daniel875 написа:Teo написа:Daniel,Защо да си мълча и да не говорят по тия теми? Заради тия хора (хората без лица и име*) моя клуб го изхвърлиха в долните нива на футбола да се лута. Случайно ли беше 2009 когато кмета на София по онова време внедри сметопочистващата фирма във ЦСКА София. Преди това една тройната рекетираща власт прати клоуна лъжец Лупи, а след това го върна. Гробокопачите дойдоха изкопаха гроба и се опитаха да ни хвърлят в него, ама греда - ЦСКА София стана още по-силен. Не може да ни убие мутро-олигархията не може, колкото и да се опитва, зад клуба стоят общество от хора което никак не е малко. Защото, ако ние бяхме като Локо СФ (без тези хора) щяхме да сме в тяхната ситуация. Нищо лично към момчетата, пожелавам им възможно най-бързо изкачване на стълбата.
ПП Въпроса е какво печели ПФК Левски да няма силни отбори в А група
Сега слушай, навремето ЦДНА е използван от властта, за да може тя да наложи своите принципи на управление, своя метод. Само че в един момент същата вижда, че това не е добре в общ план и съперникът напълно съзнателно е издигнат до нивото на ЦСКА "Септемврийско знаме". Знаеш за постовете в МВР, за положителните неща, за облагите по времето на Иван Славков. И преди това ги е имало, но не са били чак такива
Това противоборство продължава до 1985г. Нека отбележа, че двата отбора нямат вина, че са били използвани от БКП. Самата партия е преценила така да направи и времето е доказало, че решението е правилно. Имаме достатъчно поводи за гордост, тоест не бива да се осъжда подобни действия. В същото време обаче едните нападат другите и обратното и ето го противоборството, обидите, че били еди какви си. Клубът обаче има ли вина? Не.
Донесъл ли е радост на родината? Да. Тогава?
След 1989 година всички армейски отбори до един са оставени да се спасяват, както могат. Единственият правилен вариант е това, което прави ЦСКА Москва. "Стяуа" също постигна доста неща, "Динамо" Киев, но "Партизан", както и още много други постепенно затихнаха в Европа.
Думата обаче е за ЦСКА. Това отдръпване от армейския отбор доведе до много катаклизми. Обратното, "Левски" получи много повече дивиденти, но нека подчертая, че това отново е свързано с властта. Когато властта те използва, това е положението. Само че като казвам властта, нямам предвид нашата, а тази, която я контролира отвън.
Много често обвиняваме другите за нашите грешки, за слабостите на отборите, които харесваме, но всъщност вината е много по-сериозна, много по-нависоко.
Знаеш ли? Истинските виновници не могат да бъдат идентифицирани просто така. Те са недосаеми за нас, но това от друга страна ни помага да осъзнаем, че сме обикнали футболът, че той ни носи емоции, но когато нещата са толкова сериозни, май по-добре е да запазим самите себе си, вместо да се борим с вятърни мелници.
Когато дойде време любимият отбор да е пръв, ще се зарадваме, но в същото време ще знаем, че нещата не са точно такива, каквито сме ги мислили някога, че всичко е цветя и рози в него. Не, не е.
Това не означава, че сме се отказали от него, но сме разбрали, че животът ни си заминава напразно, ако прекалено много се вживяваме в някакви си мачове. Човешкият живот е ценност. Основната ни мисия е да оставим нещо след себе си, а не да се фанатизираме прекалено много по някой отбор.
Той всъщност никога няма нищо да ни даде, защото е далечен за нас. Истинските хора, които държат на нас, са близките ни.
Точно това се опитаха определени хора да направят от всички нас преди повече от двайсет и пет години. Знаейки, че обичаме една хубава игра, я използваха като играчка, за да разпалят низки страсти у нас един към друг - ясно, че не можем да се обичаме едни други, но е възможно да се разбираме като хора, а не да се обиждаме под път и над път, да си правим злини, да крадем и т.н. За щастие не всички са обладани от тези демонически неща, същностното, ценностното е семейството, децата, приятелите.
Футболът от години е прекалено просмукана от парите игра.
Този спорт не заслужава да си тровим живота за него прекалено. В някакви рамки може би, но не и извън тях
