За огромно съжаление и тази година положението не е това, което трябва да бъде.
Да, най-важното е как ще завърши, но след силното начало през август...изведнъж нещо се случи, нещо което развали импулса и хубавото първо впечатление.
Проблемът е, че на практика няма(ше) някакви сериозни причини за последвалите колебания или поне аз не ги виждам.
Тръгнахме по план, но след това нейде по трасето се препънахме, визирайки и трудното начало в Лига Европа.
На всичко отгоре и конкуренцията е захапала здраво върховете, което допълнително усложнява нещата.
Сезонът общо взето е преполовен, навлизаме в края на ноември, точките се въртят, а ние от своя страна изоставаме - не фатално, но доста притеснително както от върха, така и от 4-то място.
До момента отборите от топ 4 олицетворяват
стабилност, гарнирана с голова мощ, което косвено означава, че дори и да влезеш в серия, то трябва да се надяваш успоредно с това и другите да грешат.
Не един, не два, а цели 4-5 отбора пред теб, което всъщност е най-коварното нещо.
Разбира се, всички ще губят точки, отделно че някои имат и мачове един срещу друг в скоро време, което категорично означава, че ако искаме да се доближим максимално до тях, то задължително трябва да влезем в серия, час по-скоро.
Както се казва - апетитът идва с яденето.
Ще изпием горчивата чаша до дъно!
Наливането й реално започна след уволнението на Мойс.
Предпочитам онова 7-мо място, атмосферата, британския дух и немалкото обрати от 2013-2014, пред издънките(най-вече срещу по-скромните отбори), скучната игра, гарнирани с огромни пари за трансфери(два рекорда се счупиха след Мата) при Ван Гаал и това по-скоро минорно начало при Моуриньо, което допълнително се нажежава поради липсата на рязка промяна, хъс и агресия, особено на фона на опита му.
Хубавата новина е, че има доста време да промени курса.
И в този контекст съм склонен дори да защитя Ван Гаал, който нямаше никакъв опит в Англия, докато за Моуриньо...на практика върху тази негова изключително силна страна(която никой от мениджърите на Сити, Челси и Ливърпул не притежават), се крепи и моето доверие.
Всички знаете какво съм писал и коментирал за т.нар.Сетубалския, но сега ситуацията е страшно деликатна и именно поради тази причина казвам, че единствено опита му/шампионския манталитет са опорните точки, заради които го уважавам и(засега) напълно подкрепям начело на любимия ми отбор.
Програмата ни до края на 2016-та определено е благоприятна за остър щурм и вдигане от наша страна.
Дербитата ни срещу топ 4 приключиха, за съжаление без победа - 0-2-2, но както знаем...подобни загуби се наваксват именно срещу отборите от 2-ро и 3-то ниво.
13 27.11.2016 West Ham United home
14 04.12.2016 Everton away
15 11.12.2016 Tottenham Hotspur home
16 14.12.2016 Crystal Palace away
17 17.12.2016 West Bromwich Albion away
18 26.12.2016 Sunderland home
19 31.12.2016 Middlesbrough home
Някъде ще е по-лесно, другаде по-трудно, но вече няма място за никакви оправдания!
На този етап сигурно изглежда като мираж, но
+21 точки трябва да бъдат спечелени.
ОК, не успяхме да спечелим срещу Сити, Ливърпул, Челси и Арсенал, но вече срещу Тотнъм и Евертън...трябва на всяка цена да се компенсират тези 2 от 12 възможни спечелени точки.
Гостуванията на Палас и УБА са винаги коварни, но...щом "лошият" Дейвид Мойс успя да вземе +6 точки от тях, честно казано ще бъде нелепо, ако най-успешният мениджър във Висшата лига(след сър Алекс), с мащабната селекция, не успее да постигне същото.