Как кан Тервел спасява Европа от Арабския халифат

[batmanlevski]

какво е това " кан " да не е кана нещо ?

[язе]

какво е това " кан " да не е кана нещо ?

Модерни работи... Хан- ханче, кан- канче. На арийците им хлопа канчето, нищо особено...

[гражданин от село]

Ами кан е нещо като Бългерия произнесено със сополив нос.

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

Хм! Не е коректно в днешно време всички да продължават да ползват историята като собствена кОвра!
Обективно погледнато Византия (т.е. Римската Империя) спира арабската инвазия. През 717-718 огромна роля изиграва кан Тервил. Безспорно един от най-далновидните български владетели. Също така неговото управление показва потенциала на тогавашната българска държава.
Но много трудно от наличните извори може да кажем, че неговата мотивация да помогне на Константинопол е била на религиозна основа. Това евентуално може да е хипотеза, но не и твърдение, което има претенция, че едва ли не е 100% доказана истина.
Най-важната личност за спирането на арабите е император Лъв III Исавър. Той постига няколко големи победи срещу тях(една от тях е през 717-718), като ако трябва да се отличи едно сражение пред всички... то това трябва да е битката при Акронион. Съдбата на този император е такава, че той не получава нужното признание по простата причина, че започва иконоборството. Това е нещо огромно за империята, за която ортодоксалното християнство е най-важно. Империята на православието ще извлече дивиденти от това, но и огромни загуби. Християните в сегашната северна Африка ще предпочитат исляма пред "византийското" православие.
Бтв, на Запад спасяването на Европа от арабите през този период се свързва с Карл Мартел (Чука) и битката при Поатие (732). На практика той спира един разузнавателен отряд на арабите, но в западната историография това остава като спасяването на Европа. А истината е, че арабите нямат интерес към вътрешността на континента.
Византия и арабите в Испания се стремят към таласокрация и за тях е важно да контролират моретата, т.е. нямат нужда от голяма територия на сушата (нямат нужда на всяка цена. Приоритет са крайбрежните територии.

Абсолютно.Маврите владеят 8 века Испания,но никой испанец няма да каже че са били роби.Много от паметниците,дворците и национални ценности са създадени от тях.И повечето в южните части.При Поатие са изтласкани от франките и разделят Испания.Целта им е контрол на Средиземно море,а не някакво берберско налагане на исляма.То вследствие на контрола.

[THE G.A.M.E]

Кан е съкратено от КАНА'СЮБИГИ.
Това е истинското произношение на титлата.
Хан-ове има при тюркските ( туранските ) народи.
Никой наш владетел не се е наричал хан.
Но комунистическите кратуни, погазвайки всякаква археология и антропология, ни бяха писали тюрки, та от там е т'ва недоразумения "хан".

И все пак коренът на кан ( КАНА, сюбиги е добавка от рода на "Великият", "Главният" или нещо подобно ) и хан, е един и същ.
Тюркските ( турански ) народи, го заемат от ираноезичните.

Интересно е, че при някои памирски Държави управляващият носи именно титлата КАНА.

[язе]

Начи хан е комунистическо, а кан демокрационно. Кефиш ме о разбирачо на историята.

[il4o_iliew]

Начи хан е комунистическо, а кан демокрационно. Кефиш ме о разбирачо на историята.

Веднага го навърза с иран-тюрките, от където уж сме дошли. Разбира я играта историята...

[Der Schmarotzer]

2. Ако може да дадеш някой автор по въпроса . Преди време бях че нещо , че всеки след Тервел се стреми към императорска титла на база на титлата дадена на Тервел. Лично за мен без да съм експерт титла се иска единствено само от позицията на силата.

3. Това което съм написал е на база на това , което съм чел в свободното си време като студент и не претендирам , че е вярно . То и в Именника пише че "Иванчо" живял 200 години , имал 20 сина , 20 внуци , но ти вярваш ли ?

Кан Тервел получава титлата кесар, т.е. наместник на Запада в ИРИ, т.е. Балканския полуостров и като такъв участва във византийските междуособици на страната на двама императори(бивши). Като такъв участва и в отбраната на Константинопол и разгрома на арабската армия. Той свършва това, което един от предците му е направил преди повече от половин век преди това в Кавказ и което след около 7 века неграмотните му и продажни наследници не успяват да свършат.
Що се отнася до литература по въпроса, ако погледнеш историческите теми в този форум там има колкото искаш истинска историческа литература, голяма част от нея и на достъпни езици.
За Именника виж великолепното изследване на Моско Москов, най-доброто научно изследване на Именника, правено до сега. Не обръщай внимание на глупостите, писани от Петър Добрев и прочие епигони хисторици..., на тях им се привиждат от Байкал до Мисури само оногури и кутригури.
Повече инфо и интересни разсъждения за Именника виж тук:
http://forum.boinaslava.net/archive/ind ... b1fcc85fbf

[Der Schmarotzer]

Кан е съкратено от КАНА'СЮБИГИ.
Това е истинското произношение на титлата.
Хан-ове има при тюркските ( туранските ) народи.
Никой наш владетел не се е наричал хан.
Но комунистическите кратуни, погазвайки всякаква археология и антропология, ни бяха писали тюрки, та от там е т'ва недоразумения "хан".

И все пак коренът на кан ( КАНА, сюбиги е добавка от рода на "Великият", "Главният" или нещо подобно ) и хан, е един и същ.
Тюркските ( турански ) народи, го заемат от ираноезичните.

Интересно е, че при някои памирски Държави управляващият носи именно титлата КАНА.

От къде си сигурен, че това е правилното изписване на титлата? Във всички извори, в които се среща, буквите са изпизани без интервал, така както се е писало до 17 век. На какво основание се постига написаното от теб членение на надписите. Те могат да се четат както канас юв(б)иги, така и кана сюв(б)иги, още канасю в(б)иги и още няколко такива изписвания.

[Der Schmarotzer]

Спасителят на Европа

По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила – Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.

След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.

Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Иса­вър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: „Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето – от ромейските кораби… Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето, и трето – от българите…“

След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: „Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин.“

В мюсюлманските (предимно османски) извори от по-късно време за тези събития, въобще не се споменава участието на българите или на кан Тервел. Като според тях победители в тази битка са мюсюлманите...

"През 97 г. по Хиджра (05.09.715 г. – 24.08.716 г.) отново дойде Маслам[а] синът на сестрата на Сюлейман бин Абдуллах със сто хиляди души. Презимува в Айдънджък. Когато дойде лятното време, обсадиха Костантин. Настана такъв глад, че неверниците ядяха човешките изпражнения, а мюсюлманите ядяха трева. Не си тръгнаха, а останаха във войната за вяра. Накрая емирът Умар бин Абдуллазиз дойде сам при халифа. Постави на Галата името Мединет-юл Кахър. После Костантин отслабна. Измоли разрешение от халифа Сюлейман бин Абдулмелик. Остави Маслама, синът на сестра си при халифа. Сам отиде към Шам. Халифът и Маслама останаха при града, не си тръгнаха. Накрая неверниците бяха отслабени. Те предадоха града с мир. Взеха харадж петдесет хиляди филури. И се отреди на година петдесет хиляди филури харадж. От мюсюлманите, които били пленници, били разпръснати - някои към Шам, някои към Мъсър. Тръгнали. Събрали тези пленници. Върнали [ги] назад. Останали под тези мирни условия. Сключиха мир, че войската да се върне назад в Шам. После се изтеглиха от Костантин. Тръгнаха. Когато Умар бин Абдуллазиз вървеше по пътя на халифа, текюрът на Костантин изпратил вест във Фърангистан. Дойдоха неверници с безброй много кораби и отрязаха [пътя за] отстъплението на халифа. Халифът също се срещна с Маслама. Събраха се на едно място. Десет дни, ден и нощ там се сражаваха страшно. Текюрът на Костантин Михаил ги беше последвал със сто кораба. Халифът и войската на Маслама видяха това положение. Слязоха и се изтеглиха на сушата. Три дни се сражаваха на сушата. Накрая Бог даде победата на ислямския народ. Неверническата войска претърпя поражение. Разбиха [ги]. Халифът и Маслам извикаха „Текбир!“ и се нахвърлиха върху неверниците. Разбиха неврниците. Избиха [ги]. Обърнахa се към морето, бяха избити. Хванаха текюра. Направиха [го] пленник с известни неверници. Отведоха [го] в Багдад. Халифът ги обеси всичките в Багдад. Ебу Маслам взе седемстотин кораба на неверниците и продължи пътя си назад. Дойде в Шам."