Имате ли спомени от славното американско лято ?

[botevist_75]

Да мача с нигерия беше рано сутринта , а бяхме 1ва смяна и едва са докопахме до у-ще ,с абсолютно не желание отидохме . А 5 дена по-късно в неделната вечер някъде около 7/8 ?? разбихме гърците . После баба ми я приеха в болница с бъбречна криза и победите следваха една след друга , в момента в който я изписаха и почнахме да губим
Aбе най-важното , което си спомням беше изказване на Стоичков на прибиране от Америка
- Изтърваха на ! Радвайте се българи , защото това едва ли пак ще се повтори !

Баба ти е трябвало да се кандидатира за президент.
Спомням си,че първият мач на който отиде Желю Желев/Бог да го прости/,беше с Италия и паднахме. Дотогава той си стоеше в София.
Това беше повод за бъзици тогава.

[wolf]

Аз имам ясен спомен .Набор 82 съм .
Тогава бях на 14г и бях на село за летната ваканция .Дядо ми който беше запален футболен фен ме будеше посред нощ да гледаме мачовете .
Като бихме германците си спомням всички бяха на вън .Много добитък тогава отиде курбан .

Аха.. набор 82, обаче 94та си бил на 14 Обаче имаш ясен спомен Чернобил нещо да не ти е дал 2 въздушни години

[ShooterMan]

Първите ми ясни спомени за футбола датират от това Американско лято. Никога няма да се повтори и никога няма да го забравя. Израстнах с победите на онзи отбор! И до днес мога да изредя всички по номера и постове! Помня всеки един гол от това лято, покрай нашите хора гледах и всички други мачове това и заобичах футбола. Никой не може да ми отнеме спомените от великите победи, от пълните стадиони в България! По онова време след това лято всеки стадион беше пълен! Хората обожаваха футбола. Децата играехме футбол по цял ден, на опашки чакахме ред по набори да се вреди да ритаме гумени топки Страйкър на цимент и врати направени от камъни или ученически раници!!! КАК ДА ЗАБРАВЯ ВСИЧКО ТОВА? За мен САЩ 94 и годините след това, изобщо този отбор и тези времена - това беше моето дестство . И използвам случая да спомена още веднъж великия ТУНЬО и да му се поклоня пред паметта

[jembajemba]

На 5 бях. Помня гола на Лечков и как майка ми вика и скача. А тя не гледа футбол, знаех че става нещо специално, чувството беше специално. И незабравимо.

[damyanov1963]

Абе като се има предвид първия мача с Нигерия и последния с Швеция и това че завършихме с отрицателна голова разлика... май не трябва да ги величаем толкова. Едни хървати и турци си се класираха на трето място на световните първенства без проблеми.
А нашите - дай последния мач да правиме Стоичков едноличен голмайстор(идеята на Пенев) и хоп 4:0 за Швеция!
И за благодарност, после Ицо каза, че той направил Пенев треньор!
Абе чорбарска му работа!

[iliev72]

Бях студент в Русе и беше страшно след всяка победа. Няма такова веселие. Пожелавам на всеки фен на футбола в България роден след 1990 да има късмета да го изживее това.
При всеки гол тогава хвърчаха какво ли не от терасите на студентските общежития в Русе. Само телевизори не хвърчаха , бяха кът

[true blue 71]

.Незабравимо, уникално и най - вероятно неповторимо беше лятото на 1994.г! Всички искахме само първа победа на България на СП, а то какво се получи. Всъщност това бе една приказка, от мача с Франция на 17.11.1993 до средата на лятото на 1994 г. Казват, че времето е най - големия съдник, а колкото повече време минава, толкова повече остава споменът за този уникален подвиг! Жалко е, че все повече живеем със спомените от това първенство, а следващото ни класиране на голям форум не се вижда на хоризонта в идните години. Затова трябва да помним и ценим какво са направили националите тогава.

[petko.h.markov]

Абе като се има предвид първия мача с Нигерия и последния с Швеция и това че завършихме с отрицателна голова разлика... май не трябва да ги величаем толкова. Едни хървати и турци си се класираха на трето място на световните първенства без проблеми.
А нашите - дай последния мач да правиме Стоичков едноличен голмайстор(идеята на Пенев) и хоп 4:0 за Швеция!
И за благодарност, после Ицо каза, че той направил Пенев треньор!
Абе чорбарска му работа!

... днес говорят сълзите и тишината е смразяваща. Днес всички със сведени от мъка глави, осъзнаващи, че техният Капитан ги повежда към неизбежното! Медиите се надпреварват да отразяват страданието, но къде бяха, когато Трифон Иванов още дишаше и се смееше...Същият сценарий ли ще бъде и за другите герои на 94-а? Ще пишете негативни неща приживе, а когато дойде този безвъзвратен миг, ще проливате "истински" сълзи?! Нима само тогава заслужават почит?! Нека в този труден момент осъзнаем, че трябва да се уважаваме повече и да ценим този исторически феномен, който е онзи вечен отбор - отбор не просто от футболисти, а от достойни мъже, които се бореха за честта и името на България, дадоха здравето си, пожертваха семействата си, искаха цял свят да разбере, че българин е синоним на герой! Те успяха, за това ще останат безсмъртни в сърцата и душите на поколения напред! Почивай в мир, вечен номер 3!
Твоето криза на средната възраст ли е или просто човешка злоба?
Повече от година фирмата ми търсеше контакт с фирма от Германия,работеща в нашата сфера.След победата ни над Германия те се обадиха и не поздравиха
за ПОБЕДАТА!
Прочети го това!

[fire]

Само, който е преживял онази вълшебна година няма спомени за нея!
Беше фантастично и невиждано събитие! Никога не съм виждал толкова щастливи и обединени БЪЛГАРИ НАВСЯКЪДЕ...
Благословени за тези, които го преживяха!

Спомням си, че след всяка победа улиците постепенно се изпълваха с хора, все едно е Великден, когато в полунощ християните отиват на църква...!
След пбедата над Германия беше ФАНТАСТИЧНО На главната в Пловдив беше трудно да се разминеш от прещастливи хора (бебета с майките си, деца, мъже, жени, баби, дядовци)! Всичко, което можеше да ходи беше по улиците!
Никога не съм виждал такава радост Непознати се прегръщаха и целуваха все едно са братя и сестри Всеки втори държеше бутилка, шалче или цвете и тези "атрибути" се прехвърляха от ръка на ръка, без никой да търси своята собственост!
Лееше се луксозно уиски и всяко заведени, което работеше РАЗДАВАШЕ бира БЕЗПЛАТНО .... и от сърце.....
Беше като най-хубавия сън, който можеш да сънуваш За мен поне беше така!

ПП: Искренно тъжа за Трифон Иванов! Поклон пред този ВЕЛИК БЪЛГАРИН!

[RESPECT]

Не успях да прочета повечето истории на феновете преди мен, но все си мисля, че моята история е една от най-покъртителните !
На 1-ви Май 1994 година(Великден) почина един от най-великите спортисти раждали се някога на нашата планета - Аертон Сена. Той беше един от моите любимци и аз доста тежко преживявах неговата кончина. На училище ходех със закачена черна лентичка и негова значка(собствено производство със снимка от списание Sport Bild), на която бях написал "НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВИМ". Съучениците ми казваха, че тялом съм в клас, но духом ме няма там, което навярно беше така.
На 4-ти Май 1994 година един камион сгази малко дете пред мен и една моя приятелка. Няма да Ви разправям за това, защото гледката беше направо ужасяваща. Направо след това не помнех как съм се прибрал в къщи.
Моите съученици и преподаватели бяха убедени, че това вече ми е в повече, и че трябва да си остана няколко дни в къщи, за да се отърся от целия шок и всичките тези негативни емоции. Даже директорът ме извика при себе си и проведохме дълъг разговор с него. Той настояваше, че трябва да си почина, но аз го уверих, че съм добре, и че няма нужда да отсъствам от училище.
На 12-ти Май 1994 година ме блъсна(помете) кола на тротоара И ТОВА, ЧЕ СЪМ ВСЕ ОЩЕ ЖИВ, И ЧЕ СЕГА УСПЯВАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ВСИЧКО Е НЯКАКВО ЧУДО НА ПРИРОДАТА. Две седмици след това бях жив труп. После започнах да ставам по-малко и за световното първенство по футбол в САЩ почти бях в пълна кондиция.
Моите съученици и приятели казваха, че щеше да е доста НЕЛЕПО И НЕСПРАВЕДЛИВО точно аз да си отида от този свят точно преди това НЕВЕРОЯТНО И НЕЗАБРАВИМО ФУТБОЛНО АМЕРИКАНСКО ЛЯТО.
Какво още да Ви кажа...... след мачовете ни срещу Аржентина, Мексико и Германия беше невероятно шоу по улиците на София. Всеки се прегръщаше с всеки, пиеше се яко бира и твърд алкохол, пееха се песни за възхвала на България и на всеобщите ни любимци и така нататък. Това чувство не може да се опише или преразкаже, ТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЖИВЕЕ.
Няколко дни след световното първенство в САЩ погледнах към небето и казах: Благодаря ти ГОСПОДИ, че ме остави жив, и че успях да видя и изживея всичко това. Сега вече мога да си умра спокойно !

P.S. ПОЧИВАЙ В МИР ТРИФОНЕ ! ТИ БЕШЕ ЕДИН ОТ ТЕЗИ, КОИТО ВИНАГИ МЕ КАРАХА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ И ДА СЪМ ГОРД, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН !