TodorT написа:sin4ec написа:Читави бегове в школата има, ама са 14-15 годишни...което означава, че в следващите поне 3 години ще трябва да купуваме хора на тази позиция, както и за ЦН. С останалите постове ще се справим.
Синчец, разликата между юношите и мъжете е огромна. Читави, читави, но са на 15 год. Няма никаква гаранция как ще се развият в бъдеще. При децата и юношите нещата са съвсем различни. Видяхме ги юношеските национали Стивън, Мисяк, Цоневи, Вутов и т.н.
Клубът може да има различни политики.
1. На 18-19 годишните им се благодари за усърдието през детско-юношеските години, но се подчертава, че "Левски" е клуб с високи амбиции и цели и не може да си позволи да рискува с неопитни и физически неукрепнали футболисти. С пожелания за успех се отпращат да продължават развитието си в други клубове. И естествено с обещанието, че специалисти от клуба ще следят развитието им и при добро представяне и необходимост от футболисти с техните качества ще бъдат призовани отново в родното гнездо. Като резултат първия отбор на "Левски" е съставен само много добри утвърдени футболисти, с визитки от родни и чуждестранни клубове. "Левски" се представя много добре, печели титли и купи, постига успехи в ЕКТ, клубът като АД просперира. Но реалностите са други. Да, няколко, т.е. почти всички "наши момчета" разочароваха с развитието си. Останаха си надежди. Примери за привлечени отвън и успели в "Левски" футболисти? В последните 10-15 години са не повече от 4-5. И повече от 100 тотални разочарования.
2. 18-20 години юноши, т.е. вече бивши юноши, се включват в мъжкия отбор. Като им се дават реални възможности. Включително и във важни мачове. Разликата между навлизащите 18-20 годишни момчета и мъжете е няколко години. Изразява се в различни аспекти. Специфична за всяка личност. Физически юношите все повече се приближават до мъжете. Не рядко и неизненадващо младите могат да превъзхождат утвърдените имена. Особено внимание трябва да се обърне на психологията. Област в която "Левски" не може да бъде положителен пример. Положителните качества трябва да се отбелязват, да се посочват добрите изяви. Но с мярка. Трябва да се обърне сериозно внимание на т.нар. звездомания. Важи за юноши и за футболисти в представителния отбор. Трудно, почти невъзможно е да се прекратят и дори да се ограничат прекалените хвалебствия от журналисти, привърженици и т.н. Треньори, ръководители, защо не и психолог (мисля, че в момента няма такъв), родители и др. би трябвало да обяснят на конкретния състезател подробно възможностите му и най-вече перспективите за развитие. Ако е необходимо, а то много често е наложително, да го "свалят на земята". Преди няколко дни си позволих забележка относно суперлативите по адрес на Краев. Припомних и други случаи. Мога да посоча още. На млади и утвърдени футболисти. Позволявам си само братя Цоневи, Де Нойер, Костадинов. Бях упрекнат в сарказъм, ирония и т.н. Твърдя, че съм проявил само реализъм.
3. Преотстъпване на младите в други клубове за да трупат игрова практика и опит. Според мен вариант, който може да има само финансов ефект. Почти винаги минимален. Какво развитие може да се очаква в клубове, които не са сигурни дали ще завършат първенството, където неизплатените заплати и обичайните реакции са нещо обикновено, а амбициите на собственици, треньори и футболисти се ограничават до завършване на шампионата и запазване на мястото в групата. Потвърждение са всички преотстъпени. Сираков? Да - положителен пример. Преди почти 40 години. Подходящ футболист, преотстъпен в подходящ момент в подходящ период.
