Бензин/Дизел в кръвта ... за автоманиаци само ...

[1982]

Мечтата ми е да се кача на един стар Мъркюри Кугър и да поема от Чикаго по легендарното шосе 66, макар че половината вече не съществува. Да усетя истинския дух на Америка от 60-те и 70-те години.

https://en.wikipedia.org/wiki/U.S._Route_66 - английски
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82_66 - на български

[1982]

Яка количка, като видя стар американски кабриолет и се сещам за филма "48 Часа"

Като споменаваш филми, много американски филми са снимани именно на култовото шосе 66. Най-вече в участъците в щатите Аризона и Калифорния.

Близо 4 000 километра история ...... днешните американски магистрали нямат нищо общо с духа на на онези шосета.

[Балкански Орел]

Абе то като цяло в живота го няма онзи дух от това което е било преди и това не подминава превозните средства.
Сега все повече автомобила е просто за предвижване от точка А до точка Б, а новите автомобили са ми супер безлични ламаринени кутии, всичките зализани излизани като типична френска барака.

п.п И аз като малък имах такава мечта, ама с VW бръмбър или хипарския бус.

[Кашчей]

Яка количка, като видя стар американски кабриолет и се сещам за филма "48 Часа"

Като споменаваш филми, много американски филми са снимани именно на култовото шосе 66. Най-вече в участъците в щатите Аризона и Калифорния.

Близо 4 000 километра история ...... днешните американски магистрали нямат нищо общо с духа на на онези шосета.

Помниш ли го оня образ, при Графа, заедно с жена си, който искаше да му татуират на колата духът на Шосе 66? Аз, честно, не съм наясно що за междущатска магистрала е било това, или е все още

[1982]

Помня го, разбира се, маниак на тема U.S. Route 66. Има много такива хора в Щатите, по принцип там на тема местна история има огромен интерес и цял бизнес, който се върти.

Иначе това не е магистрала, а главно шосе, прекосяващо над половин Америка и купища щати, не съм ги броил сега колко са. По този път навремето е текла миграцията от изток на запад - към Лос Анжелис, Сан Франциско и въобще цяла Калифорния. Но навремето Айзенхауер въвежда плана за построяването на мрежа от междущатски магистрали, която с времето постепенно поема целия трафик и към средата на 80-те някъде, Шосе 66 губи официалния си статут и постепенно се разпада, в отделни щати участъците се поддържат, другаде са занемарени, а някъде вече ги и няма.

[1982]

Ето това е, Кашчей, в общ план като карта този бивш вече път:

[Балкански Орел]

Тия участъци дето вече не се поддържат са много интересни, изоставени бензиностанции, мотели, коли, камиони.....Иксам да карам по тях по сред нощ, това е тръпка ....

[1982]

Да, има много какво да се види .... ама си е и малко призрачно вече .... все едно апокалипсисът е преминал.

[Кашчей]

Малко извън темата, но последната снимка ми припомни за нещо друго, но в Австралия (само съм го чел, да предупредя):
Имало някаква жп линия там, навътре в пустинята Виктория май беше, но може и да бъркам. Помня, че местността е равна на стотици километри и тая жп линия нямала и един завой в продължение на около 600км.
Аз обичам правите на железницата, ама толкова права и на мен ми иде в повече. Та, тая снимка, последната, с правата отсечка...колко е дълга, деба. Шофьорът не заспива ли от скука да кара по опъната жица

[1982]

Първо, да се извиня, че съм ви заблудил, като спомена предпоследната снимка, се загледах ..... това не е шосе 66. Познах по това, че това е Долината на монументите, на границата между Аризона и Юта, а шосе 66 минава по на юг от този участък. Бърза моя проверка установи, че това е шосе 163.
Иначе и по 66 има не по-малко живописни участъци и гледки.

Относно другото - дай Боже да разбера един ден какво е и дали не се заспива. (но преди това ще изпия един бидон с кафе )
Иначе, карането на кола не е като возенето във влака. Все пак тук ти си ангажиран с управлението, а не си просто пасивен свидетел на нещата. А и правите са много по-къси отколкото тази в пустинята Виктория. За там си спомням в предаването за камионджиите, имаше няколко които прекосяваха пустинята по някакви черни пътища, в продължение на стотици километри няма жива душа, закъсаш ли, седиш и чЕкаш ..... или някой някога да мине, или .... оная с косата.