Мнениеот Tatone » 14 дек 2015 13:16
Впрочем в периода 84-92 г. съм посещавал всики домакински мачове на Левски.
В периода 93-09г. съм посещавал около 70% от домакинствата на любимият ми отбор.
В периода от 09г до днес съм ходил на 5 мача. За шест години 5 мача. Това е защото първо Левски беше разбит от колосът Гонзо и второ защото футбол в България няма. Той футболът изчезна. Ходих на Левски Пирин тази година. Много рядко съм се чувствал толкова емоционално празен а на стадиона никога. Аз ходя на мач защото обичам тази игра. От 3 годишен съм с топка в краката. Гледал съм в захлас мачовете от Мексико 86-та, помня велики мачове, помня Сираков като юноша блед, помня Гиби, помня Кокала и Коев, помня Шпайдела, помня и по-нови сини герой. Сега няма кой да запомня. Ходих на мача с Разград. Бях във В почти на голлинията. Гола на Миланов ще го опиша само с една единствена дума - късмет. Цял мач мъка малко късмет и 1-1. Ако ме помолите да ви разкажа за нещо от този мач, едва ли ще мога. Дори и гола как стана не се сещам вече. центриране, греда, топката подскочи малко излезе тупна, завъртя се и влезе. Помня един от първите ( а може и първият да му беше ) гол на Илиан Илиев срещу ЦСКА. Помня екипите на ЦСКА, бяха на бяло червени квадратчета. Нещо като Хърваско ама не съвсем. Помня как Илиан взе топката и тръгна по-крилото, тогава нападахме на вратата пред Г. Малкия взе топката и тръгна по крилото от към В в посока вратата, след секунди който в забавено ми се виждат като минути вече виках и си удрях гъза в небето от кеф. Колко много спомени имам от футбол. Сега вече нищо. Гледам мач и излизам празен, без нищо. Това не е футбол. Това е нещо друго.
С две думи че стана дълго.
Футболът у нас умря. Дали ще се роди нов? Едва ли. Не и с тези бащи и майки. Те са ялови.