спечелиха и титли и купи у нас, и на свой ред влязоха завинаги в сърцата ни и се записаха със златни букви в историята.
За трети път това се случи през 1985 година, когато бяхме закрити и бе създаден новият клуб „Средец“, без никаква юридическа връзка със предишния ЦСКА, с ново име и нова емблема, но мигом припознат от нас, привържениците, като нашата голяма Червена любов. Това се помни и от по-старото и от средното поколение. Започнахме отново от абсолютната нула, без финанси и екипировка, в началото изгонени дори от стадиона си. Тогава блесна последователно геният на младите тогава треньори, а впоследствие колоси в професията, Никодимов и Пенев и бе изграден отново шампионски тим, оставил неизличима следа у нас и в Европа, подарил на европейския и световен футбол звезди като Стоичков и Любо Пенев и запалил завинаги огъня в сърцата на хиляди деца.
Сегашното поколение привърженици, заедно с нас от по-старите поколения, има щастието, след дългогодишно ходене по мъките и нанесените тежки поражения върху клуба вследствие на недобронамерените удари на властите и неадекватното му управление, да изживее новата прекрасна пролет на възраждането на Великия ни клуб и изграждането на отбор, който години наред да властва на футболния трон. Условията сега са по-различни, не е възможно задържането на едни и същи играчи през цялата им кариера, заради отворените граници, налага се използването и на чужденци, трябва постепенно да се постигне самоиздръжка, което изисква и продажби на добри футболисти, но при една добра организация и умна политика, това не би трябвало да попречи и на успехите на футболното поле. Вижда се, че се работи с пристрастие към Червената идея, с професионализъм и перспектива, следва се дългосрочна стратегия, има грандиозни планове за развитие на материалната база и работата с децата. Това ще гарантира доброто бъдеще на клуба.
Ние привържениците, които имаме щастието да сме свидетели на този процес, сме с незаменимата роля да създадем подходящата обстановка на спокойствие около отбора и безусловната му подкрепа, но и да не даваме и минута спокойствие на властите, докато не изпълнят докрай поетите ангажименти за дългосрочно предоставяне на базите, а на враговете да покажем ясно, че ще защитаваме своето дори с телата си, както го направихме неотдавна за емблемата. Те трябва да знаят, че с нашата любов шега не бива.
Привържениците на ЦСКА сме велика сила, когато застанат зад любимия си клуб и отбор. Показали сме го и през шестдесетте години на миналия век, през 1985 година, показахме го и през последните години в борбата за спасението на клуба и вярната си служба в негово име по терените на аматьорския футбол. Ще го покажем и сега.
Вярвам и съм дълбоко убеден, че най-тежкото е зад гърба ни, че водим последни ариегардни битки, които със сигурност ще спечелим. Затова мисля, че можем да се наслаждаваме на пролетта на възраждането на нашия клуб и отбор и смело да мечтаем, че следващият градеж на нов силен тим след 7-8 години ще бъде на основата на талантите, които ще сме създали в нашата Детско-юношеска Академия.
Наслаждавайте се, обичайте и се гордейте с ЦСКА!
Бате Пламен , както винаги много силен и емоционален
!?
