Аз няма да критикувам решението на (кан/хан/княз/цар/шах/султан/кайзер/папа/мандарин/микадо/махараджа) Тервел.
Oбаче, тук се пишат големи глупости. Тервел бил спасил Европа. WTF? Първо, на кого му пука за Европа? Ако ще да мре. Тервел трябва да се интересува от собствената си страна и ние също.
Второ, това, че арабите щели да завладеят Европа, е голям виц. В рамките на средновековието Константинопол е практически непревземаем ако ще не 200 000, а 200 000 000 да го обсаждат. Нужно е изключително голямо разложение на византийската политическа класа, за да се случи такова нещо и това наистина ще се случи, но цели 5 века по-късно. Към 718 г. никакъв шанс! Но даже и Константинопол да е паднел това е нямало да доведе до падането на Европа. Арабският халифат вече е бил много голям. Прекалено голям. Той не е можел сам себе си да удържи.
Най-големите врагове на халифа от Дамаск не са ромеите, а шиитите (които съвсем не намаляват от разширението на халифата), кръвната вражда между някои от племената, непрестанните династически борби и т. н. То е било цяло чудо, че халифатът тогава е бил още цял. Например, още 661 г. халифатът е щял да се разпадне най-вероятно, ако Хасан ибн Али не се е отказал доброволно от напълно законните си претенции за трона в полза на Муауия - наистина невероятно само по себе си събитие.
Само 30 години след Константинопол Омаядите ще бъдат свалени от Абасидите и само един принц ще се спаси чак в Испания за да я отцепи за себе си. Това ще запазят Омаядите от цялата си империя. Но и Абасидите не са много по-добре. Ужким силните халифи ал-Мансур, ал-Махди и Харун ар-Рашид отделят почти цялата си енергия за усмиряването на халифата и предприемат какви ли не реформи и опити за да укрепят властта си. Напразно. Техните наследници вече нямат сили да удържат фронта повече. Вътрешният фронт, не срещу Византия. Към края на девети век халифатът е в руини.
Не стават нещата така, както някои си го мислят. Иначе ако се върнем по времето на Октавиан Август - имаме огромна Римска империя, с колосално по онова време население, най-сериозният враг - Партското царство отдавна е минало зенита си и не е равностойно на Рим, съвсем постижимо е императорът да събере 200 000 армия, примерно. Имаме и претенции за господство над целия свят. Би трябвало да очакваме до два три века максимум римляните да достигнат до Тихия океан, ама май не става така. Защо ли?
Арабите са можели да завладеят Европа точно толкова, колкото римляните са можели да завладеят Азия - никак.
Но да забравим за Европа - и без това на кого му пука за нея. Изобщо идеята, че една империя с център в Дамаск е по-голяма заплаха за нас от една друга империя с център в Константинопол е смехотворна. И да е паднел Консатнтинопол, арабите никога не биха могли да ни завладеят, освен ако не се стигне до такова разложение на властта у нас, че всеки би ни покорил, стига да опита. Ние просто сме твърде далеч за тях. С прекалено студен климат.
Тук е времето да се каже и че една битка много рядко решава всичко. Ако арабите наистина са имали сили да завладеят Европа, само едно поражение не би ги спряло. Един Хитлер не губи ВСВ само заради поражението под Москва. Той трябва да загуби още и в Сталинград и при Курск и още и още.
За да бъдем завладени са необходими огромни военни кампании срещу нас в продължение на много години. Което не може да стане. Халифът не може да си позволи да тръгне срещу нас, защото ние не сме Византия. Ние нямаме претенции за световно господство както нея и арабите. Нямаме богатствата на Константинопол и няма да има толкова престиж за халифа, че да се оправдае такова огромно и изключително скъпо струващо усилие. Ако той тръгне срещу нас, моментално би ни легитимирал като РАВНИ на себе си. Освен това сме безкрайно далеч. А много змии съскат и страшно много биха се радвали да видят гърба на халифа. Константин V Копроним при половината си походи срещу нас трябва да спира по средата, защoто някой терорист-узурпатор се е пръкнал в Константинопол. И трябва да се връща за да реже глави. А ей го къде е Константинопол.
Тъй че абсурд халифът да тръгне срещу нас. Срещу нас ще бъде емирът. А той e слаб. Трябва да е слаб, защото иначе той няма да тръгне срещу нас, а срещу халифа.
Мохамед обединява арабските племена. После арабите бият своите най-близки съседи - отнемат Сирия и Египет от Византия и смазват Персийското царство на Сасанидите. Това, макар и много трудно, наистина е било постижимо. Защото те са съвсем близо. Оттам насетне огромните арабски завоевания не са нищo особено. Те завладяват византийска Северна Африка, само че защитата на тази разкъсана от метрополията територия от страна на ромеите - досегашните собственици - е прекалено трудно и сложно. На изток арабите подчиняват ни повече ни по-малко от бившите сатрапии на Сасанидското царство, които не са самостоятелни държави и не могат да окажат съпротива. До там. Арабите достигат до Сърдаря, която е северната граница на влияние на Сасанидското царство и не успяват да я преминат. Нищо, че оттатък реката са само едни разпокъсани слаби племена. Те вече не са бивши сатрапии и се защитават колкото могат. Което е напълно достатъчно и без Тервел даже. На изток е Индия, която също не е единна държава. И също не е завладяна. Още 656 г. При Беленджер хазарите понасят много тежко поражение от арабите. Обаче, последните никога не успяват да преминат Кавказ - и хазарите не са завладени. Единствената далечна страна, която е покорена от арабите е Вестготското кралство. Защото не са срещнали никаква съпротива. В крайна сметка какво означава 7000 пръдльовци да преминат Гибралтар, да пребият "100 000 армия на крал Родриго" и за само 8 години да овладеят 580 000 кв. км. Ами означава, че Вестготското кралство е било напълно изродено. Даже кварталните пияници да са се съберяли, са щели да го превземат. Карл Мартел не е спрял арабите, а само емира на Испания. Кoйто не е нищо особено. Известно време халифът му е изпращал подкрепления, докато не установил, че от многото усвояване на средсва
по регионалните фондове за ислямско развитие, данъчните приходи от Испания за халифа са 0 (нула) и прекратил даже и мизерната си поддръжка. Просто франките не са били вестготите, та 7000 да ги пребият 
Някой пишат, че при османците сме нямали обединение и Тервел е липсвал и чааааак при Виена еуропейците се били обединили и спряли османците. Вярно е, че балканските владетели от 14 и 15 век са били от тапир нагоре. Но не това е спряло османците в централна Европа, а същото, което е спряло и арабите. Просто империята е станала прекалено голяма и е станало проблем самото й удържане, а лесните завоевания са свършили. Османците стигат до Виена след победата над Унгария 1526 г. И оттогава до края на осемнадесети век те атакуват Виена цифром и словом два пъти - 1529 и 1683. За над 150 години цели два пъти са предприели по-сериозни военни усилия, при положение, че Виена е на 50 км. от границата. За сравнение Баязид обсажда един Цариград (онзи, непревземаемия), който е една бледа сянка на себе си и като население и като всичко, цели 7 години до 1402 г. и не успява да го превземе, а после идва изключително тежкото поражение при Ангора от Тамерлан. Ама това не спира османците и те 50 години по-късно превземат града.
Действията на Тервел имат съвсем друг смисъл и съвсем други последици.
Геостратегическа грешка - може да имаш предвид всичко, примерно, че пропускам някоя важна конкретна подробност 
