1982 написа:Ако наричаш освобождаване този религиозен гнет, то еби му майката ....
Ами въпрос на мироглед.
Абсолютно нормално е да изглежда като гнет от гледната точка не един европеец.
Също както начина на живот тук, изглежда странен и неморален за хората там, разбира се има и изключения като оная, чийто снимки пускаш, но това само потвърждава правилото.
Тук във форума е същото, 99% от пишещите са по-скоро ислямофоби, без значение дали са русофили или русофоби.

А иначе конкретно за революцията, и ислямската роля, то тя не беше основната движеща сила, а просто част от нея, която в крайна сметка се оказа най-силна и пречупи нещата през своята призма.
След референдума от 1963 година, Хомейни си е позволил да каже, че режима на шаха поддържа Израел и сащ, с което си е навлякъл гнева на репресивния апарат - САВАК и е арестуван, а при ареста му убиват един от учениците му.
В последствие след като е пуснат е арестуван отново и обществото се взривява, като започват масови митинги, става въпрос за юни месец(63 година).
Режима на шаха потушава народната любов, по официални данни с цената на около 100 човека, с което шаха си навлича гнева на иранското духовенство, а Хомейни излиза от страната.
В последствие шаха решава, че ще прави от Иран промишлена държава, което обаче въобще не е било по вкуса на западните му хазяи, които както добре знаем, не искат конкуренция, а пазари.
Между другото това е и най-силния период на Пахлави, след като успява един вид да национализира голяма част от собствеността на МНК(вероятно тук ще е по-познат като Седемте сестри).
Сериозното недоволство от западните хазяи е принудило шаха да се обърне към добрия стар СССР, като Съветите са получили поръчки в металургичния сектор, строили са газопроводи и са помогнали сериозно в машиностроителната индустрия на Иран.
Основния проблем на шаха е била неосъществената селскостопанска реформа, бедността в селото е била основен проблем, а страната е внасяла огромна част от селскостопанските продоволствия.
В последствие страната е ударена от инфлация, а покупателната способност на населението е паднала, шаха се е опитал да сваля цените с един вид репресии спрямо дребните търговци, което само е засилило опозиционните настроения, които вече били твърде големи сред иранската интелигенция, която настоявала за по-голяма политическа свобода, нещо което шаха не можел да позволи, защото страната на практика е била абсолютна монархия.
Именно заради това започват протестите в края на 77 година, студентите излизат на улицата, в последствие подкрепени от религиозните лидери, водени от Хомейни.
След като религиозното общество организира свои митинг, с призиви за смяна на режима, шаха се опитва да го потуши със сила, като в резултат загиват около 30 души.
След 40 дни, колкото трае възпоменанието според шиитската традиция, хората се събират в Табриз, но шаха забранява възпоменателната церемония, което събира около 80 хиляди души само там, а впоследствие и из други големи градове, където също имало жертви, тъй като полицията отказала да стреля по протестиращите шаха вкарал армията.
В последствие шаха въвежда военно положение и жертвите нарастват, извършват се сериозни погроми срещу казината в Иран, които се смятали за символ на вестернизацията на страната.
Последвалото масово дезертьорство от армията, ясно показало, че няма да подкрепи шаха, който впоследствие напуска страната, армията обявява неутралитет, а Хоменей се връща в Иран.
Между другото може да се пише много за репресивния апарат на шаха, визирайки САВАК, която е била в пъти по-зловеща от българското ДС, но в интернет има доста информация.