Честито на феновете на Реал! 11-тата я взе най-слабият Реал в историята, който сме гледали, но няма нищо. Ще поревем и ще ни мине гадното. На феновете на Атлети тепърва ще им става гадно, ама всички минаваме по трънливио път на мой подпис!
Няколко думи за мача през футболна призма на баце Таско- първото полувреме Реал бяха много по-добрия отбор, независимо че основната им роля тази вечер беше да си клатят краката до дузпите, напред ако си вкара Атлетико автогол, си вкара. Той пък взе, че си вкара, а те го оставиха на сметката на Рамос, ми мерси, имам го Серхио, ашколсун дето се вика с една дума. И в началото Карим Бензема малко нуб ама карай, аз пак си го харесвам. Изключвайки автогола след подминатата засада нали (тук надявам се няма фенове, които да твърдят на всеослушание, че няма засада-има, има, щото правилата на футболното съдийство са променени и Серхио Рамос влияе на играта, карайки вратаря да си мушне автогол), Реал си владееше напълно положението преди почивката и бих отличил отличната и безупречна работа на халфовете им. В средата на терена Атлетико пък беше напълно надиграван в този час на нощта, нищо че Реал продължаваше да си клати краката общо взето. Голяма работа, то пък Атлети дори и това не правеше през първото полувреме. Единственото, което съумяваха да направят, беше да ритат квото им се изпречи в кокалчето директно, но на съдията му не дремеше изобщо кой кого ще шутира по ногата, все едно някой да чете мой футболен анализ, независимо от високата оценка, която му поставихме аз - человекът точен резултат и той- Наско Сираков, человекът, когото най-много ни дразни след Елин Топузаков и Гонзо. Но това са излишни подробности за история.
Второто полувреме започна много смущаващо сърцата на фенове на бял балет и мой личен любимец Яник Ферейра Карасо (ударението на големото О, като при големиот му ГОЛ), защото тей се казва, г-н Сокачев, та появяването на Карасо промени моментално ситуацията на терена и Атлетико свил сърчица на фенове на Реал на таралеж, което обаче не доведе до нищо повече от пропуснатата дузпа преди това и то от набеденият неволно от некои футболни специалисти за бъдещ нумеро уно ин дъ уърлд Антоан Гризман, а той строшил напречно миланска поща. Колко пъти баце Таско требе да ви казва на вас бе, че не требе никогаш да се мерите по някоя от пощите като се стреля от пряксвободни или наказателни удари- футболен закон номер 1- в 99 на 100 винаги ще уцелите щангата ако се мерите по нея къде е вратата на пощата (тествал съм лично, бате Ице и той се опита да тества, той уцели баш единия процент

) , е, никой не му е виновен на Антоан, че не чете всичко написано от баце му Таско във форумите.

След като счупи миланската поща нали, те намерили и те на кой стадион да играят финала, пу да не му е уроки на Антоан, ама и Марио Балотели да беше, пак трудно щеше да вкара гол точно на този стадион, където тегнеше и някакво големо проклятие за милански фенове и грандове през изминал сезон в калчо.

Та затова Гризман не вкарал дузпата и не отправил друг точен удар в очертанията- пу да не ти е уроки, Антоане, там гол не влиза и не влиза цял сезон, ти искаш сега точно. Да се върнем на разбора от мача, че взехме да се разсейваме пак на какво с некадърни милански грандове, та след почивката "дюшекчиите" успяха да превъзмогнат дори проклятие и стигнаха до така жадувания ни гол и изведнъж се създаде впечатлението, че мадридисти ще бъдат разчекнати, аз тази дума използвал в чат и донякъде това се и случваше благодарение не на новия бъдещ номер 1 в света Антоан Гризман, ами на моя любимец от монегаски - Яник Ферейра Карасо. Ей, голем сладур, направи халфовата линия на Реал сами да си говорят през по-голямата част от второто полувреме, но малко по малко успя пак да се поокопити Тони Кроос и започна да тормози дюшекчиите с една-две вещи намеси. Въпреки това мадридчани имаха едно-две доста сериозни положения пред вратите на противника.

В крайна сметка плахите опити за гол не доведоха до нищо и се стигна до продължения. Подминаваме ги набързо, че става геч и трябва да се ляга, та там скуката беше пълна и единственият по-интересен момент беше редуването на прозявки ту от мен, ту от бащата и малко преди края на второто продължение Реал можеше да реши мача, но само вещите намеси на самоотвержените защитници на дюшекчиите и вратарски намеси предотвратиха немислимото. Воала, поредна футболна драма и дузпички! Дузпите не са за хора със слаби сърца и прекалили с облаците вратари и така всяка една дузпичка на белия балетчек влизала с възможно най-лекия възможен шут, за да нема време прекалилият с алкохолните шейкове вратар да направи некакво минимално усилие да улови, аха, чекай. Както винаги се случва в съвременното футболче, най-силният играч и най-добре представящият се през целия сезон ще се провали разбираш ли и когато по неква мадридско-миланска случайност уцели некак ъгъла, пак омекваха съвсем изненадващо китките, за да може сълзи и мечти на феновете и съотборниците да отидат в китките, а вместо вино ще се лее облак за споминатите им дюшекчийски мечти един ден да спечелят единия от трите изгубени финала и да не се изравняват с Юве по постижения, уви, изравниха си и утре като се наспим ще ги изравним подобаващо и със земята! Като всички останали, никой нема да се отърве - и мои, че и ваши! Радио Енджой и това е истината!
[offtopic]Заборих най-важното- Тони Кроос платил с един единствен мач цената си и направил и разликата миналата вечер! И феновете на баце Таско и Тони Кроос тепърва ще се увеличават и то преди Антоан Гризман да стане нумеро уно![/offtopic]