Имам чувството, че споря с някоя кула на пружинка. Навива се и си изпява песента, но без да приема и без да предава нещо различно от заучената песен.
Кремъл фалира "Газпром"?
Кремъл би искал да превърне Газпром в мощно геополитическо оръжие. Вместо това той превърна газовият гигант от третата по големина акционерна компания в света в развалина, която при запазване на настоящата политика може да банкрутира напълно.
Мащабите и скоростта на падането на „Газпром“ поразяват въображението. На пика на успеха през 2006-2008 г. нейната пазарна стойност достигаше 360 млрд. долара и той заемаше трето място в списъка на големите акционерни компании на планетата, изпреварван само от ExxonMobil и Petro China. Заместник-председателят на „Газпром“ през този период нееднократно заявяваше, че в разстояние на 7-10 години руският енергиен гигант ще стане най-голямата компания в света с капитализация от 1 трилион долара.
Годините минаха, но вместо ръст от 1 трилион долара капитализация, към 28 юли 2015 г. се срина до 51 милиарда долара. До този срив не се стигна изведнъж. Показателите неизменно се снижаваха няколко поредни години, а в резултат „Газпром“ падна от третото до 170-то място сред водещите публични корпорации в света.
Явно обаче това още не е предела и компанията продължава да демонстрира симптомите на сериозно заболяване.
През първото полугодие на 2015 г. „Газпром“ понижи добива с 12,9%. В тази връзка общият добив за година може да спадне примерно до 420 млрд. куб м, вместо първоначално планираните 485 млрд.кубм. Предните години добивът на „Газпром“ се понижи д 9% до 444 млрд.куб м. Експертите смятат, че добивът на концерна няма да расте поне още две-три години.
По последни данни на Федералната митническа служба на Русия, „Газпром“ през януари-май 2015 г. е експортирал за чужбина газ за сумата от 18,768 млрд.долара, което е с 35,8 % по-малко от същия период на миналата година.
Анализаторите прогнозират, че според данните за 2015 г., заради спада на добива и лошата ценова конюнктура, приходите на „Газпром“ ще спаднат с около 30%, а EDIBTA – с 35%. Чистата печалба на „Газпром“ през 2014 г. по международните стандарти за финансова от„отчетност е спаднала в сравнение с 2013 г. 7 пъти, от 1.139 трилиона рубли до 159 милиарда рубли. А при преизчисляване на долара по курса към края на съответната година печалбата е намаляла с 12,5 пъти от 34,8 милиарда долара до 2,8 милиарда долара.
Кой е виновен?
Така че, какво се е случило? Защо компания, имаща достъп до най-големите в света запаси от природен гза и разположени в страна, граничеща с двама водещи потребители на енергия на планетата – Европейският съюз и Китай, демонстрира толкова влошаващи се резултати?
Кремъл, притежаващ контролният пакет от акции на „Газпром“ предпочита да вини за спада цената на енергоносителите и намаляването на търсенето„топлите зими“, но не всичко е така просто. Например нефтогазовите гиганти ExxonMobil и Petro China, съседи на „Газпром“ по тройката лидери в средата на 2008 г., макар че пострадаха не малко от ниските цени на въглеводородите, сега, както и преди заемат съответните второ и шесто място в рейтинга на най-големите компании. Между впрочем, „Газпром“ не само спадна по цена, а стана лидер по срив на капитализацията сред 5-те хиляди водещи компании в света.
Що се касае за заявеното понижение при търсенето, то на фона на намаляване на доставките за Европа от Русия, доставките от Норвегия растат. Така по последни данни, през четвъртото тримесечие на 2014 г. и първото тримесечие на 2015 г. Норвегия за пръв път значително – с около 50% изпреварва Русия по количество на доставки на газ за Западна Европа. С други думи, проблемът не е само в „топлите зими“.
Според експертите, основен проблем на „Газпром“ е това, че той се управлява не като търговско предприятие, а като политическо оръжие на Кремъл. Администрацията на Путин постоянно заставя компанията да обслужва нейните политически интереси. Пример е закупуването от „Газпром“ на големи медии, които след това бяха превърнати в говорители на Кремъл за заплахи към Украйна или за покупката на вярност (Армения) от съседните държави, като помощ за доставка на газ в изгода на Москва и спонсориране на изключително имиджовите Олимпийски игри в Сочи.
„Сривът на „Газпром“ е отражение на болестта, обхващаща цялата построена от президента Владимир Путин икономика“, написа по този повод икономическото издание Bloomberg. По прогнози на анкетирани от изданието международни експерти, Русия през 2015 г. ще стане един от лидерите по темпове на спад на БВП, заемайки второ място в рейтинга на най-слабите икономики в света. А дали Кремъл блести с икономически таланти като цяло, то вижте съответно „Газпром“.
Въпреки това, независимо от пагубните резултати от политиката си, администрацията на Путин продължава да заставя „Газпром“ до осъществява много съмнителни от бизнес гледна точка „геополитически важни“ проекти. Най-ярки примери са тръбопроводите за Китай и газопроводът, заобикалящ Украйна.
Украйна
Да започнем с Украйна. Заради геополитическите амбиции на Кремъл, „Газпром“ практически загуби пазара в тази страна: доставките на газ се понижиха от 36,4 милиарда куб м през 2010 г. до 3,7 милиарда куб м за първото полугодие на тази година, а от 1 юли бяха напълно прекратени.
Освен това Москва обяви намерението си да прекрати (или да намали до минимум настоящите 60-62 млриарда куб м годишно до 10-30 милиарда куб м) транзитни доставки през Украйна за Европа през 2019 г. Газа, според плана на Кремъл ще се доставя по трета и четвърта част на „Северен поток“ и „Турски поток“.
Според мнението на анализаторите, тази стъпка се обяснява по-скоро с политически, отколкото с икономически съображения. Първо, според изявленията, цената на двете допълнителни части на „Северен поток“ е 9,9 милиарда евро (10,9 милиарда долара), а първата от четирите части на „Турски поток“ - 3,3 милиарда евро (3,6 милиарда долара). Дори да се предположи, че строителството ще се вмести в първоначалния бюджет, което почти никога не се случва, общата цена на тези два проекта е от порядъка на 23,1 милиарда евро (25,4 милиарда долара).
Второ, според изчисленията на експертите, „Газпром“ през 2014 г. ще плаща за транспортиране на 1000 куб метра по „Северен поток“ 43 долара, а през Украйна – 33 долара.
И трето – в случай на прекратяване, или намаляване на доставките през Украйна, на „Газпром“ ще му се наложи да плати на Словакия и България до 2028 г. и 2030 г. съответно транзитни такси в размер от около 800 милиона долара за годините, през които няма да достави договореният газ.
С други думи, „Газпром“ смята да изхарчи минимум 25 милиарда долара за нови газопроводи, за да пренася по тях газ на стойност 43 долара за 1000 куб метра, въпреки че той може, без да прави тези разходи да транспортира газ през Украйна по цена от 33 долара за 1000 куб м. Киев нееднократно е заявявал, че е готов за преговори по транзита на руски газ за Европа след 2019 г. В тази връзка, опитите на Москва да минимизира или според доставките през Украйна, независимо от явната икономическа нецелесъобразност могат да се обяснят само с желанието да се накаже Киев за неподчинението си към Кремъл. А за всичко ще плати „Газпром“.
Китай
Сега, що се касае за тръбопровода за Китай - „Силата на Сибир“. През месец май миалата година Москва и Пекин обявиха за сключването между „Газпром“ и китайската CNPC 30-годишен договор за сумата от 400 милиарда долара за доставка в Китай на 38 млиарда куб м газ годишно.
Договорът беше сключен на фона на въвеждането на санкции от страна на Запада по отношение на Русия и свързаните с Кремъл наблюдатели, тогава обявиха тази сделка за огромна геополитическа победа на администрацията на Путин, заявявайки, че договорът е сключен напук на Запада и е много важен като доказателство за голямата сила на Русия и невъзможността й за изолация.
Съдейки обаче по атмосферата на тайните, с които е обгърнат този договор, има причини да се смята, че икономическите изгоди за „Газпром“ са доста съмнителни. Ограничената информация само потвърждава тези опасения.
Първо, това е много скъп проект. Оценката на цената на строителството се различава от заявените от Кремъл 55 милиарда долара, до изчислените от газпромовските експерти над 100 милиарда долара. Освен това руската страна се ангажира да построи инфраструктура за добив, преработка и съхранение на газ, а също така траноспортирането му до границата с Китай за своя сметка. При подписването на договора бе заявено, че Китай ще предостави предплата в размер от 25 милиарда долара, но и това не се случи, а „Газпром“ взе решение да осъществи проекта с кредит, което още повече ще увеличи стойността му.
Второ, не всичко е ясно с цената на газа за Китай. В началото се заявяваше, че сумата на сделката съставлява 400 милиарда долара, но само след няколко месеца чиновниците заговориха за по-ниска цена – от 300-320 милирада долара, заради спада на цените на петрола. Като се има предвид, че към момента на сключване на договора, петролът струваше 100-105 долара, а сега цената се понижи до около 50 долара, стойността на договора с Ктиай според изчисленията се доближава до 200 милиарда долара.
Ако при сума от 400 миларда долара и разходи за строителство от 55 милиарда долара договорът се смяташе за едва-едва рентабилен, то при намаляване на сумата на договора до около 200 милиарда долара и ръст на разходите за строителството до 100 милиарда долара (или повече), той е изключително губещ.
Но това все още не е всичко. Въпреки, че се заявяваше за наличието на клаузата „вземи или плати“ в договора, според някои данни, това ще се отнася не за цялото количество от доставяният газ, а само за половината.
Освен това, огромните разходи по този проект могат да лишат „Газпром“ от средства за строителството на други, потенциално по-изгодни проекти в Далечния Изток, т.е. Китай ще стане практически единственият възможен купувач. Като се има предвид, че Китай разполага със силно диверсифицирана мрежа за доставка на газ и зависи от вноса на енергоносители все по-малко, отколкото Русия зависи от експорта, Пекин практически ще може да диктува на Русия колко газ и по какви цени ще купува.
С други думи, Русия ще понесе огромни разходи за строителството и обслужването на гигантски газопровод, заради който е възможно да й се наложи да пожертва други проекти, за да доставя на Китай газ почти по себестойност при високи цени на газа и под себестойност – при ниски. Освен това Китай ще разполага с всички лостове за налагане на изгодни за него цени, а Пекин е известен със склонността си да не пропуска възможност да сваля цената.
Какво следва?
Най-общо, отчитайки колосалната цена на движеният от геополитическите амбиции Кремъл, проектът за строителство на газопроводи до Китай и за заобикаляне на Украйна (общо цената им може да надвиши 125 милиарда долара, при текуща капитализация на „Газпром“ от 51 милиарда долара), свързаните с него огромни рискове и многобройните въпроси касаещи тяхното откупуване, „Газпром“ има големи шансове не само да загуби място сред големите компании в света, а просто да банкрутира.
И как ще стане това 
И това е печалбата само на компанията - майка, без дъщерните и дружества 
