CTAHKO написа:Serafim написа:Иначе всичко казано до тук звучи много хубаво и утопично - държавата ще субсидира бизнеса, ще притежава малка част от бизнеса, като гарант, ще получава приходи тези малки проценти собственост, съответно ще получава още по-големи приходи от данъците на дружеството, ще има работна заетост, търговия, производство и тн. Много хубаво, обаче бихте ли се доверили на ГЕРБ, ДПС, РБ, АБВ, Атака, ПФ и др. производни възспитаници на БКП, че ще свършат с тази цел или със задни мисли?
Честно казано и аз не знам, но си мисля, че ако заплатите на представителите на държавата са регламентирани и обвързани с финансовите резултати на фирмата (проценти, бонуси и т.н.), резултатите няма да са толкова плачевни. Даже ми се струва, че ще са повече от добри. Но пак нещата опират до контрола и контролните органи
Не, не е така. Ще ти обясня след малко защо. Първо ще кажа, че идеята за такова партньорство между държавата и бизнеса, с дейно участие на държавата е утопична и изхождаме от там, че хората, представляващи държавата, ще са заинтересовани бизнеса да процъфтява от там и икономиката. Ще се събират данъци, ще се откриват работни места, ще има повече пари за харчене от хората, като една част от тях пак ще отива в хазната, под формата на данъци.
Но конкретно за това, казано от теб, опираме до един проблем, който сме го виждали преди, при палновата икономика. Ще дам нагледен пример при планова икономика - имаме фабрика, която произвежда обувки. Тази фабрика трябва да произвежда 200 000 чифта обувки годишно по план. В тази фабрика работят общо 100 човека на различни длъжности и 1 директор. Произведените обувки се продават под себестойността им, защото това е планова икономика - трябва да се произвеждат обувки, а не е задължително предприятието да е на печалба. Дали всички обувки се продават в действителност или не е отделна тема. В края на фискалната година директора на предприятието може да извади завишени приходи под формата на шантажи, за да изглежда, че всичко е наред. А може и просто държавата да е наясно, че това предприятие е на загуба. Тя ще покрие загубите му - защото е нужно някой да произвежда обувки. Нужно е тия хора да работят някъде, да получават заплати.
Та в ден днешен, ако възнаграждението на намесниците на държавата (като аз не смятам, че те трябва да са задължително на ръководни постове) е обвързано с това как се представя конкретното предприятие мисля, че ще има конфликт на интереси. Представителя на държавата ще се опитва всячески да изкара нещата така, че дружеството е на печалба, за да има по-висока заплата. Понякога не е въпрос на това дали работиш или се скатаваш. Тоест дружеството може да опитва всичко, но конкуретни дружества да подбиват цената, защото труда и данъците им са по-ниски. В този момент, когато държавата няма вече печеливш ход и не иска да покрива загубите на дружеството (от нашите данъци), може да реши да се изтегли от него, ако кредита към търговската банка е покрит. Това може да доведе до фалит, закриване на работни места (вкл. и на представителите на държавта в предприятието. Нещо, което те ще се опитат да избегнат всячески и със всякакви методи).
Или не ти отърва 
В Четтвъртък фундаменталните лаици ще има да се оправдават пак "Новината беше отиграна предварително на борсите" 
А колко струва купичката с ориз в Китай