Честит рожден ден на Шпайдела

[Captain Stottlemeyer]

Едно от малкото интервюта на Шпайдела, дадено през февруари, 2014 година:
"Най-важното, което направих в началото, бе, че спечелих играчите [на "Левски"] на моя страна, въпреки че дойдох като чуждо тяло. Въпреки че не им харесваше много, аз исках да се подготвим физически максимално добре, а след това да мислим за другите компоненти на играта. Защото онези млади момченца, които бяха тогава, ненаиграли се млади кончета, трябваше да се спрат по някакъв начин“.
„Един от мачовете с ЦСКА, който никога няма да забравя, е този, от който зависеше титлата през 1984 година. Тогава водехме с 2:1, а Гибона се подигра и загуби топката в средната линия. Ако Стойчо Младенов бе изравнил резултата, шампиони ставаха те. Хванах Гибона за ухото и го изкарах навън, публиката щеше да ме съдере. Господ явно беше с мен в този мач. Вкарах Пламен Цветков и той след 10 минути вкара за 3:1. До тогава в живота си такава тежест никога не бях чувствал“.
„Мачовете със Щутгарт са върхът в треньорската ми кариера. С този успех и с трите купи, които спечелихме, нещата се обърнаха в моя полза. Просто Господ беше с мен. Спечелих битката футболистите да минат на моя страна. Мисля, че най-добрата генерация в историята на Левски е моят отбор от онова време, а не тази на Гунди".
„Тогава не беше лесно да си треньор на Левски, ставаш неудобен. Беше много ветровито на този пост. Дори беше опасно да си в Левски.“
Легендата на Локо София разказа много любопитен случай от периода си като треньор на "червено-черните", когато е станал неудобен на БКП, след като е победил съветския колос Динамо Киев.
„След като станах шампион като футболист през 1964 и като треньор през 1978 година с Локомотив, направихме прословутия рейд в Европа. След като отстранихме Динамо Киев, вместо да се радваме, че сме постигнали най-големия успех в историята на клуба, ние трябваше да се чувстваме виновни и да даваме обяснения на различни места как и защо сме си позволили да отстраним „съветския брат“. Трябваше да обяснявам защо съм насъсквал играчите. Отговорих на властите, че, ако мачът се повтори, ще го направя пак по същия начин. Спечелихме, защото те ни подцениха. Начко Михайлов го качихме на самолета за Киев в последния момент, коляното му беше подуто. Пуснах го от началото и това ни донесе успех. Но на полувремето го видях, че прави този хитлеристкия поздрав (б.р.- с изпъната нагоре ръка). В съблекалнята го питах защо го прави. Той ми отговори, „Знаеш ли какво ми вика Блохин? Че сме роби“. Викам му "Добре, а как ще обясняваме после на г-рата ръководители?" Беше страшно нещо, Динамо бяха много груби, съдията ги подпираше, но оцеляхме. Само пострада Иван Данков, на когото му разпраха слабините“.
"Преди Левски имах покана за националния отбор. Но се дърпах, защото мислех, че не съм готов. А поканата дойде от отговарящия за спорта в ЦК и накрая приех. Бях национален треньор за една нощ. Атанас Пържелов, селекционерът преди мен, ми разказваше какво предстои. Влиза Ангел Шишков и ни казва „През нощта се взе ново решение, треньор ще е Иван Вуцов“. Падна ми тежест, но ме задължиха да му стана помощник".
"Когато бях наказан, трябваше да се скрия в месокомбината "Родопа", защото, когато ходех по улицата, публиката се събираше около мен. Дори имаше един случай, в който левскарите ми носиха колата, вдигнаха я във въздуха, а вътре бяхме с жена ми и с детето ми. Не искаха да ме махат от клуба. Казваха ми „Не можеш да правиш митинги по улиците“. Но аз не можех да избягам от хората. Но трябваше да го избегна, защото можеше да кажат, че ставам подбудител".
"Трудно беше да контролирам големи характери като Сираков, Велев, Гибона. Имаше случаи, когато нашите момчета бяха на щат в МВР. Но имаше и една случка, когато се бяха събрали на Копитото с един човек, когото полицията издирваше от 2 седмици. Бяха Гибона и Кокала, луди глави. Те по принцип се водят офицери в полицията, не се връзва да пият с него".
"Всеки понеделник ме викаха при Ангел Таков. И аз гледах и разбирах всеки кога къде е бил и какво е правил. Разбирах всичко. Казвах им, „Внимавайте какво правите, всеки ви разбира. Два пъти в седмицата ходите на такова безсъние, да не говоря за алкохола. Кой ще ви тренира вас, кой ще ви подготвя? Да ви лекувам махморлука или да ви подготвям за мача?“ Така им говорех, бях много близо до тях.
„Казах на феновете, че след като Йовов влезе във форма, футболният интелект на отбора ще се вдигне с 50%. Йовов ми допадаше като играч, като изпълнител“.
"Не вкарвах играчите си в релси. Дори много пъти просто ги пусках и им казвах да творят".
"Наложи се да науча Гибона да играе за отбора. Питах го „Как искаш да играеш с топката 300 пъти в мача? Показах му, че получава 30 пъти кълбото, 20 пъти го губи. Той си помисли, че съм го нарочил".
"Никога не мога да стана треньор на ЦСКА. Там климатът не го понасям".
"Не стъпвам на „Герена“ в момента, защото цялата обстановка ми е чужда. Този клуб, който беше моята любов".
"Два пъти ходих в Бразилия като селекционер. Взехме Лусио Вагнер. Там го видях. Пращаха ме да гледам в четвърта дивизия. По телефона веднъж ми се обади Майкъл Чорни, казах му, че оттам няма как да вземем тези, които се отличават. Иначе харесах Кака, Лусио, който после изкара 10 години в Байерн Мюнхен. Казаха ми да не гледам там. Аз какво да гледам?", бяха само част от незабравимите откровения на Шпайдела..."

http://www.livesport.bg/poreden-udar-le ... 42476.html

[DANS]

Безспорно голям треньор! Да е жив и здрав, Ч.Р.Д.!

Удобно се премълчава, че преди да стане треньор на Левски, Шпайдела е треньор на Локомотив София с който е шампион през 1978 г. Достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1980 г., като елиминира великия тогава Динамо Киев, уволнен е веднага след мачовете с Динамо, защото не изпълнява нареждане от "партията" отбора да "полегне"!

Две години по късно, Левски полегна в Кривой рог, точно на 7-ми ноември, по случай годишнината от ВОСР!

Жив и здрав да е Шпайдела.
В страни от темата, но за кой мач с Днепър пишеш ? Ако е този, в който Левски загуби там с 0:2, а преди това беше елиминирал Щутгарт не е ли по-късно от 1982 година.
Мисля, че беше през 1984 година с Боби Михайлов на вратата и Мишо Вълчев в нападение. В Кривой рог буквално всички играха срещу БобитУ. Дори и своите от Левски.

Може и 1984 г. да беше, спомням си че Левски паднаха с "правилния" резултат, точно толкова колкото да отпаднат!

[Георг]

ЧРД Шпайдел!
Бъди жив и здрав!
Благодарим ти за всичко!Не си забравен!!!!