Никога няма да забравя как разбиха класа ни. Беше 96-97. Бяхме в 3-годишен курс на обучение (до 11-ти клас). Но, разбираш ли, бяха почнали големите "реформи". Това "ще има матури, няма да има матури" и сега им е познато на учениците, но видите ли в края на 10-ти клас, някъде през втория срок, ни казаха, че няма да завършваме в 11-ти клас, а ще имаме и 12-ти. Значи имаше безхаберници като мен, които мислят за месец - два най-много напред. На такива като мен не им трепваше много.

Но повечето хора си бяха направили някакви планове за доста след това. И момчетата и момичетата. Тогава имаше и казарма. Това беше важно. Всяка година говориха как аха-аха другата година я махат, ма така и не я махаха. Тоя който се подготвяше за университет или за работа... Имаше такива, които си имаха планове за дълго напред. Някои момичета искаха да се женят, примерно след даскало, да емигрират. Други имаха сериозни професионални планове и т.н.
Резултатът: масово "изселване" на мои съученици от моя набор в други училища, където щяха да завършат в 11 клас, в други градове и т.н. Имаше и един-двама, които просто си хванаха шапките и айде. Една съученичка замина за Испания, където си се ожени за приятеля и който беше отишъл да работи там. Смесване на паралелки, понеже изведнъж почнаха да липсват бройки. Просто вече не бяхме това едно, което бяхме преди. Изгубихме си следите. Виждаме се от дъжд на вятър случайно и това е. Но това, което направиха беше престъпление. А с този клас не исках да ходя на бал и не отидох. Разправяха ми, че в заведението, което са били заедно било тъпо. Просто...