Първо, няколко мнения, които кореспондират напълно с моите виждания:
Ван Гаал дойде с репутацията на безкомпромисен треньор, който не се плаши от това да сменя играчи и тактики, да налага младоци от школата, да изхвърля звезди в името на отбора и победата.Но колкото повече е начело на нашия отбор, толкова повече тия му качества избледняват.
Дойде с гръмки приказки за философии и промяна, която определено беше нужна на Юнайтед, защото да си го кажем направо - в последните години на САФ и едната година на Мойс отбора нямаше изразен стил, но в момента отбора изглежда потресаващо посредствен и изключително беззъб в атака, а от ония смел треньор от световното, който надиграваше опонентите си с тактика и ум, който не се посвени да смени вратаря си, за да бие, от тоя треньор няма и помен. При нас е един страхлив, пресметлив, твърдоглав и крайно вглъбен в себе си темерут, който не може да признае, че е направил грешка - първо пред себе си, какво остава за останалия свят.
Няма как да си играч на Манчестър Юнайтед, да губиш в резултата и в последната минута вместо да търсиш попадение, връщаш топката назад. Няма как да си треньор на Манчестър Юнайтед, да виждаш, че дадено нещо е тотално неефективно, тотално неефективно вече сезон и половина, и да продължаваш да го налагаш. След идването му, очаквах в този отбор отново да се появи живец, да се усети характер на терена, манталитет на победител.
Сега ще кажат, че всичко е процес, необходимо е време, това по принцип е така, но нужно е време за неща, които дават наченки, че ще бъдат успешни. Година и половина не е малко време, достатъчно време да станем свидетели на работещ модел, на вариативност в този отбор.
Ключов коментар(от фен на конкуренцията):
Юнайтед изглежда така сякаш не използва и половината от качествата на играчите си.
Перфектно мнение, което описва крансоречиво толкова неща!
*Юнайтед(в контекста) може спокойно да се замени и с Ван Гаал.
Както го пише и черно на бяло след 51мачаДейвид Мойс:27-9-15(86:53)(65 мил.паунда)Ван Гаал:28-12-11(87:48)(240 мил.паунда)Съгласен съм, че понякога статистиката "лъже", но конкретно в този случай е безкомпромисна!
А най-тревожното от всичко е, че условията НЕ са равнопоставени! Какво имам предвид?
За мнозина фенове Дейвид Мойс е в ролята на лошият и когато се прави сравнение, изобщо не се отчитат някои ключови фактори като например:
1.Наследяваш сър Алекс.
2.Изцеден физически и психически(от блицкрига през 2012-2013) отбор.
3.Сила на конкуренцията, която едва ли ще се повтори в близките години - Изключителни Сити, Ливърпул и Челси + Арсенал(които бяха тръгнали със замах да стават шампиони в началото), солидни Евертън и стабилен Тотнъм.И правейки съпоставка с 70-те точки на Ван Гаал през 2014-2015, който:
1.Наследява Дейвид Мойс 2.Идва с пълен комфорт и богато CV 3.Похарчи 150 милиона паунда за трансфери...излиза, че през 2013-2014 Дейвид Мойс е постигнал едно малко чудо, което за традициите на Юнайтед е равнозначно на провал(по обективни причини), но по-горните факти са с ужасна тежест, която дори и за сър Алекс биха били огромна бариера за преодоляване.
И в този ред на мисли(което естествено няма как да се докаже, но все пак...някои неща се виждат ясно) какво би се случило, ако Ван Гаал беше на мястото на Дейвид Мойс през 2013-2014?
Отговор:7-то място(64-те точки) навярно щеше да изглежда като лукс за Манчестър Юнайтед.
А какво би се случило, ако Дейвид Мойс имаше т.нар."реквизити" на Ван Гаал - по-слаба конкуренция, пълен комфорт, огромни пари за трансфери?
Простата логика показва(на фона на 2013-2014), че Дейвид Мойс
най-малкото щеше да бъде на същото ниво на каквото е сега и Ван Гаал.
Какво иска Ван Гаал(иронично казано)? Сити, Челси, Ливърпул, Арсенал и Евертън да избухнат ли? 2-3 по-малко пари за трансфери? След всяка загуба или лош мач да настъпва апокалипсис? Да му пускат банери със самолети?
От една страна...това пък може и да го накара да си седне на задника, пардон, да си размърда задника, но тези въпроси като цяло са принципни!
Да, преди началото на сезона никой не знае какво ще се случи и като цяло се правят прогнози и сметки грубо казано на хартия, но вече в хода на сезона изникват неща и ситуации, които дори и най-добрите анализатори/треньори не могат да предвидят. Понякога естествено си има наченки за нещо, но в повечето случаи трябва да измине известен период от време(дори и тогава не е сигурно), че да се каже:Да, това е доста вероятно да се случи или не, тук ще има провал и пр.
И в крайна сметка пак ще се върна на началото:51 мача - 27-9-15(Дейвид Мойс) vs 28-12-11(Ван Гаал).
Виждайки тези резултати(абстрайхирайки се от мениджърите) как бихте коментирали въпросът:Какъв извод правите от тази съпоставка?
Моят коментар лично би бил(лаконичен до безкрайност):Първият път 90 точки, вторият път 96 точки.
6 точки прогрес, който на фона на грандоманията(мащабност на мениджър и инвестиции за трансфери) е...Господи, помилуй!
Да се смееш ли, да плачеш ли?
В такива случаи се разсъждава от гледна точка на т.нар.аутсайдер(в сл.Дейвид Мойс) и се пита:А ако той имаше тези реквизити(акцентирам върху парите за трансфери и комфорт + по-ниското ниво на конкуренция), които има Ван Гаал какво щеше да се случи(косвено за 2014-2015).
Отговор:Много повече победи и респективно точки за Манчестър Юнайтед.
*ШЛ е динамичен и изменчив по отношение на прогрес турнир, но спомнете си, че след първите 3 мача на Мойс ние на 90% си бяхме осигурили 2-то място.
Докато сега...дето се вика, добре че е програмата и двете поредни домакинства, които навярно ще катализират актива, но грубо казано сянката на съмнението е налице(най-вече от гл-точка на точките и най-вече играта). Всяка грешка до края, може да се окаже впоследствие и фатална.
Както виждате точките са доста сгъстени и това, че имаме две поредни домакинства ни дава предимство само и единствено на хартия, но с тази игра и изобщо подход(до момента)...няма как да бъдем оптимисти. Няма ли кардинална промяна, не е изключено съдбата ни да се реши в Германия.
Бил бил големите отбори(с леки условности)....и какво от това(не, че не е важно) като се дъни срещу по-скромните?
Нали знаете, че съвкупно за Висшата лига мачовете срещу големите са равни на 20-30% от сезона, докато през останалите(70-80%) играеш срещу т.нар.масовка(без лоши чувства)?
Няма да навлизам в подробности, но също така е факт, че през 2013-2014 т.нар.масовка се биеше чисто(с 2+ гола разлика), докато при Ван Гаал...ами в 50-60% от случаите с 1 гол разлика(да, все 3 точки е), но тръните и напрежението след 80-та минута буквално ни **** майката.
Нерядко си беше късмет(в най-чиста форма) и най-доброто качество на Де Хеа(рефлекса, но все пак това му е работата).
Но изводът е, че просто липсва баланса в много отношения:Това чувство( горе долу и практика), че Ван Гаал както може да падне от слабак, а в следващия мач да бие лидера(и обратно)...е много опасен за благото на отбора знак, който като цяло няма как да осигури дългосрочна устойчивост и прогрес(независимо от класата, потенциала и профила на играчите).
Чистосърдечно ви признавам, че най-много ме боли от начина, по който институцията Манчестър Юнайтед се отнесе към Дейвид Мойс(изхвърлен като куче).
Ван Гаал на пракитка има всичко(вкл.и по-слабо ниво на конкуренцията), а постига буквално същите резултати като Дейвид Мойс.
Перифразирайки излиза поговорката:От трън, та на глог.
Е, не заслужава ли същата съдба(погледнато под тази призма)?
Едно на ръка, че отборът играе откровено скучен и предвидим стил, но все пак в случая акцентът е при резултатите.
При Дейвид Мойс както неведнъж се е коментирало и е факт:Формата падна, но британския дух и философия бяха там, макар и в стотици пъти по-рядко в сравнение със сър Алекс, но в крайна сметка по-важното е, че ТЕ бяха там!
А, сега? Владеене, пасове(доминация по Ван Гаал), един от отборите сме, които създават най-малко положения на мач, трябва ни гол - топката се разиграва в центъра и пр....
Гледам настроението/нагласата при Лестър(скоро ще им излезе прякорът Кралете на обратите) и...се изпълвам с хиляди емоции, които досущ ми напомнят за Манчестър Юнайтед преди Ван Гаал! А на Вас?
p.s.Това е само един малък фрагмент от всичко.
Няма да задълбавам в останалите категории, които са насочени по-скоро към статистическата информация.
От самолет се вижда, че офанзивната част/практика е под нивото, което главно се дължи на два фактора:Липсата на Гарет Бейл(
) и най-вече указанията на Ван Гаал, които както неведнъж съм коментирал "изскмукват" потенциала на по-атакуващите ни играчи.
Ние имаме ресурсите и качествата да практикуваме(по мои разсъждения) стил(акцентирайки върху атакуващата част), който да бъде т.нар.пресечна точка от тези на Сити, Ливърпул, Арсенал и Саутхемптън(агресията на Лестър също си струва).
Ясно е тук, че някои неща са въпрос на вкус, но честно ви казвам, аз лично много харесвам и адмирирам атакуващите режими и практика в тези отбори. Пляскам(вътрешно се ядосвам, че това спокойно може да се случва и при нас), когато Скаузърите примерно правят фантастични комбинации с невероятна лекота( още при Роджърс) с 2-3 докосвания, за контрите на Арсенал и фокусите при организацията на головете...понякога ченето ми увисва(грубо казано), Сити с редовната си кота от 80+ гола за сезон(която както се досещате няма как да се случи с пасове и владеене, тя просто говори сама по себе си)...благородно им завиждам, Светците също са страшно поливалентен и будещ само адмирации отбор, който може да служи като пример за атакуващ режим и вече като финален акорд - агресията и мотивацията за промяна при Лестър, които между другото не са новост.
Още миналата година правеха доста обрати(ние също сръбнахме от тяхното), достигаха от 0-2 до 2-2, от 0-1 до 2-1 и още серия от интересни и атакуващи мачове.
Не е нужно много, за да се селектират т.нар.атакуващи режими от тези отбори, които вече в комбинация с философията на Манчестър Юнайтед...ще образуват един фантастичен краен резултат, които ще носи солиден брой голове, победи и положителни емоции.
Някои може да попита:Какво става със защитата?
Това съм го коментирал десетки пъти още миналата година - прекрасна като индивидуалности, прогресираща като колектив, ставащаша все по-устойчива във времето. Да, Ван Гаал също има солиден пръст в това(едно от нещата за които го адмирирам), че се довери на момчетата, включи младите Пади и Блакет и като цяло(статистически) дефанзивното звено е едно от най-хубавите неща в Манчестър Юнайтед.
Другото нещо, за което адмимирам Ван Гаал е кастренето на мъртвата гора(за което някои хора косвено критикуват Мойс, че не го е сторил по-рано), но пичове, мислете малко и се съгласете, че няма такъв мениджър, който да наследи успешен отбор(текущ шампион) и от раз да му махне част от играчите, дори и тези, които видимо вече не са за този отбор. А фактът, че ситуацията се разиграва в Манчестър Юнайтед...прави буквално тема табу едно подобно действие.
Той даде и някои знаци в хода на сезона, но плановете се промениха впоследствие.
Възможно е този процес да се бе случил малко по-бавно, въпреки че да, в случая времето е основен фактор, но със сигурност Мойс щеше да започне чистката през лято 2014.
Но има и още нещо, което трябва да се знае, а именно:С някои свои очевидно неправилни и алогични действия, сър Алекс създаде сериозна почва(натрупа) за "разлистването" на т.нар.мъртва гора, чието изсичане той трябваше да започне най-късно преди 2012-2013 и същевременно да надгради и с така бленувания с годините(след Скоулси) - класен вътрешен халф, опитен защитник и дясно крило(което ни е проблем дори и сега).
Тези слабости повлияха кардинално върху спортно-техническата структура и устойчивост през 2013-2014.
В нападението нямаше кой знае проблеми, защото Рууни, Уелбек, Ван Перси и Чичарито съвкупно изглеждаха прекрасно...и като лукс през 2015-2016(на фона на Рууни, Марсиал и Уилсън).
Но с амортизациите на Рио и Видич, липсата на мотивация при Евра, проблемите по десния бек + липсата на широчина в халфовата линия(които на всичко отгоре бяха и изцедени през 2012-2013 от сър Алекс)...си казаха тежката дума.
Така...това са по-основните акценти за Манчестър Юнайтед.
Този сезон в сравнение с 2014-2015 започва по-добре, но най-вече в статистически план(точки).
Иначе след 15-16 мача и особено т.нар.лакмус Арсенал, Евертън, ЦСКА Москва и Сити, спокойно можем да заключим, че:
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Загубата от Арсенал наистина ни шокира.Победата срещу Евертън дойде като живец, но все пак аз лично останах със смесени чувства и час по-скоро чаках мачовете с Москва и Сити, за да се види и устойчивостта нагледно.
Считам, че всеки ще се съгласи със следното:Ако бяхме напънали по-здраво(дори и с доза риск) Москва и Сити, то само късметът можеше да ни попречи да вземем +6 точки и съответно 1-те места в турнирите.
Не сме идиоти, за да видим, че нито Москва, нито Сити играха под пара или нещо свъх, което косвено да задейства червената лампичка и да ускори дозата прагматизъм.
Като цяло положението е галопиращо и непредвидимо!Философия, процеси, **** майни.
Лайтмотивът е същият(стар шлагер) - Пасове/Владеене до откат.
Когато Депай имаше нужда от почивка - титуляр, когато Депай ни е нужен - резерва....Парадокс, пълен!
Железните топки? Какво толкова ще се случи, ако 1-2 пъти извади Рууни през второто полувреме или пък остане 1-2 пъти резерва?
Кога ще видим Фелайни титуляр за повече от 1 мач?
Ротации? Кога?
Проблемът е, че с тази игра точки ще трупаме до известно време, но след това...
Не стига, че и на този етап не печелим лесно точки, но какво ще става Декември/Януари?
Липса на план Б? Докога?
Все се надявам Ван Гаал да ни изненада приятно и промени режима(постепенно) към динамичен и атакуващ, но май ще си остана само с едното очакване.
Да видим какво ще се случи, чакаме, гледаме, гледаме и чакаме...
[/center]
