Имате ли спомени от славното американско лято ?

[realnoncho]

Помня, че бях в първи клас, на лагер на морето като започна първенството, после при баба и дядо. Помня, че гледах де що има повторение на мача с Мексико - смяната на вратата много ме впечатли, драмата с дузпите също. Помня, че като обявяваха състава декламирахме заедно с телевизорите. Ама след мача с Германия беше някаква лудница - хора, коли, еуфория. Имаше автобуси отиващи за нощна смяна и един се беше качил прав отгоре с едно знаме, нямам си идея как се държеше. След това в училище и махалата като играехме вече всички бяха с роли на играчите от националния. Аз като последен защитник играех Трифон...

Имаше магия тогава!

[ivan56]

Абе като се има предвид първия мача с Нигерия и последния с Швеция и това че завършихме с отрицателна голова разлика... май не трябва да ги величаем толкова. Едни хървати и турци си се класираха на трето място на световните първенства без проблеми.
А нашите - дай последния мач да правиме Стоичков едноличен голмайстор(идеята на Пенев) и хоп 4:0 за Швеция!
И за благодарност, после Ицо каза, че той направил Пенев треньор!
Абе чорбарска му работа!

Ти си бЪти злобният пенсионер.Честно.
Милиционер.

[Kris_men2000]

И аз имам спомен, още си спомням като бял ден оная черна маймуна от първият мач как се радваше в нашата врата като ни разкостиха Нигерия.
Но след това започна приказката която бе развалена от оня френски педераСТин.
Голям отбор си бяхме.

Маймуната се казваше Джей Джей Окоча.Много мощен негър.Тогава бях на 23 гогини и всичко си спомням все едно е било вчера.Такава всенародна радост не си виждал.Цял месец народа живееше в алкохолно опиянение заради националните герой.И накрая видях националният стадион пълен до дупка без да има мач.Там посрещнахме геройте от 94 след края на световното.Пусни си видео и ще го разбереш.

[slavi 5]

Седмица преди началото на мондиала някъде бях прочел хороскоп за нашия нац. отбор и пишеше, че в първия мач ще имаме проблеми, че няма да ни се получават нещата, за втория бяха написали, че ще го вземем 100%, а за третия, че има благоразположение на звездите, но всичко си зависи от нас. Първия мач с Нигерия беше от 02.30 и не разбирам хората които твърдят, че е бил от 3 или 4 часа. Вуйчо ми работеше нощна смяна на една хижа и го гледах там с него и братовчед ми. Разбиха ни и се разочаровах, но си спомних хороскопа и си викам, абе не всичко е загубено С Гърция си го гледах вкъщи с баща ми, бихме ама като че ли нямаше голяма еуфория, радост - да, облекчение, че най-после тази първа победа е постигната. На следващия ден заминах на лагер в Равда и там гледах най-големите мачове - с Аржентина, Мексико и Германия. Радост, голяма радост и щастие. За полуфинала вече се бях прибрал вкъщи и всичко беше пощуряло, щом и майка ми даже гледаше мача. Най-щастливото лято в живота ми може би. Детство, море, футбол, световно, България. Уникален отбор! Голяма гордост. Този отбор можеше и да стане световен шампион, кой знае. Аз имам чувството, че с Италия не подходихме достатъчно сериозно. А това си е Италия все пак. Не трябваше да повеждат. Просто затвориха играта и убиха темпото.

[redchampions]

Така е, преди мача с Италия всички футболисти се изказваха някак си примирено, стигнали сме върха си и т.н., никой не говореше нахъсано, нямаше я мотивацията от предните мачове.

[boabbb]

И аз имам спомен, още си спомням като бял ден оная черна маймуна от първият мач как се радваше в нашата врата като ни разкостиха Нигерия.
Но след това започна приказката която бе развалена от оня френски педераСТин.
Голям отбор си бяхме.

Маймуната се казваше Джей Джей Окоча.Много мощен негър.Тогава бях на 23 гогини и всичко си спомням все едно е било вчера.Такава всенародна радост не си виждал.Цял месец народа живееше в алкохолно опиянение заради националните герой.И накрая видях националният стадион пълен до дупка без да има мач.Там посрещнахме геройте от 94 след края на световното.Пусни си видео и ще го разбереш.

Маймуната се казваше Рашиди Йекини Човека даже почина преди няколко години ...

[eMs1]

Скоро с приятели си говорихме, може би малко преди да почине Трифон Иванов (Господ да се смили над душата му), че страшно се радваме, че изживяхме това лято, да видим такъв успех, да празнуваме с целият град (Видин), да гледаме по телевизията какво става в София и другите градове и просто да сме горди, че сме българи! За съжаление едва ли моето дете (на 6 г. е) ще има това щастие, дано не съм прав, но......
Мачът с Нигерия не можах да го гледам, просто заспах, бях на училище на другия ден, но всички следващи си ги спомням идеално, на мача с Аржентина спря тока на целия квартал, какво се чуваше от прозорците и терасите по адрес на Енергото , но имаше бързи и съобразителни хора, слезнаха в колите пред блока пуснаха радиа в колите, стана стерео, мисля, че бяха изгонили вече Цанко Цветанов и всички бяха притихнали, Енергото обаче си свършиха работата и тока дойде на време да видим гола на Сираков, после всички на вън, да празнуваме по улиците, незабравимо лято беше

[slavi 5]

Около мача с Италия е имало някакви опити на фифа да ни спрат по нечестен начин. Взели са ни храната от хотела или нещо подобно. И нашите са знаели, че бият ли Италия ще им натресат допинг - скандал

[hydetoshi]

Страхотни спомени от онова лято.Точно два месеца преди да навърша 17. Няма да забравя как по някое време от първенсвото на една порутена сграда точно срещу "моста на влюбените" зад НДК се появи надпис с огромни букви "КУПАТА Е НАША". Наистина всички вярвахме,че може да спечелим първенството. Сега разказвам на децата ми за онези събития, а те не могат да повярват,че сме имали такъв отбор. Как можахме да съсипем всичко за толкова кратко време? А мисля,че най лошото още не е дошло. За да се тръгне отново нагоре трябва отново да открием топлата вода,да започнем от най-малките деца и да чакаме резултат едва след 10-15 години. Но не виждам нещо такова да се случва и май и 20-30 години ще са малко. Жалко! Много жалко! А това,че вече започнахме да изпращаме герои от онзи отбор,само показва как времето безмилостно лети.

[umen]

Първият ми спомен от футбол изобщо е боят от Нигерия 3-0. Даже си спомнян как се движех по улицата докато го чух. На 10 годинки бях.