Честит 1 март, честита Баба Марта!

[obi4am_pirin]

Уж сме християни пък празнуваме езически празници...

[1palq4o1]

Честита Баба Марта!
Да сте живи, здрави, румени, засмени

[ЕМИЛ]

ЧБМ

[dreben23]

Честита Баба Марта! И са учете да правите мартеници, че с тия пластмасови изделия ще изтровим щъркелите сетне. Ние доскоро си правихме ама ни оморзнало, сине. На ина кука ги правим, на вретено всекакво е било.
Гордея се, че нашите мартеници били най-каматни винаги. Ама те не могат да плетот на две игли некотри, та една кука ще ти плетот. Най-величествените мартеници, ама и трудно се правят, са рокличките и котенцата на мама. Гаджетата, декетата и внуците ви ако ги видят ще се напикат от драго. Верно, нашите бяха много величествени работи, още ми се подвъртат, ама мино и тва, всичко стана малко отживелица вече, също като футболчето. Никой никъде не видех да стори кокетата (тия са таптот и с памук, разправия си е), но са красиви или рокличките, ем то не се е дало на всеки. Ако им ги покажа на дечищана, ще се избият да ги куповат, но те се правят бавно, бавно и са скопи ама пак ще се избият. Доста модели ни ги откраднаха щото са по-лесни, ама специално тия не можиха да ги направят и до ден днешен. Ехейй, колко много мартеници праихме с кашони бре и сега ми става адски смешно. Ръкоделието ни се отдаваше дори повече и футболните прогнози. Верно си е, а на младите им дай да вдигат наздравици за некой празник- сигурно три часа и половина ще вдеват един конец в игла с тесно ухо, кво остава да седне да прави некоя мартеница.. Ама иначе са ми много сръчни в устите, я знам..

Правети мартеници, запазвайти българскити традиций- с "й" ще ви го напиша, оти по-модерно!

[petttto]

Честита да е

[diplomat]

Честита Баба Марта на всички БЪЛГАРИ!

[Captain Stottlemeyer]

Уж сме християни пък празнуваме езически празници...

"Преди няколко дни видях в храма, че иконата на Божията майка беше закичена с мартеница – спонтанен порив на някоя благочестива християнка. Цяла седмица преди Първи март; за да бъде първа. Да изпревари всички! Какво ли очаква да й се случи сега? И от кого очаква чудото: от Света Богородица или от Баба Марта?
Как ние, християните, да гледаме на мартениците? Да носим ли мартеници или да се борим против този гибелен езически обичай? Какво са мартениците, че нашият народ влага в тази традиция толкова усърдие, смисъл и надежда?
Наближи ли март, улици и площади се изпълват с шарени сергии с мартеници. Пред всяка от тях са скупчени хора – млади и стари, жени и мъже, които избират най-хубавата мартеница за най-скъпия човек.
Не само улиците и площадите, но и Интернет е пълен с виртуални мартеници. Украсени с най-различни фигурки (и послания) – като се почне от зодиакалните знаци и се стигне до Бойко Борисов. В много от образците самата мартеница е по-малко важна от фигурката. Къде не са се настанили чалгата и кичът, та да искаме да ги няма по мартениците?
Друг ще каже, че по-опасно от кича е суеверието, което се насажда чрез мартениците. Обичаят за закичване с мартеница идва от езически времена, тъй че няма как да не съдържа езичество. Но в християнството са се интегрирали още много езически вярвания: лазаруването, карнавалите, кукерските игри, нестинарството и пр., и Църквата ги е приела в една или друга степен. Едва ли мартениците носят най-гибелното суеверие.
Какво толкова, ще рече друг – конци! Нали е за здраве! Като подариш с обич мартеница на любим човек, нима това не е християнско по дух? Нима не е християнско да зарадваш едно дете: “Баба Марта бързала, мартеничка вързала…”? Как ще грейне лицето на едно сираче, като го закичиш с мартеница! Толкова ли много радости има то, та да го лишаваме и от тази? Като подаряваш мартеница, ти не подаряваш конци. Даряваш любов и радост!
Нима Църквата е против съхраняването на народната традиция? А не е ли още по-хубаво, ако се потрудиш сам да изработиш мартеницата, която ще подариш? Ръкоделието винаги е било на почит сред християните – дори св. апостол Павел е имал занаят да прави шатри (Деян. 18:3). Познавам добри християни от моята енория, които през цялата година, цялото семейство в къщи изработват мартеници и благодарение на това преживяват през тези трудни години.
Мартениците са българска традиция от векове. (Срещат се още само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.) И да има езически корен, той вече е забравен. Неслучайно няма достоверно и правдоподобно обяснение (има само легенди) за произхода на този обичай. При това, той вече така се е вкоренил, че е илюзия да си въобразяваме, че Църквата може да се пребори за неговото изкореняване. Но явно е необходимо да (пре)осмислим позицията си и отношението си. Това е необходимо, за да не се стига до подобни глупости, макар и направени с чисто сърце – да се окичва Божията майка с мартеници.
В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената – здраве и сила.
Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните. Защо боядисваме яйцата на Великден? Нима не можем да празнуваме Христовото Възкресение без червени яйца? Но от друга страна пречат ли нещо червените яйца? Те създават допълнителна празнична радост. Е, разбира се, ако празникът не се сведе само до тях. Още от древност християните, които са приемали свето Кръщение на Пасха са се обличали в бяла одежда, която са носили цяла седмица. И до днес ние я наричаме “Светла седмица”.
Ако влагаме в символиката на мартеницата нашия християнски дух, тя няма да бъде езически символ. Стига да не вярваме на суеверия от рода на: “зеблото е за богатство, царевицата води до разбирателство, боб и грах носят щастие, оризът е за мир и приятелство, а житото – плодородие”. Ако вярваме и живеем като християни, ако се приобщаваме редовно към Христа, като приемаме Светите Тайни, мартеницата няма да ни направи езичници. Ако се уповаваме на Бога, а не на муски и конци, молитвите ни ще бъдат чути. Да не смесваме едното с другото. Да не закичваме Света Богородица с мартеница. Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.
Нашият проблем не е в мартеницата. Нашият проблем е в нас."
Презвитер Стефан М. Стефанов

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8% ... %86%D0%B8/

[obi4am_pirin]

Уж сме християни пък празнуваме езически празници...

"Преди няколко дни видях в храма, че иконата на Божията майка беше закичена с мартеница – спонтанен порив на някоя благочестива християнка. Цяла седмица преди Първи март; за да бъде първа. Да изпревари всички! Какво ли очаква да й се случи сега? И от кого очаква чудото: от Света Богородица или от Баба Марта?
Как ние, християните, да гледаме на мартениците? Да носим ли мартеници или да се борим против този гибелен езически обичай? Какво са мартениците, че нашият народ влага в тази традиция толкова усърдие, смисъл и надежда?
Наближи ли март, улици и площади се изпълват с шарени сергии с мартеници. Пред всяка от тях са скупчени хора – млади и стари, жени и мъже, които избират най-хубавата мартеница за най-скъпия човек.
Не само улиците и площадите, но и Интернет е пълен с виртуални мартеници. Украсени с най-различни фигурки (и послания) – като се почне от зодиакалните знаци и се стигне до Бойко Борисов. В много от образците самата мартеница е по-малко важна от фигурката. Къде не са се настанили чалгата и кичът, та да искаме да ги няма по мартениците?
Друг ще каже, че по-опасно от кича е суеверието, което се насажда чрез мартениците. Обичаят за закичване с мартеница идва от езически времена, тъй че няма как да не съдържа езичество. Но в християнството са се интегрирали още много езически вярвания: лазаруването, карнавалите, кукерските игри, нестинарството и пр., и Църквата ги е приела в една или друга степен. Едва ли мартениците носят най-гибелното суеверие.
Какво толкова, ще рече друг – конци! Нали е за здраве! Като подариш с обич мартеница на любим човек, нима това не е християнско по дух? Нима не е християнско да зарадваш едно дете: “Баба Марта бързала, мартеничка вързала…”? Как ще грейне лицето на едно сираче, като го закичиш с мартеница! Толкова ли много радости има то, та да го лишаваме и от тази? Като подаряваш мартеница, ти не подаряваш конци. Даряваш любов и радост!
Нима Църквата е против съхраняването на народната традиция? А не е ли още по-хубаво, ако се потрудиш сам да изработиш мартеницата, която ще подариш? Ръкоделието винаги е било на почит сред християните – дори св. апостол Павел е имал занаят да прави шатри (Деян. 18:3). Познавам добри християни от моята енория, които през цялата година, цялото семейство в къщи изработват мартеници и благодарение на това преживяват през тези трудни години.
Мартениците са българска традиция от векове. (Срещат се още само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.) И да има езически корен, той вече е забравен. Неслучайно няма достоверно и правдоподобно обяснение (има само легенди) за произхода на този обичай. При това, той вече така се е вкоренил, че е илюзия да си въобразяваме, че Църквата може да се пребори за неговото изкореняване. Но явно е необходимо да (пре)осмислим позицията си и отношението си. Това е необходимо, за да не се стига до подобни глупости, макар и направени с чисто сърце – да се окичва Божията майка с мартеници.
В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената – здраве и сила.
Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните. Защо боядисваме яйцата на Великден? Нима не можем да празнуваме Христовото Възкресение без червени яйца? Но от друга страна пречат ли нещо червените яйца? Те създават допълнителна празнична радост. Е, разбира се, ако празникът не се сведе само до тях. Още от древност християните, които са приемали свето Кръщение на Пасха са се обличали в бяла одежда, която са носили цяла седмица. И до днес ние я наричаме “Светла седмица”.
Ако влагаме в символиката на мартеницата нашия християнски дух, тя няма да бъде езически символ. Стига да не вярваме на суеверия от рода на: “зеблото е за богатство, царевицата води до разбирателство, боб и грах носят щастие, оризът е за мир и приятелство, а житото – плодородие”. Ако вярваме и живеем като християни, ако се приобщаваме редовно към Христа, като приемаме Светите Тайни, мартеницата няма да ни направи езичници. Ако се уповаваме на Бога, а не на муски и конци, молитвите ни ще бъдат чути. Да не смесваме едното с другото. Да не закичваме Света Богородица с мартеница. Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.
Нашият проблем не е в мартеницата. Нашият проблем е в нас."
Презвитер Стефан М. Стефанов

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8% ... %86%D0%B8/

Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред <вид> на явлението Му и царуването му:
проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.
Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. 2 Тимотей 4

[Alexx]

Уж сме християни пък празнуваме езически празници...

Българите сме криптохристияни и по душа сме езичници.