Неща, които хората не знаят за Хитлер и Нацистка Германия

[tirion]

Tрябва да са му благодарни на запад ,че иначе основната валута ,сега щеше да им е рублата.

[sin4ec]

Рубладжии са направили опити да провалят темата и да кажат на бялото черно - ОТНОВО.
Добре, че има хора с мозъци, които не са им позволили това.

Ти ли си с мозък, бе, ректален секрет? Ходи се гръмни отзад.

[Uncle_Sam]

Нека си припомним, че след Първата световна война Германия загубила правото да има мощна армия и настъпателно въоръжение, включително танкове, тежка артилерия и бойни самолети. На собствената си територия германските командири били лишени от възможността да се готвят за водене на агресивни войни. Известно време германските командири не нарушавали забраните и не се готвели за агресивни войни на своите полигони — вършели го… на територията на Съветския съюз. Сталин им предоставил всичко онова, което те нямали право да имат: танкове, тежка артилерия, бойни самолети. Отпуснал им учебни кабинети, полигони, стрелбища. Разрешил им да посещават най-мощните в света съветски танкови заводи: гледайте, запомняйте, усвоявайте.
Ако Сталин е искал мир, той би трябвало да прави всичко възможно, за да не допусне възраждането на ударната мощ на германския милитаризъм: тогава Германия би си останала слаба във военно отношение страна. Освен слабата във военно отношение Германия щели да останат Британия, която няма мощна сухопътна армия; Франция, която изразходвала кажи-речи целия си военен бюджет за подчертано отбранителни програми и строяла покрай границите си подобие на Великата китайска стена, и други по-слаби във военно и икономическо отношение страни. В тази ситуация Европа щяла да бъде далеч не толкова пожароопасна… Но Сталин с някаква цел не жали средства, сили и време за възраждането на германската ударна мощ. Защо? Срещу кого? Естествено, не срещу самия себе си! Тогава срещу кого? Отговорът е един: срещу цяла останала Европа.
Само възраждането обаче на мощната германска армия и на също толкова мощната военна промишленост не било достатъчно. Дори най-агресивната армия не започва сама войни. Нужен бил и фанатичен, безумен лидер, готов да започне война. Сталин направил доста, за да се озове начело на Германия тъкмо такъв лидер. Как Сталин създал Хитлер, как му помогнал да вземе властта и да се укрепи, е отделна голяма тема. Аз подготвям книга, посветена на нея. Но за това ще стане дума след време, а сега нека само си припомним, че Сталин методично и настойчиво подтиквал дошлите на власт нацисти към война. Върхът на тези усилия е пактът Молотов-Рибентроп. С този пакт Сталин гарантирал на Хитлер свобода на действие в Европа и фактически отворил шлюзовете на Втората световна война. Когато говорим лоши думи за кучето, което изпохапа половин Европа, нека не забравяме и Сталин, който отгледа това куче, а после го пусна от синджира.
Още преди Хитлер да дойде на власт, съветските лидери му дали тайната титла Ледоразбивачът на революцията. Определението е едновременно и точно, и пълно със смисъл. Сталин разбирал, че Европа е уязвима само в случай на война и че само Ледоразбивачът на революцията може да направи Европа уязвима. Без да си дава сметка какво върши, Адолф Хитлер разчистил пътя на световния комунизъм. Със светкавични войни той съкрушавал западните демокрации, при което раздробявал и разпръсквал силите си от Норвегия до Либия. Ледоразбивачът на революцията вършел огромни злодеяния срещу мира и човечеството и с действията си дал на Сталин моралното право всеки момент да се провъзгласи за Освободител на Европа и да замени кафявите концлагери с червени.
Сталин разбирал, че войната се печели не от онзи, който влиза в нея пръв, а от оня, който влиза последен, и любезно отстъпил на Хитлер позорното право да стане инициатор на войната, а в същото време търпеливо изчаквал момента, „когато капиталистите ще си захапят взаимно гърлата“ (Сталин, реч от 3 декември 1927 година).
Аз смятам Хитлер за престъпник и мерзавец. Смятам го за людоед от европейски мащаб. Но ако Хитлер е бил людоед, от това далеч не произтича, че Сталин е бил вегетарианец. Доста е направено, за да бъдат разобличени престъпленията на нацизма и издирени палачите, извършвали тежките си злодеяния под неговото знаме. Тази работа трябва да бъде продължена и засилена. Но както разобличаваме фашистите, длъжни сме да разобличаваме и съветските комунисти, които поощряваха нацистите да извършват престъпления и се канеха да се възползват от резултатите на техните престъпления.
В самото начало на Първата световна война Лениновата партия заявила, че желае поражението на собствената си страна. Нека врагът унищожи и разори страната, нека свали правителството, нека оскверни националните светини: както знаем, пролетариите нямат отечество. В разорена, победена страна е къде по-лесно „да превърнеш империалистическата война в гражданска“. И тъй, нека се развихри буря.

Ленин се надявал, че и в другите страни ще се намерят истински марксисти, способни да се извисят „над теснонационалните интереси“ и да поведат борба срещу собствените си правителства за превръщане на световната война в световна гражданска. Но такива в другите страни не се намерили и затова перспективата за световна революция се отдалечила в недосегаемото бъдеще. Нищо. Ако не световна революция, то поне първата крачка към нея. Още през есента на 1914 година Ленин приема своеобразна програма минимум: ако в резултат от Първата световна война не настъпи световна революция, да отскубне поне нещичко. Ако не в целия свят, то поне в една страна. Все едно в коя. Да бъде завладяна една страна, а после тя да се използва като база за подготовката на нова световна война и за развитие на революцията в другите страни. „Победилият пролетариат на тази страна ще се изправи срещу целия останал свят“, като разпалва безредици или въстания в други страни „или пряко действа срещу тях с въоръжена сила“ („Относно лозунга за Съединени европейски щати“).
Въпреки че лансира програма минимум за заграбване на властта, Ленин не губи и перспективата. За Ленин, както и за Маркс, световната революция си остава пътеводна звезда. Но според програмата минимум в резултат на Първата световна война е възможна революция само в една страна. Как тогава ще настъпи световната революция? В резултат на какво? През 1916 година Ленин дава ясен отговор на този въпрос: в резултат на ВТОРА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА ВОЙНА („Военната програма на пролетарската революция“).
Може да греша, но след като прочетох доста от написаното от Хитлер, не намерих абсолютно никакви указания, че Адолф Шикългрубер през 1916 година е мечтаел за Втора световна война. А Ленин мечтал. Нещо повече, Ленин още по онова време обосновал теоретично необходимостта от такава война за изграждането на социализма в цял свят.
Събитията се развиват устремно. След една година станала революцията в Русия. Ленин бърза да се прибере в Русия. Тук във водовъртежа на неразборията и слободията той и малката му, но организирана по военен тертип партия заграбват с внезапен преврат държавната власт. Ходовете на Ленин са прости, но коварни. Още в момента на образуването на комунистическата държава Ленин прокламира „Декрет за мира“. Това никак не е зле за пропагандата. Но мирът на Ленин му е нужен не заради самия мир, а за да се задържи на власт. След декрета милиони въоръжени войници побягнали от фронта към домовете си. С декрета за „мира“ Ленин превърнал империалистическата война в гражданска, тласнал страната към хаос, консолидирайки властта на комунистите и завоювайки малко по малко територии и подчинявайки ги на себе си. Забягналите от фронта войници изиграли ролята на ледоразбивач, който натрошил Русия. Резултат на гражданската война било мечтаното още от Маркс „всеобщо изтощаване“, което именно позволило на Ленин да удържи и укрепи властта.
Ходовете на Ленин във външната политика са не по-малко коварни. И тук той прилага същия принцип: вие се бийте, а аз засега ще ви понаблюдавам отстрани и когато взаимно се съсипете, тогава…
През март 1918-а Ленин сключва Бресткия мир с Германия и нейните съюзници. По това време положението на Германия вече е безнадеждно. Разбира ли това Ленин? Естествено. Тъкмо затова подписва мир, който:
— развързва ръцете на Ленин за борба за укрепване на комунистическата диктатура вътре в страната;
— дава на Германия значителни ресурси и резерви за продължаване на войната на Запад, която изтощила както Германия, така и западните съюзници.
С това, че сключил сепаративна сделка с противника, Ленин извършил предателство спрямо съюзниците на Русия. Но Ленин извършил предателство и спрямо самата Русия. В началото на 1918-а победата на Франция, Великобритания, Русия, САЩ и други страни над Германия и нейните съюзници вече била близка и неизбежна. Русия била загубила през войната милиони войници и имала пълното право да се нареди сред победителите заедно със западните си съюзници. Но на Ленин такава победа не му трябвала, трябвала му световна революция. Ленин признава, че Бресткият „мир“ бил сключен не в интерес на Русия, а в интерес на световната революция, в интерес на установяването на комунизма в Русия и в други страни. Ленин признава, че „поставил всемирната диктатура на пролетариата и всемирната революция над всякакви национални жертви“ (Отчет на ЦК пред VIII конгрес на РКП(б)).
Поражението на Германия вече наближавало, а Ленин сключва „мир“, според който Русия се отказва от правата си на победителка. Вместо това Ленин без бой дава на Германия един милион квадратни километра най-плодородни земи и изключително богати промишлени райони на страната, а на всичко отгоре изплаща и контрибуция в злато. Защо?!
Ето защо. Бресткият „мир“ направил ненужни милионите руски войници и тези милиони неуправлявани от никого хора тръгнали да се прибират по домовете си, като по пътя си рушали основите на държавния ред и току-що родената демокрация. Бресткият „мир“ сложил началото на изключително жестока гражданска война, значително по-кървава и по-жестока от Първата световна война. Докато всеки воювал срещу всеки, комунистите укрепвали и разширявали властта си, а след няколко години подчинили цялата страна.
Бресткият „мир“ бил насочен не само срещу националните интереси на Русия, той бил насочен и срещу Германия. По смисъла и духа си Бресткият „мир“ е първообраз на пакта Молотов-Рибентроп. Сметката на Ленин през 1918-а и сметката на Сталин през 1939 година е една и съща: нека Германия воюва на запад, нека изтощава себе си, а същевременно и западните съюзници до последна възможност. Ние ще дадем мило и драго, за да помогнем на Германия да се изтощава до краен предел, а тогава…
В момента, когато по заповед на Ленин в Брест се подписва „мирът“ с Германия, в Петроград се извършва интензивна работа за свалянето на германското правителство. По това време в Петроград се издава на немски език в половинмилионен тираж комунистическият вестник „Die Fackel“ още преди подписването на Бресткия „мир“ през януари 1918 година в Петроград е създадена германската комунистическа група „Спартак“. Вестниците „Die Rote Fahne“ и „Die Weltrevolution“ също са родени не в Германия, а в комунистическа Русия по заповед на Ленин, който подписал „мира“ с Германия. През 20-те години комунизмът ще пусне дълбоки корени в Германия. Нека не забравяме, че за това доста е допринесъл Ленин, и то тъкмо в момента, когато Германия водела изнурителна безнадеждна война на запад, а Ленин имал с Германското правителство „мирен“ договор.
Сметката на Ленин излязла точна: изтощената от войната Германска империя не издържала напрежението на бойните действия. Войната завършва с рухване на империята и с революция. Ленин незабавно анулира договора. В разорената от войната Европа върху развалините на империите възникват комунистически държави, които поразително приличат на Лениновия болшевишки режим. Ленин ликува: „Намираме се пред прага на световната революция!“ По това време Ленин е отхвърлил своята програма минимум. Той вече не говори за необходимостта от втора световна война, защото вярва, че световната революция ще може да се осъществи още в резултат на Първата световна война.
Ленин създава Коминтерна, който сам определя себе си като Световна комунистическа партия и си поставя за цел създаването на Световна съветска социалистическа република.
Но световна революция не последвала. Комунистическите режими в Бавария, Бремен, Словакия и Унгария се оказали хилави и нежизнеспособни, левите партии в западните страни проявили слабост и нерешителност в заграбването и удържането на властта, а Ленин по онова време можел да ги подкрепя само морално: всички сили на болшевиките били хвърлени на вътрешните фронтове, за борба срещу народите на Русия, които не искали да приемат комунизма.
Едва през 1920 година Ленин достатъчно укрепил позициите си в самата Русия и незабавно хвърлил огромни сили в Европа, за да даде тласък на революцията.
Благоприятният момент в Германия вече е изтърван, но все пак Германия през 1920 година е напълно подходящ терен за класови битки. Германия е разоръжена и унижена. Всички идеали са поругани и оплюти. В страната се шири изключително жестока икономическа криза: през март 1920 година Германия била разтърсена от всеобща стачка, в която според някои източници участвали над 12 милиона души. Германия е буре с барут и е достатъчна само една искра… Официалният марш на Червената армия (маршът на Будьони)[1] съдържа думите: „Ще превземем Варшава, ще превземем Берлин!“ Теоретикът на съветските комунисти Николай Бухарин издига във вестник „Правда“ още по-решителен лозунг: „Непосредствено към стените на Париж и Лондон!“
Но пътят на червените легиони се прегражда от Полша. Между Съветска Русия и Германия няма обща граница. За да бъде разпален пожарът на революцията, трябва да се срине разделителната бариера — свободна, независима Полша. За зла участ на комунистите начело на съветските войски се бил озовал командир, който не разбирал същината на стратегията — М. Н. Тухачевски. Армиите на Тухачевски били разгромени край Варшава и побягнали позорно. В критичния момент Тухачевски останал без стратегически резерви и това решило участта на грандиозното сражение. Поражението на Тухачевски не било случайно: половин година преди началото на съветския „освободителен поход“ към Варшава и Берлин Тухачевски теоретично обосновал ненужността на стратегическите резерви във войната.
В стратегията съществуват прости, но неумолими закони. Главният принцип на стратегията е концентрацията. Най-важното изискване на стратегията е в решаващия момент, в решаващата точка да съсредоточиш съкрушаваща мощ срещу най-уязвимото място на противника. За да съсредоточиш мощ, трябва да я имаш в резерв. Тухачевски не разбирал това и неговото неразбиране му струвало скъпо. Наложило се революцията в Германия да бъде отсрочена за 1923 година…

Разгромяването на ордите на Тухачевски в Полша имало за болшевиките неприятни последици. Русия, която болшевиките на пръв поглед напълно били удавили в кръв и подчинили на своя контрол, внезапно се сепнала и направила отчаян опит да се отърси от комунистическата диктатура. Започнал да стачкува работническият Питер. И люлката на революцията. Работниците искат хляб. Работниците искат свобода. Болшевиките смазват работническите вълнения, но най-неочаквано на страната на работниците застава една ескадра от Балтийския флот. Моряците от Кронщад, тъкмо онези, които подарили властта на Ленин и Троцки, искат изгонване на комунистите от Съветите. През страната преминава вълна от селски бунтове. В тамбовските гори селяните създават добре организирана, но зле въоръжена антикомунистическа армия.
Няма как, Тухачевски, ще сърбаш каквото си надробил. И Тухачевски с чужда кръв измива позора на стратегическия си провал. Зверството на Тухачевски в Кронщад станало легендарно. Чудовищното изтребване на селяни в Тамбовска губерния станало една от най-страшните страници в историята на човечеството. И автор на тази страница е Тухачевски. XX век познава голям брой велики злодеи: Ежов, Химлер, Пол Пот. По количеството проляна от него кръв Тухачевски напълно е заслужил място сред тях, а по време бил техен предшественик.
През 1921 година Ленин въвежда Новата икономическа политика — НЕП. В тази политика нямало нищо ново — това си бил добрият стар капитализъм. Комунистите искали да запазят властта си и били готови на всякакви отстъпки, включително и да въведат елементи на свободния пазар. Прието е да се смята, че Кронщад и Тамбов са главните причини, които подтикнали Ленин да въведе елементи на свободния пазар и да разхлаби идеологическата примка на врата на обществото. Аз смятам, че причините трябва да се търсят по-дълбоко: през 1921 година Ленин е разбрал, че Първата световна война не е предизвикала световна революция. Трябвало, както препоръчвал Троцки, да се премине към перманентна революция, тоест да се нанасят удар след удар по слабите звена на свободното общество и същевременно да се подготвя Втората световна война, която ще донесе окончателното „освобождение“. Непосредствено преди въвеждането на НЕП-а през декември 1920 година Ленин казал за световната война: „нова такава война е неизбежна“.
И пак се сещам за Хитлер. Не го защитавам, просто констатирам, че през 1920 година той не говорел публично за неизбежността и желателността на Втората световна война. А ето една декларация на Ленин от онова време: „Завършихме една поредица от войни, трябва да се готвим за втората.“ Тъкмо заради това се въвежда НЕП-ът. Мирът е почивка между две войни. Така казва Ленин, така казва Сталин, така казва „Правда“. НЕП-ът е кратка почивка преди бъдещите войни. На комунистите им е необходимо да потегнат страната си, да укрепят и консолидират своята власт, да развият свръхмощна военна промишленост и да подготвят населението за бъдещите войни, сражения и „освободителни походи“. И те тъкмо това вършат.
Въвеждането на елементи на свободния пазар далеч не означавало отказване от подготвянето на световната революция и на Втората световна война, която трябвало да породи такава революция. Още следващата година бил създаден Съюзът на съветските социалистически републики — СССР. В декларацията за образуването на СССР се заявявало, че СССР е само първата решителна крачка към създаването на Световна съветска социалистическа република: предвиждало се броят на републиките да се увеличава, докато целият свят не влезе в състава на СССР.
Декларацията за образуването на СССР представлявала открито и директно ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНА НА ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ. Тази декларация е в сила до ден-днешен. Никой не я е отменял. Между книгата на Хитлер „Майн кампф“ и декларацията има разлика. Хитлер е написал книгата си по-късно и тя е израз на личното становище на един човек: МОЯТА борба. Декларацията за образуването на СССР е официален документ за главната цел на една огромна държава: да разруши и подчини всички останали държави в света.
През 1923 година Германия отново е пред прага на революция. Ленин вече не взема участие в ръководството на СССР. Властта вече почти напълно е завладяна от Сталин, макар че нито страната, нито светът, нито дори съперниците му в партията още не са осъзнали това.
Ето как самият Сталин описва ролята си в подготовката на революцията от 1923 година: „… германската комисия на Коминтерна в състав Зиновиев, Бухарин, Сталин, Троцки, Радек и редица немски другари беше приела редица конкретни предложения за пряко подпомагане на германските другари при вземането на властта“ (Реч пред пленума на ЦК и ЦКК на ВКП(б) от 1 август 1927 г.).
Личният секретар на Сталин Борис Бажанов описва подготовката по-подробно. Той казва, че за германската революция били опуснати огромни средства, а по-късно било взето решение средствата изобщо да не се ограничават. В Съветския съюз били мобилизирани всички комунисти от немски произход и всички комунисти, владеещи немски език. Те преминавали подготовка и се изпращали на нелегална работа в Германия. Там пристигали не само обикновени комунисти, а и ръководители от най-висок ранг, включително народният комисар В. Шмит, заместник-председателят на ГПУ Уншлихт, членовете на съветския ЦК Радек, Пятаков и други. Съветският пълномощен представител в Германия Крестински бил разгърнал мощна мрежа от тайни агенти. Съветското пълномощно представителство в Германия се било превърнало в организационен център на революцията. През пълномощното представителство минавали указанията от Москва и купищата пари, които незабавно бивали превръщани във вагони подривна литература, в лавини от оръжие и боеприпаси. „На Уншлихт бе възложено да организира отрядите на въоръженото въстание за преврата, рекрутирането им и снабдяването им с оръжие. Пак на него бе възложено задължението да организира германска ЧК за изтребване на буржоазията и противниците на революцията след преврата“ (Б. Бажанов. „Воспоминания бывшего секретаря Сталина“. Париж, „Третья волна“, 1980, с. 67). Съветското Политбюро разработило и утвърдило подробен план за преврата и определило датата му — 9 ноември 1923 година.
Но революцията не се състояла.
Причините били много.
Първата: масите избрали златната среда — тръгнали не подир комунистите, а подир социалдемократите. Германската компартия не разполагала с необходимата за завземането на властта подкрепа на масите, а освен това партията се била разцепила на две фракции и лидерите на двете фракции не проявявали решителност в духа на Ленин и Троцки.
Втората: между Съветския съюз и Германия нямало обща граница. Както и преди три години, Полша ги разделяла. Ако съществувала обща граница, Червената армия би могла да окаже помощ на германската комунистическа партия и на нейните нерешителни вождове.
Третата, и комай най-важната, причина: Ленин бере душа и отдавна вече не ръководи нито Съветския съюз, нито световната революция. Ленин има много наследници: Троцки, Зиновиев, Каменев, Риков, Бухарин. Покрай явните съперници работи скромният Сталин, когото никой не смята за претендент за властта, но който според Лениновите думи вече е „съсредоточил в ръцете си необятна власт“.
Германската революция от 1923 година се управлявала от Кремъл, но около кормилото на световната революция не спирало ожесточеното боричкане. Никой от явните претенденти за властта не искал да види противника си в ролята на вожд на германската, а следователно — и на европейската революция. Вождовете се блъскали край кормилото и давали на подчинените си противоречиви указания. Това в никой случай не можело да завърши с победа.
В тази ситуация мъдрият Сталин не се натискал да става кормчия. Той бил решил да насочи цялото си внимание първо към окончателното консолидиране на своята лична власт, а чак след това да се захване с всички останали проблеми, включително и със световната революция.
През идните няколко години Сталин ще смъкне всички претенденти за властта с един етаж по-долу, а после ще продължи да ги смъква все по-ниско и по-ниско — чак до подземията на „Лубянка“. След като завземе властта, Сталин ще премахне всички бариери, които пречели на германската революция:
— ще въведе ред в германската комунистическа партия и ще я принуди да изпълнява безпрекословно заповедите на Москва:
— ще установи общи граници с Германия;
— ще унищожи германската социалдемокрация.
Ще унищожи социалдемокрацията не със собствените си ръце, естествено. Нима Сталин е убивал някого със собствените си ръце?
Според писанията на Маркс и Ленин революцията възниква в резултат на война. Войната изостря противоречията, разорява стопанството, приближава нациите и държавите до фаталната черта, отвъд която настъпва рушене на привичния житейски ред. Сталин бил истински марксист ленинец и заел по въпросите на войната и мира принципна позиция: щом социалдемократите с техния пацифизъм отвличат пролетариата от революцията (и от войните, които пораждат революция), значи трябва да се обяви безмилостна война на социалдемократите. На 7 ноември 1927 година Сталин издигнал лозунга „Невъзможно е да видим сметката на капитализма, преди да сме видели сметката на социалдемократизма“ („Правда“, бр. 255, 6–7 ноември 1927 година). През следващата година Сталин провъзгласил борбата срещу социалдемокрацията за главна задача на комунистите: „На първо място, неуморна борба срещу социалдемократизма по всички линии, включително и срещу буржоазния пацифизъм“ (т. 11, с. 202).
Спрямо онези, които искат реванш и война, например спрямо германските фашисти, позицията на Сталин е също толкова проста и принципна: те трябва да бъдат подкрепяни. Нека фашистите унищожат пацифистите и социалдемократите, нека фашистите започнат нова световна война. Всеки знае какво ще последва голямата война… През 1927 година Сталин предвижда идването на фашистите на власт в Германия и смята такъв един развой за желателен: „Именно фактът, че капиталистическите правителства се фашизират, именно този факт води до изостряне на вътрешното положение в капиталистическите страни и до революционни действия на работниците“ (Реч на обединения пленум на ЦК и ЦКК от 1 август 1927 година. За пръв път е публикувана едва след 25 години. Т. 10, с. 49). Сталин наричал Хитлеровия режим „терористична диктатура“ и подчертавал, че „революционната криза ще нараства толкова по-бързо, колкото повече буржоазията се заплита в своите комбинации, колкото по-често започне да прибягва до терористични методи“, а в отчетния си доклад пред XVII конгрес на партията подчертал: „Говоря не за фашизма изобщо, а преди всичко за фашизма от германски тип.“
И Сталин подкрепя фашистите. Най-послушните сталинци, например членът на Политбюро на германската комунистическа партия Херман Ремеле, съвсем открито подкрепят германските фашисти, които напират към властта. Ролята на Сталин в завладяването на властта в Германия от фашистите е огромна. Засега само ще цитирам мнението на Лев Троцки, изказано през 1936 година: „Без Сталин нямаше да го има Хитлер, нямаше да го има гестапо!“ За проницателността на Троцки и за запознатостта му с въпроса говори друга една негова констатация от ноември 1938 година: „Сталин окончателно развърза ръцете на Хитлер, както и на неговите противници, и тласна Европа към война.“ Това е казано, когато Чембърлейн се радва, че няма да има война, Мусолини се мисли за миротворец, а Хитлер още не е дал директива да се подготви нападението срещу Полша, а още по-малко — срещу Франция.
В момента, когато Европа с облекчение си поела дъх и повярвала, че война няма да има, Троцки вече знае, че тя скоро ще избухне и знае кой е виновен за това. За да повярваме окончателно на Троцки, нека чуем още едно негово пророчество, изречено на 21 юни 1939 година. В този момент се водят интензивни преговори между Великобритания, Франция и СССР срещу Германия. Нищо не подсказва, че са възможни някакви изненади и усложнения. А Троцки казва: „СССР ще се измести с цялата си маса към границите на Германия тъкмо в момента, когато Третият райх ще е въвлечен в борбата за ново преразпределяне на света.“ Да, ще стане тъкмо това. Германия ще воюва във Франция, а Сталин „с цялата си маса“ ще съкрушава неутралните държави по западните си граници и ще се приближава по този начин към границите на Германия.
Като четем обобщенията и предсказанията на Троцки 50 години по-късно и оценяваме точността им днес, си задаваме въпроса: откъде е знаел той всичко това? Троцки не го криел. Той бил авторът на комунистическия преврат, създателят на Червената армия, съветският представител на брестките преговори, той бил първият лидер на съветската дипломация и екскомандващ Червената армия, бивш вожд на СССР и бивш кормчия на световната революция. Той най-добре знаел какво е комунизъм и Червена армия, какво представлява Сталин. Троцки казва, че всичките му предсказания се градят върху явни съветски публикации, по-специално върху декларациите на секретаря на Коминтерна Димитров.
Троцки пръв измежду всички схванал играта на Сталин, която не схванали западните лидери, която отначало не схванал и Хитлер.
А играта на Сталин била съвсем проста. Самият Троцки е жертва на такава игра и тъкмо заради това я проумява. Сталин отстранил Троцки от властта, като се съюзил със Зиновиев и Каменев, след това отстранил Зиновиев и Каменев, като се съюзил с Бухарин, после премахнал и Бухарин. Поколението чекисти на Дзержински отстранил от властта с ръцете на Генрих Ягода, после премахнал Генрих Ягода и неговото поколение с ръцете на Ежов, после самия Ежов и неговото поколение — с ръцете на Берия, и т.н. Сталин продължава своята игра и на международната арена и Троцки вижда това. За Сталин германският фашизъм е инструмент.
Германският фашизъм е Ледоразбивачът на революцията. Германският фашизъм може да започне войната, а войната ще доведе до революция. Нека ледоразбивачът направи Европа на парчета! За Сталин Хитлер е очистителната буря на Европа. Хитлер може да свърши онова, което на самия Сталин му е неудобно да върши.
През 1927 година Сталин обявил, че Втората империалистическа война е абсолютно неизбежна, както е неизбежно и включването на Съветския съюз в тази война. Но мъдрият Сталин не иска да започне войната и да стане неин участник още от първия ден: „Ние ще се включим, но ще се включим последни, за да хвърлим на блюдото на везните тежинката, която ще отклони стрелката“ (т. 7, с. 14).
На Сталин са му нужни в Европа кризи, войни, разруха и глад. Всичко това може да бъде извършено от Хитлер. Колкото повече престъпления извърши Хитлер в Европа, толкова по-добре ще е за Сталин, толкова повече основание ще има Сталин един ден да пусне в Европа Червената армия освободителка. Троцки разбира всичко това още преди да започне Втората световна война и дори преди Хитлер да дойде на власт. През 1932 година Троцки обяснил отношението на Сталин към германските фашисти: „Нека дойдат на власт, нека се компрометират, а тогава…“
От 1927 година нататък Сталин с всички сили (наистина, без да афишира това публично) подкрепя фашистите, които се стремят към властта. Когато фашистите дойдат на власт, Сталин с всички сили ще ги подтиква към война. Когато те започнат войната, Сталин ще заповяда на комунистите от демократичните страни временно да станат пацифисти и да разлагат армиите на западните страни, като настояват за прекратяване на „империалистическата война“ и подкопават усилията на своите правителства и страни.
Но още когато тласкал ледоразбивача срещу демократична Европа, Сталин вече му бил произнесъл смъртната присъда. Пет години преди фашистите да дойдат на власт в Германия, Сталин вече планира унищожаването им: „… да разгромим фашизма, да съборим капитализма, да установим съветска власт, да освободим колониите от робство“ (т. 11, с. 202).
Фашизмът е палачът на Европа. Сталин подкрепя палача, но още преди палачът да започне кървавата си работа, Сталин вече вземал мерки палачът да сподели съдбата на жертвите си.

[Betchualeng Arnaikem]

"Малтретирането на животни се е считало за отвратително престъпление"... a това на хората не е, така ли? Що за малоумна тема е това? Не ключ, ами направо дилийт за темата. Нацизма не бива да се толерира, а да се изкоренява в зародиш!И едно въпросче към автора на темата: Ако се беше родил евреин в Германия преди 80-ет години, пак ли щеше да въздишаш по този изверг.

Нацизмът ли ти е проблем? Националното самосъзнание също? Я отивай при братята си в ИДИЛ.
Националсоциализмът не е престъпление.
По темата, направил е много полезни неща за страната си.

Но крайния резултат от дейността му е бил катастрофа. Пак за страната.

[sin4ec]

Чичка, казах ти да се лекуваш, и то сериозно!

[irradeum]

Най хубавото на тази тема , е че ни показва премълчавани факти , както повод на повечето участници във този форум да попрочетат малко история. Иначе , всеки пречупва фактите през собствения си мироглед.Прочетох всички мнения. Всеки има право на изказ и това е добре.Но да обиждаш и да квалифицираш мнения , различни от твоето, си е тъпа гадория.

[iliev72]

Не може всичко да е положително или отрицателно. Никой не знае какво щеше да е ако Хитлер слушаше генералите си , а не се правеше на военен тактик.
Отделно по времето на III райх икономиката на Германия била изключително ефективна в оползотворяването на отпадъците. Дори в момента няма такова оползотворяване.
Има си доста положителни неща в III райх

[sin4ec]

Най хубавото на тази тема , е че ни показва премълчавани факти , както повод на повечето участници във този форум да попрочетат малко история. Иначе , всеки пречупва фактите през собствения си мироглед.Прочетох всички мнения. Всеки има право на изказ и това е добре.Но да обиждаш и да квалифицираш мнения , различни от твоето, си е тъпа гадория.

Тези факти( а и доста неспоменати) са известни на всеки с малко обща култура и желание да прочете нещо. Друг въпрос е, дали изобщо някой днес го интересува. Така или инак без внимателен прочит на " Моята борба" всичко казано остава някак във въздуха. Олеква. За мен Хитлер е положителен образ в изграждането и структурирането на Германия. И във външната политика прави чудеса от финтове, но всичко свършва с подписването на Директива 21.
Абсолютна глупост и фатална грешка!
С оглед състоянието на РККА и пакта Молотов-Рибентроп единственото вярно решение беше завземането на Британия( операция "Морски лъв"). С този ход Хитлер би поставил в шах с матова заплаха и Русия, и Америка и би имал пълна стратегическа свобода на действие.
Но това е минало, сега е лесно да се анализира.

[galin56]

Не съм експерт по история или Хитлер, и не знам какво положително в направил за германците, но е факт, че Хитлер е абсолютно отречен от самите германци. Това за мен е достатъчно да се прецени дали е положителна или отрицателна фигура. В Германия са абсолютно забранени нацистките знаци, свастиките, имитирането на Хитлер, отричането на холокоста и подкрепата на нацизма.Явно не са очаровани от неговото управление
.
.

http://www.dw.com/bg/%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-16295770
,
ПП:линка е за съфорумците, които са му фенове.

[irradeum]

Най хубавото на тази тема , е че ни показва премълчавани факти , както повод на повечето участници във този форум да попрочетат малко история. Иначе , всеки пречупва фактите през собствения си мироглед.Прочетох всички мнения. Всеки има право на изказ и това е добре.Но да обиждаш и да квалифицираш мнения , различни от твоето, си е тъпа гадория.

Тези факти( а и доста неспоменати) са известни на всеки с малко обща култура и желание да прочете нещо. Друг въпрос е, дали изобщо някой днес го интересува. Така или инак без внимателен прочит на " Моята борба" всичко казано остава някак във въздуха. Олеква. За мен Хитлер е положителен образ в изграждането и структурирането на Германия. И във външната политика прави чудеса от финтове, но всичко свършва с подписването на Директива 21.
Абсолютна глупост и фатална грешка!
С оглед състоянието на РККА и пакта Молотов-Рибентроп единственото вярно решение беше завземането на Британия( операция "Морски лъв"). С този ход Хитлер би поставил в шах с матова заплаха и Русия, и Америка и би имал пълна стратегическа свобода на действие.
Но това е минало, сега е лесно да се анализира.

Прав си , че сега е е по лесно. Но според някои разсекретени факти от Съветския архив , на 6 юли е предстояла операция "Буря" на Червената армия и ако не беше превантивния удар на Вермахта юни 1941, сигурно впредвид военното и технологично превъзходство на руснаците, те до 3 месеца щяха да са на Ламанша. За това и Сталин не приема парада на победата през 1945 година , защото идеята за световна революция е унищожена.