Thsmith написа:Пиночет не се е борил с никого и не е терорист, а началник генералния щаб на армията. Пиночет се отзовава на гласуване в парламента и зов към въоръжените сили спечелено с 81 срещу 47 гласа на което бандита налага вето. Същия спасява страната си от бандити, а не я тласка в техните ръце. Отделно, че не избива случайни хора, а просто се отървава от комунистите и по този начин елиминира аналогична на ФАРК организация и бъдещи терористични действия. Не е правил това в полза на никоя чужда държава с която са във война, а напротив. Отървал се е от кубинските прасета и съветските натрапници.
"Следователно" всичко което написа е пълна дивотия.
Не се мъчи, че може да се повредиш от напъване да измислиш някоя друга простотия.
Един дрънка, че комунягите се борели за демокрация, другия дрънка, че било в интерес на Царя да търпим поражения и да сме зле, а терористите не били терористи и се борели за добруване.Някой в духчето каспър или нещо подобно няма ли да почне да ни обяснява? Или за светият дух?
Глупост до глупост, дължащи се на незнание и ниско ниво на интелект






П.П. А колко от стотиците хиляди избити хора са "кубински прасета"

През годините изтекли сведения и декласифицирани документи постепенно оформят ясна картина за събитията в годините преди и около чилийския преврат. Става ясно, че още през 1970 година администрацията на Ричард Никсън и Хенри Кисинджър е искала да предотврати Алиенде изобщо да стане президент. Те не успяват да сторят това и така се поражда нова тактика - само десет дни след като Алиенде печели държавните избори. Никсън нарежда, че трябва "да накарат чилийската икономика да стене от болка.
Така Вашингтон започва тригодишна кампания, с която цели да дестабилизира чилийската икономика и политическа система. Още преди Алиенде да встъпи в длъжност, заместник шефът на тайните операции в ЦРУ Томас Карамесинис пише в пряк документ до колегата си в Сантиаго:
"Твърдата ни позиция е, че Алиендe трябва да бъде свален чрез преврат. За предпочитане ще бъде това да се случи (до една седмица), но старанията ни в тази насока ще продължат усилено дори след тази дата, като за целта ще ползваме всякакви подходящи средства.
В разговор от 1972 г., пък, Никсън пита пресаташето си Рон Зиглър дали е успял да отхвърли журналистически намеци, че американската компания в Чили, ITT Corporation, финансира дейности против правителството в Сантиаго.
В разговора, Никсън заявява, че посланика му в Чили Едуард Кори се е провалил в задачата си да предотврати встъпването в длъжност на Алиенде.
В доклад от 1 октомври 1973 г., три седмици след преврата, пък, военноморското аташе на ЦРУ във Валпараисо Патрик Раян описва 11 септември 1973 г. като "нашият Десант в Нормандия".
Само няколко години след преврата, през 1977 г., австралийският премиер Гоф Уитлам признава пред парламента в Канбера: "Не мога да го отрека - австралийските тайни служби работеха заедно с ЦРУ в усилията им да дестабилизират чилийското правителство."
Две години след чилийския преврат, няколко от диктаторските режими в Латинска Америка основават т.нар "Операция Кондор" която, подпомагана от Кисинджър и ЦРУ, цели да потуши всякаква съпротива в страните си чрез сложна кампания политически убийства и репресии.