Отборът на народа се превърна в Отбор на олигархията

[727150]

ЗАЩО „ЛЕВСКИ“ ЗНАЧИ СВОБОДА
ДА НЕ ЗАВИСИМ ОТ БАТКОВ И БОРИСОВ

За „дербито на дербитата” в стогодишната история на „Левски” се приема мачът срещу цска на 17 ноември 1968 година. Защо е така, след като на 23. 09. 1994 г. е получен още по-добър резултат – 7:1?
/ Имаме също и други солидни победи, като с 6:3, 5:0, а като се съберат на куп, се получава едно голово съотношение от 25:6, нека скъпите ни седмици-абонати да смятат и пресмятат/.

Ние, обаче, държим на мача отпреди 47 години, него им припомнихме и сега. Защото този мач не е просто футболен резултат. Постигнат е в едно време, белязано с духовен подем сред цялата младеж от източния блок – дългоочакваното размразяването от сталинизма. Това е десетилетието между унгарските събития и Пражката пролет.

Нашата столица, „най-вярната столица в света”, бе далеч от всякакви опити за организирани протести и опозиционност. Затова пък запалянковските групи, поотпуснати най-после да се събират
на по-големички групи за своите спорове и коментари, неусетно придадоха и непознато до тогава цветно хорско присъствие от гръмогласно спорещи.

Да спомена какво донесе това „размразяване” за най-обичания български отбор – първа шампионска титла, след цели 15 години! През това време за българското първенство се казваше, че се играя за „вторенство”. И въпреки, че в преките двубои „Левски” имаше превъзходство над централния дом на народната армия, нямаше как да надделее над яката сателитна система от още 4-5 военни отбора.

Всичко бе тръгнало към възход на отбора, който и без титла, сбираше по няколко хиляди нови симпатизанти, като не всички се интересуваха толкова от футбол. „Вечният враг” пък, освен на военните си привърженици, осезателно попълваше редици от масовата миграция в строителството и градския транспорт. Също и от немалко разочаровани слависти, които искаха да са на страната на отбора, който ще побеждава и мъсти на доскорошния им партньор в най-старото софийско дерби. Славизацията е най-големият упрек към съветизацията на спорта у нас, но минало-заминало…
За 1968 година се помни, че ако не беше година на революции, то поне година на голяма промяна, на едно ново начало. Едно от тези събития, за показване на социализма с човешко лице, бе организирането на IX световен фестивал на младежта и студентите в нашата столица. Това решение, със задна дата, се оказа голямо изпитание за ЦК на БКП.

Едно от трудните задачи на червения мозъчен щаб беше да се намери форма как да бъдат отклонени Битълсите от участие във фестивала. Не знам как бе постигнато, но не видяхме гениалните музиканти. По-късно, след заприиждането на младежки групи от десетки страни се разбра, че немалко студенти са се поблазнили от тези анонсирани концерти.

Нас, запалянковците от любимите „хайд паркове”, също ни удариха сериозно, и на практика възможността за спорове и коментари на футболна тема се върна във времето на разтурването на великия унгарски Хонвед след Будапещенското въстание. Столицата се прочистваше от „нездрави елементи”, прочистването дори напомняше недалечното време на Белене и Ловеч.

На най-високо управленско ниво приеха зараждащата се „пражка пролет” като голямо предизвикателство, особено след излизането на манифеста „Две хиляди думи” в най-големите пражки вестници. Нашият партиен официоз обяви тази статия като „призив за контрареволюция”.

Ще спомена многото контакти на български младежи със студенти от чехословашката делегация. Тази делегация съвсем откровено демонстрираше намерението си да бъде в центъра на вниманието, и всяка софийска групичка, присъединила се към тези пеещи и скандиращи дисиденти, бе отлично приета. И дори видимо заразена от жизнерадостните скандирания и твърди смели лозунги.
А в най-любимият, и вече непреходен, се превърна

„Левски – Дубчек – Свобода!”

Свободолюбието на младите пражки дисиденти се оказа много заразително за несвикналите ни уши и души. Но сега се ограничавам в отzвука сред левскарите – най-будната и природно интелигентна част от спортната общественост. Големи групи от „фестивалстващи”, /изразът съм запомнил от тогавашни информации/, лишени от предишните си запалянковски сборища, се присъединяваха и отпускаха гърло, както на стадиона.
„Левски” – Дубчек – Свобода! …

„Левски” значи свобода! – скандираха дори непосещавалите футболен мач. Поводът вършеше много работа. С минимален риск пред натрапчивото присъствие на нетрапчиви агенти.

Да, хубава работа свършиха предвестниците на Пражка пролет по улиците на София. А тези скандирания на тълпата ме караха да настръхвам , особено през нощта след онзи мач. С трите гола на Гунди. И с абсолютно разкрепостената игра на нашата великолепна синя единадесетрока.

В която нямаше нито един офицер, нито един милиционер, нито един, прибран с повиквателна и по силата на някакъв указ. Напротив – със седем рожби на клуба, роден в центъра на София през 1914 година.

Пагони, милиционери, секретари…това ни споходи само месец-два по-късно. Както споменава и Георги Марков в своите „задочни репортажи”, респектирана от единствената реална и възможна сила на улицата, държавна сигурност взе мъдрото решение, да прибере отбора в своето ведомство, вместо да има постоянна грижа срещу „заразените”.

Така, на 17 ноември 1968 година свободният отбор „Левски” изигра своя последен свободен мач.
Като блестящ афоризъм остава цитатът от нощното предаване на BBS – „ В София отборът на народа победи отбора на властта”

Признанието даде нови сили за оцеляване. Мисля, че то играе някаква роля и в днешното трудно време.

Ps. Заради истината, искам да направя едно уточнение. В лозунга „Левски – Дубчек – Свобода!, става дума за тогавашния генерален секретар на ЧКП, който се опълчи на Брежнев и поведе чехословаците към прогрес. А Лудвиг Свобода беше президент на държавата, съратник на Дубчек, също много обичан ръководител, затова се скандираше неговото име. Но вплетено заедно с името на нашия Апостол на свободата, за левскарите се получи нещо по-специално.
Левски значи свобода!

И не трябва да имат решаващо значение хора като Тодор Батков. И особено като Бойко Борисов…...От блогът на Драгой/r.i.p./

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

След 9 септември 1944г се създадоха фетиши.Една агенция обяви че Левски са отбора на народа,а ЦСКА на властта.Нещо като берлинската стена.А къде слагате Славия и варненските отбори които са доминирали преди сакралната дата.Колко титли имат Левски при принц Кирил и колко при Цола Драгойчева.Има ли друг отбор който поради политически или други причини да е гонил друг български заради тях.Берое не е ли отбора на народа в Стара Загора или Пирин в пиринския край.Живейте си в измисленият ви свят.А какво ще кажете за ,,евроидиоти''.

[boabbb]

ЦСКА имали "сатИлити" ... Прави сметка от какъв е копирано това

[favaca8888]

ПФК Левски никога не е бил, не е и няма да бъде на народа.

[TristaNNN]

ПФК Левски никога не е бил, не е и няма да бъде на народа.

ПФК Левски винаги е бил и ще бъде отбора на народа, за ужас на цесекисти и всякакви други омразници

[Вал]

[quote="727150"]ЗАЩО „ЛЕВСКИ“ ЗНАЧИ СВОБОДА
ДА НЕ ЗАВИСИМ ОТ БАТКОВ И БОРИСОВ

За „дербито на дербитата” в стогодишната история на „Левски” се приема мачът срещу цска на 17 ноември 1968 година. Защо е така, след като на 23. 09. 1994 г. е получен още по-добър резултат – 7:1?
/ Имаме също и други солидни победи, като с 6:3, 5:0, а като се съберат на куп, се получава едно голово съотношение от 25:6, нека скъпите ни седмици-абонати да смятат и пресмятат/.
............................

ФК Левски=Дубчек=Пиночет=Франко=Че Гевара=Кастро....равно на който и да е според случая дали се пишат за Революционери, за Демократи, за Аристократи, за Бунтари, За Моралисти, за Божи кравички..... Както не въднъж съм казвал просто = на Шизофрения.

[1982]

ПФК Левски никога не е бил, не е и няма да бъде на народа.

ПФК Левски винаги е бил и ще бъде отбора на народа, за ужас на цесекисти и всякакви други омразници

Ебем ви и "народа", 2 сектора имате на Герена и тях не можете да напълните.

[skorpinoks]

Според мен автора на темата е абсолютно прав ,но е можел да бъди малко по мек .Да речем олигархията да я замени с задколисието ,по меко е нали макар смисълът пак ще е на 99% същият .Защо мисля така -ами има ли нормален човек който вярва че един шеф на спортният тотализатор и един адвокат на частна практика могат да покриват минимум 250 000 лева (парите за заплати само ) ето ви един елементарен пример ....
Когато прочета "Отбора на народа " меко казано ми се повръща та феновете на другите отбори НЕ СА ЛИ ОТ НАРОДА ?????