Мнениеот wilge » 04 апр 2016 13:08
Нивото на Левски: Сан шанжмон
От Желю Станков , "Тема: Спорт"
Стойчо Стоев изплю камъчето
За Стойчо Стоев мачът с Берое бе първият от серията двубои, в които трябваше да докаже, че може да направи нещо интересно от този отбор. Като под нещо интересно се разбира да раздвижи играта, да размърда футболистите, да им освежи мозъците и някак си, ако може, всичко това да доведе до промяна в играта, а оттам и до резултатите на отбора. В навечерието на този двубой треньорът на сините получи нещо като задача, нещо като ултиматум, нещо като добро пожелание, нещо като пробен период, за да се разбере дали той ще остане да работи на „Герена" и след лятото. Независимо от това, че той има договор за още една година - факт, с който не бяха запознати няколко собственици и няколко от членовете на Управителния съвет на Левски. Но това последното е за сметка на реномето и нивото на УС.
Точно преди мача с Берое Стоев отговори на Управителния съвет по своя си начин - с усмивка и непринудени изречения, без ни най-малко умишлено да злепостави началниците си. Той нито потвърди, нито отрече, че има договор за още една година. А и няма как да отрече - в БФС има депозиран контракт с ясни срокове и параметри. Важно в случая бе друго - наставникът отсече, че вече има достатъчно опит, за да трябва да се доказва пред някого. Опааа, ето го камъчето. Без да иска, Стойчо Стоев го изплю. Него никой не го кара да се доказва като треньор, на практика той има лиценз, значи наистина е такъв. Случаят обаче е друг. Него го карат, или - не, приканват го да докаже, че има капацитет и потенциал да си върши работата специално в Левски. Сега, на момента, точно при тези обстоятелства! А той пита журналистите малко йезуитски - ама според вас дали ми отива да се доказвам. Ами да, категорично да! Едно е да си треньор някъде, друго е да си треньор на Левски. Лудогорец, с всички забележки, е някъде, Академик (Свищов) е някъде, Монтана е някъде, Миньор също е някъде. Всеки друг клуб на света е някъде. Но Левски е съвсем, съвсем различна бира. Ако някъде напрежението пречи, в Левски напрежението е задължително. Много треньори като са били някъде, са плували в плитки води и са се радвали на спокойствие и топла храна. В Левски спокойствие няма и храната е приготвена набързо и се яде на крак. Има огромна разлика от това да се доказваш дълги години където и да било до това да направиш от Левски добър и печеливш отбор.
И тъй като явно на Стойчо Стоев нещата на „Герена" дo този момент не се получават, се стигна go някои особени дискусии и спекулации през последните дни. И във всичко това бе включен и Георги Иванов в ролята на спортен директор.
Преди мача с Берое двамата по един или друг начин, къде пред подбрани медии за Иванов, къде по заобиколни пътища, дадоха да се разбере, че ако единият си тръгне, другият ще го последва солидарно. Тоест Стойчо Стоев и Георги Иванов в момента са скачени съдове и са с по един крак извън Левски след края на сезона. Мачът с Берое започна при ето такива обстоятелства и при много тиха обстановка поради наказание на Левски да играе при закрити врати.
Началото бе тихо и на терена. Много предпазлива игра, битка в средата на терена и почти нищо интересно пред двамата вратари. Интересно стана, когато в един момент на тревата бяха изпопадали голям процент от футболистите, та игрището заприлича на бойно поле, с много ранени. По тревата хвърчаха носилки, лекари, масажисти, а футболисти махаха нервно, за да искат още и още лекарска помощ по пистата забръмчаха линейки. Само след 2 минути един играч бе сменен, двама превързани, трима бинтовани и изобщо това никак не приличаше на футболен мач. Само можем да си представим как би изглеждало всичко това, ако мачът се играеше пред публика, която щеше допълнително да вдигне напрежението на терена. Появиха се и първите шеги и закачки, като една от тях гласеше, че няма как в някой сайт да не се появи информация, че Гриша Ганчев е платил на Левски да наритат играчите на Берое преди полуфинала за Купата с ЦСКА.
От фургона на босовете, който е ситуиран на два метра от журналистическата зона, също имаше избухвания. Веднъж когато франсис Нар от добра позиция прати топката високо над гредата и още веднъж, когато Божидар Краев не успя да уцели с глава топката след отлично центриране отдясно. Георги Иванов се разтропа и каза нещо „майката". Това бе ясен знак, че напрежението е стигнало и до високите етажи. А при дузпата, отсъдена за Левски, спортният директор пак повиши тон, пак нещо „майката", след като видя, че Венци Христов взема топката, за да я постави на бялата точка. Може би Гонзо е очаквал, че дузпите в отбора ще се бият от обичайните изпълнители Прохазка и Бедоя. Тук ще отворим една голяаама скоба. Венци Христов съвсем не е любим футболист на Георги Иванов, защото на два пъти играчът отказа да премине в Левски, като последния път подведе Гонзо в последния момент и отиде да рита в Албания. Но директорът е стиснал зъби и е направил компромис и като осъществил прищявката на треньора Стойчо Стоев. А в тази скоба ще припомним нещо друго - на същата врата преди 7-8 години един футболист пак взе топката от ръцете на свой съотборник, за да бие дузпа. И пропусна, с което не успя да прати Левски в орбитата на Шампионската лига, а от там на друго финансово и организационно ниво. Мачът бе срещу БАТЕ (Борисов), футболистът, който взе топката от ръцете на Николай Димитров - Хичо се казва Георги Иванов. Същият Гонзо, който сега имаше претенции защо Венци Христов ще бие дузпата срещу Берое. Затваряме скобата. Не че нещо се заяждаме, защото Георги Иванов (уж) не чете вестници, само изтъкваме и припомняме фактите. Венци Христов вкара, което би трябвало да свали напрежението при сините за второто полувреме.
Нищо подобно не се случи. Левски продължи да играе някакъв странен футбол, а Берое се стараеше да не остава по-назад. Двата тима продължаваха да играят на границата между твърдото и грубото. Съдията се опита да остави малко толеранс, но както много пъти се случва, един компромис води до следващ и от там ситуацията излиза извън контрол. Безумно влизане с бутоните напред на Бурабия в половината на Берое мина само с жълт картон. Винаги е било интересно какви болки в главата трябва да имаш, за да направиш зверско влизане при безобидна ситуация, и то на повече от 60 метра от собствената ти врата. Само след 7-8 минути същият Бурабия реши да припомни, че наистина му има нещо и повтори упражнението, пак далеч от вратата си, без да прекъсва опасна атака за Берое или пък да спре откъсващ се играч. Ей така, решава да вдигне противников играч във въздуха и го прави. И отива да се изкъпе по-рано от всичко.
След десетина минути червен картон получава и Веселин Пенев. След което на терена останаха десет на десет и се започна голямото шоу. Нивото на футбола падна до ниво А областна група. Един кюска, друг блъска, трети рита настрани, четвърти нависоко. Куче влачи рейс. Берое натиска да изравни, но без идея как, а Левски иска да устиска, също без идея как. Последните 10 минути на този мач трябва да бъдат записани и показвани на лекции със заглавие „Как не трябва да се играе футбол". В този епизод от двубоя обаче се видя колко добре физически са подготвени играчите на Берое. Те видимо имаха сили да изиграят поне още едно полувреме, докато за сините не бихме казали нещо подобно.
В крайна сметка първият от мачове, в които Стойчо Стоев трябваше да покаже, че може да подобри играта на Левски, мина. С оглед обстоятелствата, че през седмицата той нямаше на разположение всичките си футболисти, вероятно никой от УС няма да му се сърди, че сините не са показали нещо различно от досега. Очакваме следващите тестове. Напрежение относно второто място и класиране за зона Европа вече няма. Другото напрежение обаче си остава. Нивото на Левски си остава sans changement, което е добре познатото от БНР за нивото на река Дунав в сантиметри „сан шанжмон", или преведено на български - без изменения.
