Мнениеот Just1948 » 16 авг 2016 00:31
РЕШЕНИЕ
гр. С., 28.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 72 с-в, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАШЕВ
при секретаря Коя Найденова, като разгледа докладваното гр. дело № 8941 по описа за 1999 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
В. В. Б. е предявила срещу ПФК „ЦСКА” АД (въз основа на молба, намираща се на стр.114 от кориците на делото, съдът с Определение от 23.04.2003 г. е прекратил производството срещу ФК „ЦСКА”, като е конституирал на страната на ответника ПФК „ЦСКА” АД – това Определение е докладвано в о. с. з. на 16.06.2003 г.) кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 111/15.06.1999 г., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа на длъжността „чистачка” и за заплащане на обезщетение за оставянето й без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. (след допуснатото уточнение в о. с. з. на 04.12.2000 г.) в размер на сумата от 780 лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 13.12.1999 г., до окончателното й заплащане.
Процесуалният представител на ответника оспорва кумулативно обективно съединените искове, като поддържа, че не е правоприемник на работодателя на ищцата ФК „ЦСКА”.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.188, ал.1 и 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал.1 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 72 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
От Допълнително споразумение № 186/18.08.1998 г. се установява, че между ищцата и ФК „ЦСКА” е съществувало трудово правоотношение, което е била прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 111/15.06.1999 г., издадена от представител на ФК „ЦСКА”.
Макар че с Решение от 14.12.1999 г. Общото събрание на ФК „ЦСКА” е взело решение да бъде прекратено това сдружение с нестопанска цел по ЗЛС и е възложил на неговия органен представител да сключи съответните договори и да извърши всички фактически действия по прехвърлянето на правата от ФК „ЦСКА” на ответника ПФК „ЦСКА” АД, ищцата не доказа, че нейният работодател ФК „ЦСКА” е прехвърлил своето имущество като съвкупност от субективни права и правни задължения на ответника. Следователно, не се установи универсално правоприемство между ФК „ЦСКА” и ПФК „ЦСКА” АД.
