
Прозвище: Лъвовете от Теранга (Les Lions de la Teranga)
Селекционер: Алиу Сисе
Капитан: Шейку Куяте[/center]
Отборът на Сенегал, който избухна през 2002 с второ място в континенталната надпревара и 1/4 финал на СП, а след това сякаш заспа и така и не се събуди. Въпреки това обаче лъвовете си остават заплаха за всички. Националният отбор на страната е до голяма степен като самата държава. Единствената в западната част на континента, която не е страдала от ужаса на гражданската война след получаването на независимост и безспорно най-демократичната страна в региона. Но въпреки това не успява да изпревари в развитието си част от останалите. Та така и отборът - стабилен, но с изключение на златната 2002 година - нищо впечатляващо. Но още през 2015 се видя прогрес. Сенегал бе в "групата на смъртта" заедно с Гана, Алжир и РЮА и въпреки това бяха много близо до продължаване. А като игра според мен бяха по-добри от впоследствие превърналия се във финалист Гана. Сега Сенегал ще разчита на местен специалист вместо именития Ален Жирес и това може да доведе до още повече положителни резултати. Истината е, че настоящето поколение африкански специалисти се е шлифовало в Европа и е готово да смени колегите си от Стария континент. Дано дадат шанс на Сисе да води отбора и на самия турнир. Сенегал беше безмилостен и спечели всичките си мачове в квалификациите, но и трябва да отбележим, че групата беше лека - Намибия, Нигер и Бурунди. Мисля, че проблем за отбора ще е липсата на баланс между звената. Разполагат с невероятни офанзивни играчи като Диафра Сако, Мам Бирам Диуф, Садио Мане, Муса Конате, Кейта Балде, Умар Ниас, Анри Сове и т.н.. Доколкото разбрах Демба Ба не се е отказал окончателно, а също може да извикат и Папис Сисе ако си върне формата. От една страна това разнообразие е добре за треньора, но също създава и напрежение между самите играчи в битката за титулярно място. В защита пък имат далеч по-скромни имена - Ибрахима Мбай, който не можа да се наложи в Интер, Салиу Сис от Валансиен, Папи Джилободжи, който се провали в Челси, Ламин Гасама от Анталияспор и по-стабилните Кара Мбодж (Андерлехт), Папе Суаре (Кристал Палас), Калиду Кулибали (Наполи), Фалу Диан и Ламин Сане (Веред), Шейк Мбенге (Сен-Етиен), Букари Драме (Аталанта). Всъщност това са си много класни бранители за африкански отбор, но на практика засега не успяваха да се сработят. В средата на терена мисля, че всичко е наред с хора като Алфред Ндиай (Виляреал), Салиф Сане (Хановер), Идриса Гей (Еверън), Мохамед Диаме (който напусна спечелилия промоция Хъл Сити, за да премине в изпадналия Нюкасъл
[center]
Прозвище: Фараоните (الفراعنة)
Селекционер: Ектор Купер
Капитан: Есам Ел-Хадари[/center]
Египет дълго доминираше над останалите тимове и печелеше титла след титла, но дойде времето за промяна и нещата се объркаха. Хасан Шехата явно се умори от успехите и тръгна да търси нови предизвикателства, много от играчите вече бяха на възраст, а заместниците им не успяха да продължат това, което златното поколение правеше. Сега обаче Фараоните изглеждат на правилния път и ще е интересно да ги видим след 3 пропуснати турнира. Египет се справи добре в квалификациите, показвайки надмощие над Нигерия, като лиши Супер Орлите от участие на КАН 2017. Или по-скоро КАФ ги лиши от участие като извади Чад по най-идиотския начин и така Нигерия загуби шанса да се бори за едно от най-добрите втори места, но това е друга тема. Египет демонстрира много търпелив, сигурен футбол със стабилна отбрана и ефективно нападение. Така както винаги е било. Сега обаче отборът е добър не само в това да задържа топката и да диктува темпото, но и да използва бързите си флангови играчи като Мохамед Салах. Признавам, че не следя египетския шампионат и повечето играчи не са ми добре познати, но за разлика от преди години сега Египет има доста футболисти и в Европа - Мохамед Ел Нени, Ахмед Ел Мохамади, Омар Габер. Безспорен лидер е неостаряващият вратар Есам Ел Хадари, който и на 43 е уверен под рамката. Той ще носи и онзи шампионски дух. Разпознаваеми са и имената на Ахмед Фати, който има по над 100 мача с Ал Ахли и националния отбор, Хосам Гали - човек направил интересна кариера в Европа и Египет, Ибрахим Салах и Валид Солиман, които дълги години са на разположение на отбора, а и са водещи играчи във вътрешния шампионат. В атака виждаме втория капитан на Египет - Абдала Саид, който има впечатляваща статистика в отборите на Исмаили и Ал Ахли. Като цяло Египет ще е много труден съперник с голямо самочувствие, а и воден от качествен, опитен треньор. Фараоните ще се стремят да контролират играта и да надхитряват своите съперници, но мисля, че ще им е нужно малко време преди да се върнат на нивото от преди десетилетие.
[center]
Прозвище: Черните звезди (Black Stars/Nsoroma Tuntum)
Селекционер: Аврам Грант
Капитан: Асамоа Джан[/center]
След Египет идва вторият най-успешен отбор в историята на КАН, а също така и финалист от предишното издание. За отбора претърпял най-голямата загуба в историята си срещу България всичко е ясно. След като Кот д'Ивоар изтърпя голямото чакане и взе короната сякаш сега е ред на Гана. След 5 поредни турнира, в които Черните звезди неизменно са минимум на полуфинал, целта няма как да бъде нещо различно от титла. Гана премина с лекота през пресявките срещу Мозамбик, Руанда и Мавриций, отличавайки се с добра резултатност и стабилна защита. Спомените за скандалите на СП и образът на целуващия пачка пари Джон Бой поизбледняха и настроението в Гана отново е на ниво. Разбира се Грант си остава същият мекушав треньор със съмнителни качества и това може да се окаже пречка по пътя към големия успех. По отношение на състава Гана сякаш вече не изглежда толкова впечатляващо на фона на някои от съперниците си, но това може и да е за добро. Все пак могат да разчитат на опитни и доказани футболисти като стража Фатау Дауда (Ашанти Голд) и неговите конкуренти Брима Разак (Кордоба) и Адам Куараси (Розенборг), защитниците Харисън Афул (Кълъмбъс Крю), Джонатан Менса (Анжи), Джон Бой (Сивасспор), полузащитниците Мохамед Рабиу (Кубан), Алберт Адома (Мидълзбро), Саломон Асанте (Мазембе), Емануел Аджеманг-Баду (Удинезе), Уакасо Мубарак (Панатинайкос), Африйе Акуа (Торино), Квадво Асамоа (Ювентус) и нападателите Кристиян Атсу (Нюкасъл), Джордан Аю (Астън Вила), Андре Аю (Уест Хем), Маджид Уорис (Лориан) и разбира се топ реализаторът на нац. отбор Асамоа Джан. Налице са и типичните за Гана млади таланти като Бърнард Менса от Хетафе, нападателите на Андерлехт и РБ Залцбург - Франк Ачеампонг и Самуел Тете, като вторият е съвсем нов в отбора, но вече отбеляза първия си гол. В средата на терена обещаващи фигури са Алфред Дънкан от Сасуоло и Томас Партей, който получаваше все повече шансове от Диего Симеоне в края на миналия сезон. В защита младите играчи са много. Сред тях са шампионите на Англия Джеф Шлуп и Даниел Амартей. Също така и познатият Баба Рахман. В полезрението на Грант все по-честно влиза и тренираният от Мъри Стоилов Патрик Тумаси. Убеден съм, че Гана отново ще бъде един от най-атлетичните и бързи отбори. Ако футболисти и треньори са на 100% отдадени на каузата, то могат да постигнат много въпреки липсата на чак толкова големи звезди.
[center]
Прозвище: Хиеновите кучета (Djurtus)
Селекционер: Басиро Канде
Капитан: Бокунджи Ка[/center]
Лично за мен най-интересният участник. Гвинея-Бисау ще бъде единственият дебютант. Този отбор е представител на една много положителна тенденция в африканския футбол, от която вече се възползваха тимове като Алжир, Кабо Верде, Екв. Гвинея и т.н.. Сега по техните стъпки вървят Гвинея-Бисау, Мавртиания, Бурунди, Свазиленд и други и резултатите не закъсняват. Става дума за привличането в ранна възраст на европейски играчи от африкански произход. Това не е никак лесна работа и причините са много. Приказката на Гвинея- Бисау започна, когато местната федерация се зареди с амбиция и оптимизъм и покани на работа португалския специалист Паулу Торес. Торес използва познанствата си и започна да търси играчи с произход от Гвинея-Бисау в родината си, а и из цяла Европа. Работата беше продължена и от следващия и настоящ мениджър - местният специалист Канде, който се наложи да замени Торес, тъй като португалецът получи сериозно наказание от КАФ заради невъздържана постъпка срещу длъжностно лице. В може би най-важния и решаващ мач по време на квалификациите, този срещу Замбия, Гвинея-Бисау за първи път в историята си излезе със състав изцяло конструиран от играчи, подвизаващи се извън Африка. Голямата част от тях бяха родени извън страната. Това важи и за двама от разписалите се за победата с 3-2 - Фредерик Менди, който е родом от Франция, а в момента играе в един от елитните корейски клубове и познатият у нас Тони Силва, роден в Португалия. В Гвинея-Бисау изтръпнаха, когато Замбия подаде жалба срещу участието в мача на родения в Сенегал вратар Папа Фал, но КАФ отсъди, че Хиеновите кучета са имали правото да го използват. В състава си Гвинея-Бисау разполага с няколко играчи преминали през школите на Бенфика, Спортинг и други водещи португалски отбори и направили сериозна кариера в Европа. Има футболисти, които играят в Испания, Италия, Румъния, Финландия, Полша, Франция и дори Корея. Така отбор, който преди началото на тези квалификации имаше едва 32 официални мача в историята си (22 загуби, 6 равни и само 4 победи) сега ще дебютира на най-високото ниво. Трябва да споменем и това, че Гвинея-Бисау преодоля група в компанията на Замбия, Конго-Бразавил и Кения. Група, която бе една от най-равностойните и тежки. Хиеновите кучета ще срещнат много трудности във финалната фаза на турнира, но са поредното доказателство, че нивото на африканските специалисти расте, а също така плодове дава и все по-добре организираната работа с европейските им колеги.




