Sinite ot Sofia написа: Много хубаво мнение, с точните въпроси, за нашата публика, това,с което Левски винаги се е гордял, а днес... стигнахме до 1-2- хиляди на Герена..На всички ни е болно да гледаме това, но.. какво можем да направим освен да продължим да упорстваме и да ходим на мачовете. И да навиваме приятели и познати левскари да идват и те, един по един..1) Какво трябва да се случи за да реши "левскаря от малък", "върлия левскар" ( повечето от онези, които се изсипаха на мача с тирето биха се определили като такива), да отиде на стадиона?! Може би да играем 1/2 финал в ШЛ?
- С Лудогорец и европейските мачове си имаше почти пълни трибуни, така че май всеки мач трябва да ние такъв (тъжна ирония)2) Кое не ви харесва и защо мрънкането ( национална бг черта) е единственият начин да изразиш позицията си.. и то, разбира се, у дома?
- Тук оправия няма, манталитет от стотици години 
3) Защо се наричате (лицемерно) левскари? Заради титли, купи, медали, мачове с Реал и Милан.. или заради идеята "Левски", заради Л-то на сърцето, заради Гунди и останалите сини легенди, дали дори здравето си заради този клуб, заради това, че "Децата за Левски в игрите мечтаят"?
- За всеки от нас да си левскар е нещо лично, затова и мотивацията да идваме на стадиона (поне в София) трябва да дойде от нас самите, насила няма да стане, с кампании по медиите и други канали пак не става. А и не знам дали ако БИЕМ с по 3:0 всеки мач и входа е безплатен, пак ще има хиляди, така че и тук положението е зле..4) Какво по - добро от това след работа/училище да отидеш на Герена и да станеш свидетел на поредното синьо море по трибуните? Или може би бъркам, варианта с ракийката и салатката, диванчето и парното, е по - добър?
-
Най-хубавото чувство за мен е старомодното - да сме заедно на стадиона, хора различни, на различна възраст, с различни професии тн, и заедно да викаме за отбора си Да си изригваме заедно при гол, или като днес след мача, да попляскаме на играчите, не като благодарност за добрата игра (макар, че се стараха), а като жест да им покажем, че и другия мач ще сме там и ще ги подкрепяме. На никой футболист 100% не му е приятно да играе пред празни трибуни, или да го псуват, особено като е паднал. Футболистите не са машини или роботи, имат лоши, слаби дни,, правят грешки както всеки човек. Да получат подкрепа пак по човешки предполагам е важно за тях. 5) Наистина ли вече сме преко сили 3 - 4 000 човека, навярно за мнозина луди, които не се влияем от време, стадион, противник и които чакаме и мислим за следващия мач на Левски, с неистово желание, веднага след края на предходния?!
Най - жалкото, и това, което не ми дава мира е, че вече искрата в хората я няма.. ние ( разбирай публиката на Левски) Бяхме единственият сигурен гарант за съществуването на великия син отбор.. уви, плаче ми се, дойде ли и нашият край ( въпрос номер 6, за твърде пунктуалните читатели)?!
- Тежко е, но докато го има Левски и един фен, има надежда - пак клише, но трудно ще убият Левски,, макар да се опитват ежедневно и наши, и чужди..ПС: Работният ден не извинява двумилионна София за апатията и към този славен някога клуб. За тези, които не ходят на мачове заради определени хора - има други сектори ( не ходя в "Б").. и нека това не е оправдание.
Левски докрай! Това е моят избор, идеал, Не само когато бием и печелим трофеи..
- Сектор А например си е прекрасен, и ако се абстрахираме от лееко завишените цени, е много добре. Само че ако билета е 1лв, пак не знам дали ще се напълни, както написах вече. А Левски е славен и сега и така ще бъде винаги. 
А аз си мислех, че титла и купа трябваше да гоним тази година. 
