HoUs4oOL написа:v.r.s. написа:Кое се избира, избират се духовните водачи, които правят избора на Президент и след това следят дали той и правителството следват стриктно ислямските закони, като над Президента стои върховният водач, който е Върховният духовен водач. Без одобрението на съвета на настойниците няма как да бъде "избран" президент,главни съдии, прокурори т.н., като Шариата е основополагащ закон. Къде виждаш светската Държава, след като се управлява по шариатските закони и всичко става с одобрението на съвета на настойниците и президента е подчинен на тях и Върхавният водач.
Нещо съвсем обърка разбирането за светска Държава.
Посочи ми къде в Шериата пише, че жените имат право да се развеждат или да сключват предбрачни договори?
Разбира се, че имат право да се развеждат при болест и недъг при мъжа или ако той не може да изпълнява съпружеските си задължения.
"Според ханифитското право жената за разлика от мъжа може да провокира разтрогване на брака в сравнително ограничен брой ситуации. При това „женският” развод за разлика от „мъжкия” предполага външна институционална намеса – той се нуждае от разрешение или най-малкото регистрация от страна на кадията (този „съдебен” развод е известен под наименованието тефрик). Като достатъчно основание за развод по инициатива на съпругатаханифитското право приело, на първо място, неизлечимата болест или тежкия телесен недъг на съпруга. На второ място, пълнолетната жена имала право да инициира развод и в случай че по време на малолетството си е била омъжена против своята воля. Правото й да оспори брака обаче отпада, ако този брак бил сключен с благословията на нейния баща или дядой по бащина линия. На трето място, жената имала право да се самопровъзгласи за разведена и тогава, когато нейният съпруг предварително й бил делегирал това право (тафвид) при точно определени условия и за строго определен период от време. Най сетне ислямското право дава на жените възможността да се разведат със съпруга си и по взаимно съгласие. Бракоразводната формула и в този случай се произнася от мъжа, но действителната инициаторка на развода спокойно можела да бъде и жената. Този тип развод се прилагал в две форми:мубараа (с взаимно освобождаване на партньорите от каквито и да било претенции един към друг) и хул ( при който жената се откупвала от мъжа си, като се отказвала от всички или някои от полагащите й се при нормален развод елементи).
Много тълкуватели на ислямското право смятат, че като цяло всички разпоредби от семейното право, отнасящите се до развода, са твърде условни. Причината за това е, че на практика развод се дава изключително трудно, и това има своето обяснение в уважението и почитта, с която институциите брак и семейство се ползват в страните, следващи шериатския закон".
Брачното законодателство в Иран по традиция дава предимство на съпруга, който има право да поиска развод. Но в повечето случаи, разглеждани сега в съдилищата, съпругът и съпругата постигат взаимно съгласие да се разделят, казват ирански адвокати. В случаите, когато съпругът не дава развод, за да го получи, съпругата трябва да докаже пред съда, че мъжът й е агресивен, има психологически проблеми или по някакъв начин е неспособен да изпълнява брачните си задължения.
Една 41-годишна жена - дипломиран химик, сега шеф на връзките с обществеността в техерански завод и майка на дъщеря под 20 години - казва, че се е развела със съпруга си, защото той е бил силно пристрастен към наркотици. Отнело й четири години, за да преодолее бюрокрацията на властите. "Те не обичат разводът да става по инициатива на жените", казва тя пред Ройтерс, като моли името й да не бъде споменавано. Но през годината след развода "аз бях като на небето".
Ето и една статия за осъдена на смърт в Иран, чрез пребиване с камъни за прелюбодейство.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/07/08/ ... _s_kamuni/И ако това според вас е светска държава...
[/offtopic]
