In memoriam: 74 години от рождението на Георги Соколов

[Captain Stottlemeyer]

На днешната дата се навършват 74 години от рождението на Георги Апостолов Соколов – Соколето. Георги Соколов е роден е на 19 юни 1942 г. в София, квартал „Иван Вазов”. Син е на големия български вратар Апостол Соколов (Поцо), затова и първите му 2 мача в „А” група са с екипа на пловдивския „Спартак, където баща му е треньор. Като юноша Жоро (известен още и като Йогата, заради желязната си физика) играе в „Левски”, става и шампион на страната за юноши през 1960 г. Първата му изява в мъжкия отбор на „Левски” е в приятелската среща с "Челси" (0:2), играна на стадион "Васил Левски" на 17 август, 1958 г. През пролетта на 1959 г. Соколов е една от основните фигури в юношеския национален тим на България, спечелил европейската титла на турнира в София. След този триумф Жоро, още не навършил 17 години, почти веднага се утвърждава и като титуляр при мъжете на „сините”, където играе до 1969 г. Дебютира за националния отбор на България на 13-ти май, 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София (на 16 години, 10 месеца и 27 дни), като става най-младият футболист, играл за "А" отбора в неговата история. Има 239 мача и 83 гола за „Левски” във всички турнири. Шампион на България с „Левски” през 1965 и 1968 г. Носител на купата на България с „Левски” през 1959 и 1967 г. Автор е на първия гол за „Левски” в ЕКТ - на 12 септември, 1965 г. в 8-та минута на 1/16 финала за КЕШ на стадион "Росунда" в Стокхолм – „Юргорден” – „Левски” 2:1 (на реванша в София 6:0 за „Левски”). Окончателната раздяла на Жоро Соколов с „Левски” е през 1969 г., няколко месеца след обединението със „Спартак” – София, защото е нежелан от новото ръководство. Тогава той изявява желание да премине в редиците на „вечния враг”, но и хората начело на военния клуб от „Парка на свободата” са категорично против. Отказват му под предлог, че „футболната федерация не разрешавала”... Това става причина за организирането на демонстрация на привърженици на „армейците” пред ЦДНА! Футболната кариера на Соколов е прекратена преждевременно, допълнително той страда и заради проблемите си с алкохола. Един от най-големите таланти в цялата история на българския футбол, притежаващ брилянтна техника, неподражаем дрибъл, пробивна мощ, точен пас и поразяващ удар, остава извън футбола... Соколето търси начин да преживее. Работи като таксиметров шофьор, по-късно кара автомобилна цистерна. Заболяване от дископатия и радикулит го правят почти неподвижен и го затварят в жилището му при колелото на трамвай № 1 в софийския квартал „Иван Вазов”. Изживява последните си години самотен, не пощаден както от противниковите бутони, така и от човешката несправедливост, забравен за съжаление от много хора. Георги Соколов умира на 27 юни, 2002 г., една седмица след като навършва 60 години... Поклон пред паметта му.

http://levskisofia.info/player/georgi-sokolov/

[шивача]

Поклон. Бил е Велик играч, най-великият ви, не медиен герой.

[hristo1306]

Поздрави капитане за поднесената информация! Истинските фенове не забравят своите герои, своите любимци, своите идоли ! Соколето беше именно такъв. Талантлив, можещ, не премерим, не стандартен / на моменти малко луд/ в добрия смисъл на думата. Уважаван от феновете и на противниковите отбори, но забравен от "своите", прекарал последните дни от живота си в мизерия и нищета!

[g3_ev2]

Уважаеми капитане, благодаря за напомнянето за един от най-добрите футболисти на България!
Помня много, много неща за Жоро, но сега си спомням за най-тъжното - бях на ст. Раковски, когато новообразуваният Левски - Спартак (в интерес на истината, левскарите не искаха обединение с милиционерския Спартак), игра една от първите си контроли, даже не помня с кого беше контролата. Валеше тих сняг, Жоро го пуснаха да играе на позицията, на която никога не желаеше да играе - дясно крило! Беше вял, омърлушен, пасивен и тогава си помислих, че с това момче, иначе голям майтапчия, става нещо недобро.
За мен Тоти от Рома е някакъв аналог на Жорето Соколов!

[годе]

Поздрави капитане за поднесената информация! Истинските фенове не забравят своите герои, своите любимци, своите идоли ! Соколето беше именно такъв. Талантлив, можещ, не премерим, не стандартен / на моменти малко луд/ в добрия смисъл на думата. Уважаван от феновете и на противниковите отбори, но забравен от "своите", прекарал последните дни от живота си в мизерия и нищета!

Може ли да уточниш, какъв капитан е автора на темата? Държавна сигурност,МВР,МНО или противопожарна безопастност? Най-вероятно е от ДС,като гледам как му се слагате.

[годе]

Жоро Соколов,Патрата,Кукуша,Дълга Мара не бяха комсомолци и делегати на разни конгреси като някои други,затова бяха недолюбвани от властта!

[годе]

Уважаеми капитане, благодаря за напомнянето за един от най-добрите футболисти на България!
Помня много, много неща за Жоро, но сега си спомням за най-тъжното - бях на ст. Раковски, когато новообразуваният Левски - Спартак (в интерес на истината, левскарите не искаха обединение с милиционерския Спартак), игра една от първите си контроли, даже не помня с кого беше контролата. Валеше тих сняг, Жоро го пуснаха да играе на позицията, на която никога не желаеше да играе - дясно крило! Беше вял, омърлушен, пасивен и тогава си помислих, че с това момче, иначе голям майтапчия, става нещо недобро.
За мен Тоти от Рома е някакъв аналог на Жорето Соколов!

Какъв Тоти бе, вуйчо? Соколето е самобитен и уникален футболист и няма аналог никаде!

[DANS]

Най добрият футболист на "Левски" за всички времена, Соколето, подрязаха му рано,рано крилата, по партийно-номенклатурна линия!

[damyanov1963]

Преди доста години, 95-та, или 96-та беше, а може и 94-та да е било, не помня точно вече, имах честта да пия на една маса с Жоро Соколов именно в градинката на последната спирка на трамвай №1, до която той живееше и се беше родил. Стана съвсем случайно. Аз си търсех място да седна, видях на тяхната маса един свободен стол(той беше с компанията си от махалата), попитах дали може и те ме поканиха да седна. И така от дума на дума разбрах, че това е Жоро Соколов, честно казано не можах да го позная, защото в него видях едно побеляло старче, което се наливаше с ракия и чаша вода, вместо мезе. И така аз подхванах разговора естествено за Левски, за Гибона, Сираков и т.н., а Жоро ме пресече с - мани ги тия, станаха милионери и се забравиха, ти знаеш ли, че аз играх на световно, когато бях на 17, по-млад и от Пеле?! Аз му казах - чул съм че си бил по-добър от Гунди, а той - тия глупости ми писнаха да ги слушам, Гунди си беше Гунди, аз съм си Жоро Соколов!
Тогава един от компанията ми каза - момче, знаеш ли, че Соколето не е левскар? Аз учудено - как да не е, такива мачове е правил с Левски(един колега върл цесекар, ми беше казал, че като вкарал гол на ЦСКА скачал, като маймуна по терена), при което човека поиска да се хванеме на бас, а Соколето ми каза - момче, не се хващай, ще загубиш! Аз пак - абе нали си правил такива мачове за Левски, такива красиви голове си вкарвал, ставал си шампион с Левски, как така?! А той каза - И Джани Ривера беше интерист, но играеше в Милан...

[Warped]

Малко офф: Чиликов също играеше за Левски обаче си беше чорбарче.