Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят ...

[icko65]

За тези които се интересуваха какви са турците в предните страници.Не се барам за историк но който го интересува ще му е интересно.http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4419:-ii&catid=158:2015-05-09-09-24-36&Itemid=249.И тук има за т.нар. турциhttp://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4395:2014-09-17-06-06-54&catid=158:2015-05-09-09-24-36&Itemid=249

[Der Schmarotzer]

Който разбрал, разбрал:
http://glasove.com/categories/skandalyt ... vat-zaedno

[Der Schmarotzer]

За тези които се интересуваха какви са турците в предните страници.Не се барам за историк но който го интересува ще му е интересно.http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4419:-ii&catid=158:2015-05-09-09-24-36&Itemid=249.И тук има за т.нар. турциhttp://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4395:2014-09-17-06-06-54&catid=158:2015-05-09-09-24-36&Itemid=249

Меко казано, наред с някои безспорни неща, останалите са изсмукани от едно място с три букви, завършващо на "Й".
За призхода на османовата династия има много теории, макар и не колкото за българите. Дори през средните векове има доста хипотези по този повод. В интернет има достатъчно литература по въпроса, при това научна. На български език също има писано по този повод и то последните десетина години.
Ето част от теориите:
Според Записки янычара написаны Константином Михайловичем, 44-45, Осман бил селянин от гръцки произход, син на Ших. Разбира се, това е легенда, родена в съвсем различна среда в сравнение с легендите, отбелязани в ранните османски хроники (изключение прави Оруч, който съобщава, че Осман в ранните си години е бил свързан със земеделието). При Критовул произходът на Османовата династия също много се различава от версията на османската историография. Според него (Животът и управлението на Мехмед II Ал Фатих (Завоевателят). София, 2004, 28), потеклото на Османската фамилия е от Ахеменидите и Персеидите, т.е. предлага се връзка с персийските царе. Като допълва обаче, че Ахемен и Персей „са били елини, произхождащи от Данай и Линкей, египтяни по рождение...“. Тук има известно припокриване със сведенията от османските хронисти, които казват, че османците идват от Аджем, а някои от тях са били владетели на Махан (в Персия). Константин Костенечки (Житие на Стефан Лазаревич. – В: Съчинения. С., 1993, 147-148) също поддържа мнението, че Османската династия идва от Персия, като преди ислямизацията нейните предци са били християни. От разказа му, преследващ свои собствени цели във връзка с много добрите отношения между Стефан Лазаревич и Баязид I, могат да се направят и други изводи по отношение на Османовата династия и нейните аспирации към териториите, подвластни на Византия. Сръбската историческа традиция също смята, че османците са перси, вж. Стоjановић, Л. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци, 1927, 217 - „... сь великымь Моуратомь, пер’скимь царомь...“ Според Лаоник Халкокондил (Nicoloudis, N. Laonikos Chalkokondyles: A Translation and Commentary of the „Demonstrations of Histories“, Books I-III. PhD Thesis. London, 1992, 119-121), в общественото пространство съществуват следните версии за произхода на тюрките: Първата е, че те произхождат от Скития. Тази версия се дължи на езиковата близост със „скитите“ (вероятно татарите). Те идват от Танаис (Дон) и през Персия преминават в Мала Азия. Втората версия е, че тюрките произлизат от партите, които са изгонени в Мала Азия от скитски номади. Последната версия е, че тюрките идват от Coelesyria и Arabia, т.е. те произлизат от Омар. Халкокондил, като има предвид езиковата близост, приема за най-достоверно първото мнение. Със сигурност се знае, че сред изворите на този автор са и ранните османски хроники, от които той черпи по-голямата част от своята информация, понякога безкритично, приемайки авторовото мнение и дори опита за внушение на определени митологеми (на доста места по отношение на ранната османска история негов основен извор е Ахмеди). Произход от Хиджас се среща и у Ibn Hacer (Inalcik, S. Ibn Hacer’de Osmanli’lara Dair Haberler. Ankara Üniversitesi Dil ve Tarih-Coğrafya Fakultesi Dergisi, Cilt. VI, 3, 1948, 190). Според Рамберти (превод и коментар П. Данова и С. Ракова, под печат, с. 11), който пише през първата половина на XVI век, след като разпитва турци от околностите на София, съобщава, че и те потвърждават неговата теза, че произхождат от Скития. Пак според италианският пътешественик (с. 19-21) тази Скития е част от Тартария, която се разделя на две части от Танаис (Дон). В своите писма Мануел II Палеолог нарича османците перси, докато определението скити се отнася до Кади Бурханеддин. Скити назовава той и монголите (Zachariadou, E. Manuel II Palaeologos on the Strife Between Bayezid I and Kadi Burhan Al-Din Ahmad. - BSOAS, XLIII, 1980, 475-476). Интересен, но много далечен от историческата истина разказ за произхода на първите османски владетели се намира у Якопо де Промонторио де Кампис (Иковски, П. Управлението и приходите на Султана, с. 31). Според този разказ, „Осман произхожда от кръвта на Тамерлан. Той е роден в Османджък, малък градец близо до Токат.“ Осман води малка дружина в Анадола, след което превзема Бурса и започва да завладява на западните части на Мала Азия. Интересен в този разказ е фактът, че Якопо де Промонторио е прекарал доста години в двора на Мурад II и Мехмед II, т. е. неговите сведения са черпени от разказите в кръговете, в които той се е движил. Така що се отнася до произхода на Османовата фамилия и създаването на държавата, до нас достига устната традиция на част от османското общество през 20-те-60-те години на XV век. Повече за произхода на османците в писания от XV и XVI век виж у Babinger, F. Mehmed II., der Eroberer, und Italien. – Byzantion, XXI, 1951, 1, 127-170 и Göllner, C. Legenden von der skythischen, trojanischen und kaukasischen Abstammung der Türken im 15. und 16. Jahrhundert. - RESEE, 15, 1977, 49-61.

[Der Schmarotzer]

И още един въпрос към Дипломата-защо поробителите се наричат Османци и какви са всъщност?

Благодаря предварително и на двамата за отговорите!

Заради считания за неин основател - Осман 1-ви. Поробителите са били много и различни арабски племена, като бащата на Осман е бил предводител на туркмени.

А сегашните турци са абсолютен миш-маш, ако питаш мен, и едва ли имат много общи гени помежду си.

Tака е-да! А Осман е...? От кое племе е и какви са били първите му последователи?

Не би ли следвало и той да е като баща си - туркмен? Иначе Кашчей е прав, но различните туркменски племена са приели исляма точно от арабите, с които най-вероятно са се смесили, особено при най-бързия възход на Османската империя. Не виждам защо обаче "турско" е по-правилно от "османско", а предполагам заради това ми задаваш тези въпроси.

Имаме си няколко професионални историци във форума - те могат да внесат по-адекватна яснота върху нашите разсъждения.

Защото Осман е от селджукските турци, както и последователите му от неговото племе и тук не говорим за мюсюлмани-говорим си, че е правилно да се казва ТУРСКО, а не ОСМАНСКО защото самия осман е турчин по произход, а империята е наречена на него защото полага основите и!

Османската фамилия има нещо общо със селджуките, само доколкото са били ръководители на уджа в държавата им. Роднински връзки със селджушката династия нямат или поне в нито един извор не се споменава това. Османците, според техните хронисти, повечето писали/преписвали един век след основаването на държавата им и формиращи новата османска идеология, са тюрки-номади от племето кайъ. Тук идва въпросът защо тогава тагмата им (родовият им знак) е идентичен с този на рода Дуло, но спирам да не отклоня темата в съвсем друга посока.
Ето нещо за началото на Османската държава:
"Разказват, че Осман Гази е син на Ертогрул, син на Сюлейман, син на Айдън, син на Казъл Буга, син на Баяндур, син на Уйкулуг, син на Тогар, син на Бай Сункур, син на Бакъ aга, син на Джак aга, син на Ток Темур, син на Фер Йасуб, син на Гьок Алб, син на Огуз, син на Кара Хан, син на Кутлуджак aга, син на Летрек. Той принадлежи към 18-то поколение в рода на Яфес, син на Нух. От този род, от баща на син са падишаси в Аджем. [От] тайфата на огузите са, които бяха вярващ народ. Беше тайфа, вярваща в Пророка, да се свети името му! Бяха падишаси в град Махан. Ебу Мюслим Мерви е произлязъл от този род.
.........
В това време падишах на град Махан беше Сюлейман шах, който напусна град Махан и имаше намерение да дойде във вилаета Рум. Хем чу, че във вилаета Рум се води борба за вяра . Сюлейман шах излезе от мемлекета Аджем и дойде до Ерзинджан . От Ерзинджан дойде до вилаета Рум. Областта на Амасия е Рум или. В тази област проведоха много войни за вяра. Превзеха много места във вилаета Рум. Накрая тръгнаха оттам и се отправиха към Халеб. Имаше една крепост, наречена Джебер. Дойдоха и се настаниха пред нея. Дойдоха до водите на река Фурат. Искаха да преминат Фурат. Не знаеха пътя. Номадстващите юруци непредпазливо навлязоха в река Фурат. Сюлейман шах подкара коня си и навлезе във Фурат, [но] пред него имало водна яма. Сюлейман шах с коня си загина в река Фурат. Краят [му] бил там. След това изтеглиха блажения Сюлейман шах от река Фурат. Погребаха [го] пред крепостта Джебер. Сега го наричат [това място] мезар-и юрюк . Сюлейман шах остави трима сина. Името на първия е Сункур Зенги, на втория - Гьоз Тогдъ и на третия - Ертогрул, [който] е баща на великия бег Осман. Тези трима братя номадстваха. Отново се отправиха по пътя, по който дойдоха. От изворите на Фурат се отправиха към Пасън овасъ и Сюрия Чукур. Сункур Зенги и Гьоз Тогдъ, тези двама братя тръгнаха към вилаета Аджем. Ертогрул остана там известно време. Стоя. В това време водеше много войни за вяра. След известно време султан Алаеддин, който е от рода на селджуките, дойде от вилаета Аджем. Беше направил вилаета Рум своя родина. Беше станал велик падишах. Ертогрул беше чул за мощта и властта на султан Алаеддин. Ертогрул имаше трима сина. Името на първия беше Гюндюз, на втория - Саръ Неби и на третия - Осман. Ертогрул със сина си Саръ Неби поискаха от султан Алаеддин едно местенце, за да се установят там. Султан Алаеддин прие, [като] каза: „Те са чужденци.“ Беше благосклонен към тях. Текюрът на Кара Хисар и текюрът на Биледжук се подчиняваха на султан Алаеддин и [му] даваха харадж. [Дадоха им] областтa на Кара Хисар с Биледжук, планината Домалидж и планината Ирмени. Дадоха им тази област за яйлак и къшлак. След това неочаквано срещу султан Алаеддин се отправи неприятел. Султан Алаеддин се отправи към тази област и предостави тези страни на Ертогрул. Ертогрул със синовете си Саръ Неби и Осман дойдоха до Енгюри и спряха там. Водеха много войни за вяра в областта на Рум. Накрая Ертогрул умря. Отиде по заповед на Аллах, по силата на всеобхватната му милост. Ертогрул управлява 52, петдесет и две години. Това се случи през година по Хиджра 687 , през шестстотин осемдесет и седма година. Според разказвачите, причината за раждането на Осман беше [Божественото] предопределение. Щом е необходимо ставаше. На това, което Хак Талаа дава, никой не може да попречи........"