petko.h.markov написа:baraba написа:На 28 октомври 1923 г. с обединението на Атлетик и Офицерски спортен клуб (ОСК) Слава, е създаден ОСК АС 23 – един клуб, когото някои наричат „елитарен”, а други – „аристократичен”. Дори само фактът, че през 30-те години председател на неговата секция по крикет е английският посланик в София, може да ни убеди, че подобни твърдения са напълно основателни.
Разбира се, много съществена причина за уважението към новия клуб се крие и във факта, че един от неговите основатели – Атлетик е наследник на първия столичен отбор – Клуб Футбол, който е създаден на 5 март 1913 г. И все пак, днес феновете често водят спорове свързани с АС 23 и те се обикновено са свързани с това дали ЦСКА трябва да бъде признат за наследник на „асистите”. Най-несъгласни с подобна теза са привържениците на Левски, въпреки, че точно в списанието „Само Левски” от април 2004 г. ЦСКА е определен като „пряк наследник на АС 23” от синия футболен историк Георги Манов. Това не пречи на някои левскари начело с Тодор Батков, да развиват теорията, че „цесекарите избили асистите”, при това няколко години преди създаването на ЦСКА. На Батков и неговите последователи едва ли им идва в умовете, че ако червените използват техния стил, могат да твърдят, че асистите са избити от левскарите, защото бъдещата (от януари 1948 г.) председателка на Левски Цола Драгойчева, като шеф на ОФ (Отечествения фронт) е имала пряк контрол върху Народния съд. Иначе историята е съвсем ясна. През есента на 1944 АС 23, Шипка-Победа и Спартак Подуяне (бивш Борис III) се обединяват и се създава Чавдар. (За успокоение на всички подуянци, трябва да се знае, че точно представители на Спартак, тайно от другите два участника в обединения клуб, унищожават богатия архив на АС 23). През май 1948 г. Чавдар се обединява със Септември и така възниква ЦСКА. Разбира се левскарските измислици, че заради тези обединения червените не могат да се считат за наследници на АС 23 са несъстоятелни. Ако приемем подобни твърдения за основателни, какво трябва да кажем за левскарите(тогава те все още не са „сините”, защото играят най-често с червено-жълти екипи), които през есента на 1949 г. се обединяват със столичните Ботев, Продоволственик и График под името ДСО „Динамо”, като в емблемата на новото дружество не липсва и червената петолъчка. На всичко отгоре в началото на 90-те години, съдът определи Левски за наследник на милиционерския Левски-Спартак, за да спаси сините от претенциите на Петър Петров (Пешо Кучето), който твърдеше, че по съдебен ред е придобил собствеността върху автентичния според него Левски – този съществувал до 1949 г.
И така АС 23 е създаден на 28 октомври 1923 г., а този факт е официално обявен от председателя Никола Карагьозов по време на първото общо събрание на клуба, на четвърти ноември на игрището, което се намира там, където днес е стадион „Българска армия”. Затова ЦСКА, като наследник на АС 23, се оказва единственият столичен отбор, който все още играе на своето първо игрище. Освен това стадионът в Борисовата градина има и историческа стойност, тъй като тук се е провел първият мач на България за световно първенство – загуба от Унгария с 1:4 през 1934 г., а по-късно е изграден първият затревен и дрениран терен в страната. Нещо повече – известният футболен историк Силвестър Милчев нарича това място „люлката на българския футбол”, защото първите футболни мачове в българската столица София са се играли през 1909 г. в местността „Пустинята”, точно там, където по-късно е построен стадион АС 23, а днес се намира стадион „Българска армия”. Първите отбори, които играят в местността „Пустинята” се наричат Клуб на Матинката (по името на Иван Матинчев) и Клуб на Савата (по името на Сава Киров). На учредителното си събрание през март 1913 г. Клубът на Матинката приема името Клуб Футбол и както беше споменато по-горе, става първият столичен отбор. Може би по тази причина известният спортен журналист Георги Тодоров (автор на книги за Гунди), сподели веднъж с мен, че ЦСКА трудно губи на „Армията”, защото там самата атмосфера е „магическа” и не случайно на този стадион са развивали своите качества повечето от футболните звезди на България. Затова връзката на червените с техния „магически” стадион не бива да бъде прекъсвана никога.
Малко известен факт е, че благодарение на създаването на АС 23 с игрище се урежда и бъдещият „вечен съперник” Левски. През 1914 г. Клуб Футбол (от 1915 г. с името Атлетик) получава от общината парцел за игрище близо до Орлов мост. Още в преди Първата световна война „атлетиците” влагат повече от 4000 златни лева за почистване на терена от растителността, за подравняване и за насипване на много кубици пръст, пренасяни с волски каруци. След създаването на АС 23, новият клуб решава да използва игрището в местността „Пустинята”, а общината предоставя парцела до Орлов мост на Левски, при условие, че бъде изплатена съответната компенсация.
Левскарите откриват новото си игрище през 1925 г., като губят от Сфинкс (Египет) с 0:4, но и до днес не са изплатили задълженията си към АС 23 или към неговия наследник ЦСКА, въпреки, че се стига и до съдебни спорове. Така, че онези, които се опитват да внушават, че мястото на сините е в центъра на София, трябва да проверят каква е стойността на 4000 златни лева преди Първата световна война (става дума за милиони сегашни левове), както и да пресметнат евентуалните лихви и да попитат своя патрон Тодор Батков дали може да плати сметката.
Разбира се за спортистите на АС 23 и Чавдар може да се говори много. И за тези в индивидуалните спортове като балканските шампиони – бегача Григорий Педан и десетобоеца Любен Дойчев, като едни от най-успешните родни олимпийци преди Втората световна война ездачите Крум Лекарски и Владимир Стойчев, като боксьора на АС 23 Константин Николов – Замората, който води тренировки по физическа подготовка не само на боксьорите, но и на футболистите на Чавдар и ЦСКА... Същото се отнася и за спортистите в колективните игри – такива като баскетболиста на Чавдар арх. Константин Тотев – автор на емблемата на ЦСКА и капитан на националния отбор за второто място на европейското през 1957 г., като Коста Шопов – волейболист на АС 23, Чавдар и ЦСКА и капитан на България за второто място на европейското през 1952 г. или като футболната звезда на АС 23 и Чавдар Любомир Ангелов – Старото, който с 25 гола беше най-резултатният футболист за нашия национален отбор чак до началото на 70-те години, а освен това е автор на пет гола за впечатляващата победа на АС 23 срещу Левски с 11:4 през януари 1939 г.
Впрочем, когато вече беше на преклонна възраст, Старото обичаше да идва на „Народна армия” и да разговаря с привържениците на ЦСКА. А сред тях имаше много такива, които преди създаването на червените са били почитатели на АС 23 и Чавдар. Един от най-големите фенове беше бившият заместник-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов, който се беше отказал от възможността да стане генерал, за да работи в любимия си клуб. Той ми каза в едно интервю за в. „Червените” бр. 163 от 30 април – 6 май 2009 г.:„Ние живеехме в Дианабад. Популярността на АС 23 в нашия квартал идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките. Мен за пръв път ме заведе на мач покойният вече Кирил Каскатийски. След това аз започнах да водя на стадиона по-малкия си брат. По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА. При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и Чавдар и ЦСКА”. В Дианабад, където са израснали Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил, (и Васил е страхотен фен на армейците и голям познавач на футболната история), е израснал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също е бил запален привърженик на АС 23 и разбира се, беше добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред „постоянното присъствие” на „Народна армия” имаше и други „асисти” като бившия царски офицер, а след това учител – Димитър Ямалиев (Даскала). „Асист” и съшевременно запален привърженик на ЦСКА беше и един бивш военен летец, когото помня само като бай Манол и който, въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи „Хайде ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове.
Разбира се един от най-известните почитатели и на ЦСКА и на АС 23 беше патриархът на българската забавна песен Йосиф Цанков, чиито песни от записаната в Холивуд плоча „Керванът” са звучали по ВВС по време на Втората световна война. Той е бивш баскетболист в отбора на „асистите”, а по-късно имаше много радостни мигове при срещите си с футболистите на ЦСКА в ресторант „Дивите петли” (след това „Лясковска среща”), който се намираше близо до дома на композитора на пресечката на „Граф Игнатиев” и „Шишман”. След като през 1970 г. големият творец спечели „Златният Орфей” с изпълнената от Паша Христова песен „Повей ветре”, той беше осенен от идеята да напише химн за ЦСКА. Тази идея не се осъществи защото през 1971 г., няколко месеца след радостта от поредната титла на армейците Йосиф Цанков почина. Да, за съжаление дори и най-великите личности не са безсмъртни. Безсмъртна е обаче, любовта към армейския отбор, защото, както пее нашата публика (текстът е на Елин Рахнев) „Ние на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем”...
За да не стават грешки,да уточня.Това е част от богатата история на ЦСКА ЕИК 130 или за по-кратко нареченото от вас
"кирливо дружество".Няма нищо общо с ЦСКА-СОФИЯ,нали.
Да уточня и аз за да не стават грешки.!Петко луд си бате признавам те нямаш спирка....ЕИК 130 от 1948 година викаш?Мълчи си най-добре бе не се излагай .......




