boabbb написа:Колега Smith, "Дарт Вейдър" със сабята вчера определено те опровергава по темата за екстремизма на "али баба"
Психари има навсякъде и това, че дадени организации използват религията, за да промиват мозъците на младежите нищо не значи. Знае се, че същото нещо може да се направи успешно и с християнство, и даже и с религии измислени от някой психар - знаете за сектоте на Менсън и неговите подобни в Щатите, а и не само ...
Аз не казвам, че всички "араби" (нарицателно) са терористи, а че почти всички терористи са мюсюлмани. Естествено, че има хора, които са избягали от религията и се държат като нормални бели хора, но те за съжаление са малцинство.
Мразя да давам линкове от уики, но нека да го използвам като най-бърз метод за справка и да покажа какво имам предвид нагледно. По цял свят има изперкали хора, хора които могат да направят някоя беля защото са превъртели. Тези обаче не го правят с оглед психични проблеми и някаква повреда в системата, а с оглед обучението, образованието и заобикалящата им среда. Тя ги превръща в терористи, ислямът го прави.
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_t ... ents,_2015https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_t ... ents,_2014Какво виждате в тези линкове? Няколко изцепки на руските терористи (той другаря май има фетиш по терористите), но дори те вероятно не са умишлени, а са дело на лошо стечение на обстоятелствата и един огромен списък с атентати от разни ислямски групи или отделни единици.
Колко атентата без тяхно участие се виждат? Е как тогава ме опровергава?
Наскоро четох в DW едни много интересни статии по въпроса. Ще ги пусна и тук. Авторът не е някой десен екстремист, а от Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед.
Щях да пусна линк, но явно има ограничение от два url в един пост. Затова ги пускам като офф топик. Трудно се чете във форум такъв текст, ако някой има желание е по добре да си ги отвори от сайта на дойче веле и да ги чете там по прегледно.
Параноите на пророка МохамедЧерти от характера на Мохамед се предават по наследство на всички мюсюлмани: манията за величие, мнителността и параноята, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад, според когото този "опасен идол трябва да бъде погребан".[offtopic]Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед. Роден е в Кайро през 1972 година. На 19-годишна възраст се присъединява към „Мюсюлманското братство”. По-късно го напуска заради радикалните възгледи на „братята” и заминава за Германия. Новата му книга, която излиза на 1 октомври, се казва „Мохамед. Да излезем начисто” и съдържа както остра критика срещу култа към Мохамед, така и призив към мюсюлманите да се еманципират от посланията на пророка. През 2013 година ислямски книжовници в Кайро произнасят фатва срещу Абдел-Самад и призовават да бъде убит. През 2014 година той публикува нашумялата си книга „Ислямският фашизъм”. Работи в различни германски университети като изследовател на исляма. Намира се под постоянна полицейска защита.
Хамед Абдел-Самад предпочита да публикува книгите си на арабски, но нито един арабски издател не посмява да приеме последния му ръкопис. Така че авторът първо го представя под формата на 20 лекции по YouTube. Само за три месеца над 1 милион души са гледали лекциите на Абдел-Самад. В интервю за Първа германска телевизия ARD той обяснява какво го е тласнало да напише новата си книга:
„Твърдението, че „Ислямска държава“ няма нищо общо с Мохамед, не само заблуждава - то е опасно. „Ислямска държава“ не върши нищо, което не би сторил и Мохамед: поробване, обезглавяване на военнопленници, завоевателни войни. Мюсюлманите никога не поставят Мохамед под въпрос, напротив - те го мистифицират и превъзнасят. Мисля, че е дошло време да излезем начисто.“
Психоанализа на пророка МохамедВ лекциите си по YouTube и в новата си книга, откъси от която бяха публикувани в седмичника „Ди Цайт“, Хамед Абдел-Самад аргументира възгледа си с много примери от Корана и коментарите към него. Телевизия ARD припомня в тази връзка, че Коранът е написан през 632 година, след смъртта на Мохамед, като в него са включени сури от различни житейски фази на пророка. И миролюбиви като „Който спаси един човешки живот, спасява цялото човечество“, но и войнствени като „Убивайте неверниците, където и да ги срещнете“. Абдел-Самад се стреми да обясни защо посланията на пророка са толкова противоречиви. Според него в Мека не обръщат достатъчно внимание на миролюбивото учение на Мохамед, заради което той отива в Медина, където обаче се съюзява с войнствени банди, които грабят и поробват. Така Мохамед изгражда ислямската си империя. Абдел-Самад пише:
„В живота на Мохамед настъпва поврат след преместването от Мека в Медина. Тук не само възниква първата ислямска държава. Тук за пръв път се проявява един склонен към насилие пророк, готов да мине през трупове, за да постигне целите си. Възвишените принципи от по-ранните години минават на заден план, когато властта попада в ръцете му. Тъкмо властта и страхът от предателство се превръщат в основен негов двигател. Войните водят до нови войни и така Мохамед започва безпримерно завоевателно настъпление, чиито резултати се виждат по цял свят до ден-днешен.“
В първите отзиви за книгата на Хамед Абдел-Самад често присъства оценката, че авторът прави истински психо-анализ на Мохамед, обяснявайки личността на пророка с травми, преживени в детството. Ето какво пише ислямоведът:
„Амбивалентната личност на Мохамед може да се обясни и през отношението му към жените. С жените той се държи не като тиранин, а по-скоро като дете, което е страдало от липса на внимание. Тъкмо тези страхове на Мохамед предопределят и до днес положението на жените-мюсюлманки. Забулването, многоженството, потискането на жената - всичко това може да се обясни със страховете на пророка. В същото време той казва и много положителни неща за жените, а някои мюсюлмани дори смятат, че направо ги е освободил.“
***
„Мохамед е жаден за власт и признание. Търси ги страстно при жените и във войната. Само през последните осем години от живота си той води 80 войни. И единствено под сянката на меча намира онова признание, за което винаги е жадувал. Но колкото по-могъщ става, толкова по-голяма е зависимостта му от властта. Колкото повече врагове ликвидира, толкова по-силна става параноята му. В Медина той поставя последователите си под пълен контрол. Иска да държи изцяло властта и да налага свои правила - чак дотам, че предписва на хората кога да спят и кога да будуват. Събира ги за общи молитви по пет пъти в денонощието - само и само да се увери в тяхната преданост. Грешниците се наказват с бичуване, а който се съмнява или се бунтува, отива направо на смърт. Какво е грях и какво не, решава единствено Мохамед.“
***
Мохамед и джихадът„Последните сури на Корана величаят войната и проклинат неверниците, а от това семе пониква нетърпимостта. Коранът се смята за вечното слово на Бог, което важи за всички времена, тъй че днешните ислямисти възприемат онези древни стихове за войната като легитимация на днешния си джихад. На своите бойци Мохамед обещава не само вечен живот в рая, но и тлъсти печалби и красиви робини още в този свят. Така се ражда „ислямската икономика”. Военната плячка, търговията с роби, данъчният хомот за неверниците - през столетията след смъртта на Мохамед това си остават главните финансови източници на ислямските владетели. И умаядите, и абасидите, и фатимидите, и мамелюците, и османците - всички ислямски завоеватели се позовават на Мохамед. Днес терористите от „Ислямска държава” също оправдават своята агресия с делата на Мохамед, който обезглавявал военнопленници и прокуждал друговерци.“
***
„Но дори в одеждите на пълководец Мохамед си остава дете. Той е чувствителен, лесно раним аутсайдер, комуто светът носи разочарование след разочарование. И като пастир, и като търговец, и като проповедник, и като пълководец Мохамед непрекъснато си търси ново убежище. Веднъж това убежище се казва „Хадиджа” (първата му съпруга), после са буквите на Корана, друг път вярващите мъже или пък любещите жени. Накрая единствената родина на Мохамед става полесражението.
***
„Черти от характера на Мохамед, които можем да наречем болезнени, се предават по наследство на всички мюсюлмани: маниите за величие и господство, мнителността и параноята, натрапчивите неврози и нетърпимостта към критика. Днес можем да му окажем най-голяма почит, ако го видим такъв, какъвто е - и надраснем вярата в неговото всемогъщество. С други думи: ако погребем един опасен идол.“
Това твърди в новата си книга египетско-германският ислямовед Хамед Абдел-Самад. Неговите тези са крайни и предизвикателни, смятат мнозина специалисти. В свое обширно изследване, публикувано в сайта „Телеполис“, Даниел Бакс пише:
„Популистката критика на исляма умишлено размива границите между исляма, ислямизма като политическа идеология и терористичните му извращения. И по този начин дамгосва вярата на 1,3 милиарда души по цял свят като ирационален култ към насилието. След 11 септември знак за равенство между исляма и фашизма поставиха и автори, близки до неоконсервативните тинк-танкове в САЩ, а целта им беше да представят „войната срещу тероризма“ като борба между свободата и ислямисткия тоталитаризъм. Хамед Абдел-Самад написа цяла книга по темата, където развива тезата, че фашизмът е заложен още в зародишите на исляма.“[/offtopic]
Страхът на мюсюлманите от адаНаскоро публикувахме статии за критичния поглед на Х. Абдел-Самад към пророка Мохамед. Интересът към тях беше огромен, получихме и доста критични отзиви. В отговор Ви предлагаме статия от К. Книп. Той разговаря с автора.[offtopic]Той страдал от нарцисизъм, мания за величие, натрапчива невроза и параноя, не можел да търпи критика: в новата си книга публицистът Хамед Абдел-Самад рисува доста отрицателен портрет на пророка Мохамед. Подзаглавието ѝ "Да излезем начисто" ясно сигнализира каква е идеята на автора. Самият той е отраснал с исляма (баща му бил египетски имам), поел е тази религия с всяка пора от тялото си, разтворил се е в нея – и накрая все пак се е откъснал. Тази лична история Абдел-Самад разказва още в първата, в най-интимната си книга "Сбогуване с рая".
А сега е стигнал до Мохамед. "Да излезем начисто – това не означава, че обругавам пророка", казва Хамед Абдел-Самад в интервю за Дойче Веле. Авторът е категоричен, че с книгата си не иска да накърни ничии чувства, че няма за цел да натрапва някому своя възглед за Мохамед. Единственото му категорично желание звучи така: "Искам на всекиго да бъде разрешено да критикува Мохамед, дори когато критиката е полемична или ангро, дори когато е несправедлива."
Недостатъците на пророка МохамедАвторът припомня, че почти всички исторически личности подлежат на критика, единствено пророкът на мюсюлманите - не. С новата си книга той иска да промени именно тази нагласа. И да тласне напред теологичната дискусия около биографията на Мохамед. "Пророкът и Коранът не могат да се поставят под въпрос. Ако приемем тази недосегаемост, ние просто няма как да ги изучаваме с критичен поглед", казва Абдел-Самад, който изкарва на позиции направо тежката артилерия.
Към изброените недостатъци, които открива в характера на Мохамед, той добавя и други: женомразство, проблеми със собствената идентичност и произтичащото от тях неутолимо желание да отправя послания към хората. Авторът твърди, че някои от пластовете в Корана произтичат тъкмо от психическите проблеми на пророка: "Той гениално съумява да придаде тежест именно на такива текстове, които пасват към собствените му вътрешни и външни конфликти. Така тези текстове се превръщат в негови собствени, независимо откъде произхождат първоначално", обяснява ислямоведът.
Нима Коранът наистина е просто резултат от личностните проблеми на Мохамед? Подобна теза звучи доста смело. Тя говори колкото за пророка, толкова и за своя автор Абдел-Самад. Защото и той има зад гърба си определени травми, включително и с исляма. От автобиографията му научаваме, че неговата връзка с религията е била трудна. Навярно тъкмо поради това Хамед Абдел-Самад сглобява по нов начин наличните информации за живота на пророка. А животът на Мохамед в определени периоди и до днес крие много тайни – също както биографията на Христос. Тъкмо тези неосветлени периоди позволяват на автора да тълкува биографията на пророка в светлината, която е избрал. Абдел-Самад борави с оригиналните източници на ислямското вероучение, но подхожда към тях с метода на деконструкцията. Привържениците на този метод смятат, че всеки текст може да се разглоби и да се сглоби отново по друг начин, а така от текста може да се извлекат всевъзможни съобщения.
Ето защо на портрета на Мохамед, обрисуван от Абдел-Самад, не могат да се противопоставят категорични възражения. И обратното: няма как да кажем, че авторът е прав в своята трактовка на живота и проблемите на пророка. Можем обаче да предположим, че психологическите травми, които Абдел-Самад приписва на Мохамед, са подбрани от автора с определена цел. В списание "Шпигел" ислямоведът Даниел Бакс обвинява Абдел-Самад, че просто продължава онази инерция, по която чак до Просвещението европейците описват Мохамед като отрицателна фигура: "Неговата книга се вписва в дългата поредица писания, които представят мюсюлманския пророк в отрицателна светлина", пише Бакс.
За да не останат грешнициФакт е, че книгата описва Мохамед в негативна светлина. Нека да добавим, че Абдел-Самад на няколко пъти участва в мероприятия на популистката партия "Алтернатива за Германия", която е известна с острите си критики срещу исляма. В същото време книгата му стриктно изпълнява онази цел, която декларира в подзаглавието: да се излезе начисто. Начисто с една религия, която поставя своите следовници под силен натиск. Например – принудата да се молят по пет пъти на ден, за която пише Абдел-Самад. Този ритуал навярно дава религиозна опора на мнозина мюсюлмани, казва авторът в интервюто за Дойче Веле. И добавя, че лично той се бил изправил на ръба на отчаянието под натиска на тази принуда: "Да се молиш по пет пъти на ден – това си е като военен парад. Трябва да демонстрираш, че си в бойна готовност, че не си дезертирал. Повечето мюсюлмани се подчиняват безропотно на този контрол. Това обаче води до страхове, до тревоги, до съмнения дали си на висотата на изискванията на пророка. Много мюсюлмани ужасно се страхуват, че може завинаги да останат грешници."
Самият Хамед Абдел-Самад като дете винаги ужасно се страхувал, че не изпълнява както трябва религиозните си задължения и ще върви в ада. "И не бях само аз", припомня той.
Тъй че книгата му наистина е най-вече излизане начисто. Преживяно мъчително, с горчивина. Никой не е длъжен да приема заключенията на Абдел-Самад за характера на пророка, пък и сигурно скоро с аргументи ще му възразят други автори. Тъкмо така обаче ще възникне дискусията, към която той се стреми. Защото напредничавата цивилизация се ражда именно в условията на мирните дискусии.[/offtopic]
Мохамед и занданът на неговия ислямДнешният ислямски свят боледува, а единственият лек е да се избави от болежките на своя пророк: самонадценяването, параноята и обидчивостта, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад.[offtopic]Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед. Новата му книга, която излиза на 1 октомври, се казва „Мохамед. Да излезем начисто” и съдържа както остра критика срещу култа към Мохамед, така и призив към мюсюлманите да се еманципират от посланията на пророка. През 2013 година ислямски книжовници в Кайро произнасят фатва срещу Абдел-Самад и призовават да бъде убит. Египетският ислямовед живее в Германия под постоянна полицейска защита.
В интервю по Първа германска телевизия ARD авторът обяснява защо е написал книгата си: „Време е да хвърлим светлина върху човека Мохамед. Той е умрял преди 1400 години, но все още не е погребан както трябва. Лежи в саркофага си и оттам продължава да управлява. Той има власт в нашия днешен свят, макар че изобщо не го познава.“
В лекциите си в YouTube и в своята нова книга, откъси от която публикува седмичникът „Ди Цайт“, Хамед Абдел-Самад се опитва да портретира пророка именно като човек. Тезите на автора не са безспорни - те дори често шокират със своята предизвикателност. Ето няколко цитата:
„Изследователи на исляма днес твърдят, че той е възникнал като морална и социална революция срещу несправедливостта в Арабия и едва по-късно, при умаядите, се е превърнал във войнолюбива религия. По сходен начин се аргументират и привържениците на мафията, които твърдят, че тя е възникнала като национално съпротивително движение срещу френското владичество. Обаче мафията никога не е била добродетелна организация. Ислямът също възниква като затворено братство, сплотено от дълбоките подозрения към всички, които не принадлежат към фамилията и към клана. Помежду си мюсюлманите са дружелюбни, към враговете си обаче - безпощадни. Един воин на Мохамед може да рони сълзи на смирение по време на молитва, а в следващия миг да обезглави някой неверник. По същия начин един мафиот свежда глава в черквата и слуша проповедите за любовта към ближния, а после на улицата прострелва конкурента си без да му мигне окото. И още едно сходство: на „капото” на мафията не може да се противоречи, той не бива да бъде критикуван. На него му целуват ръка в знак на вярност и сляпо подчинение. Мохамед пък не приема никакви извинения, когато някой се опитва да се отърве от молитвите или от участие във войните. Освен това пророкът казва: „Не си истински вярващ, ако не обичаш мен повече от жена си, от децата си и от всички останали хора”.
В същото време той очевидно не е в състояние да носи бремето на могъществото си. Колкото повече могъщество - толкова повече самота. И колкото повече остарява, толкова по-пубертетно става отношението му към жените - веднъж е мил, после е безцеремонен, често пъти е несигурен и ревнив. Принуждава ги изцяло да се забулват, ограничава свободата им на движение и им разрешава да говорят с мъже само през стена. Към края на живота си Мохамед се държи с жените като с предмети, които можеш да колекционираш както ти скимне. След първата му съпруга Хадиджа идват още единайсет, девет от които живеят по едно и също време в дома му. Към този списък трябва да добавим още четиринайсет жени, с които Мохамед подписва брачен договор, но никога не консумира брака. Следват и онези повече от двайсет жени, с които се сгодява, а накрая и безчетните робини, придобити по време на война или като подарък. Мохамед пази само за себе си всички тези жени и забранява на съпругите си да се омъжват повторно, когато той един ден умре. Това е тежко бреме особено за последната му жена Айша, която остава вдовица едва на 18 години.“
***
„Айша е едва шестгодишна, когато Мохамед я взима за жена. В исляма този брак легитимира за столетия напред браковете с малолетни момичета. Днес мнозина умерени мюсюлмани се чувстват неловко от факта, че пророкът им се е оженил за малолетно момиче. И затова всячески се мъчат да му намерят някакво оправдание. Припомнят например, че той наистина я е взел едва шестгодишна за жена, но осъществил любовен акт с нея чак три години по-късно. Защитниците на Мохамед твърдят, че по онова време деветгодишните момичета обикновено вече били зрели. Но те лесно могат да бъдат оборени. Първо: самата Айша признава, че Мохамед от самото начало търсел сексуална близост и правел с нея всичко друго, освен проникване. И второ: едно деветгодишно момиче си остава деветгодишно момиче, което - и тогава, и сега - е просто дете."
***
„Въпреки голямата си привързаност към Айша, Мохамед продължава средно на половин година да си взима нови и нови жени. И започва да гледа все по-сериозно на въпроса за изневярата, въвеждайки закони срещу нея. Развратът се наказва със сто удара с бич, а прелюбодейците направо ги убиват с камъни. И до ден-днешен в Ирак, в Сирия и в Нигерия жените се насилват като легитимна военна плячка, а навсякъде в ислямския свят са подложени на физическо насилие. В мюсюлманските общества са разпространени какви ли не брутални форми на женомразство: плиска се киселина в лицето на незабулени жени, обрязват се гениталиите им, прелюбодейките се убиват с камъни, така наречените „убийства на честта” са всекидневие. За това не са виновни само Мохамед и Коранът, но техният принос е съществен.“
***
„Според Корана, в мюсюлманската общност жената изпълнява една-единствена функция: да „облекчава” мъжа. Още преди терористите от „Ислямска държава” да започнат да поробват сексуално млади християнски и язидски жени, сирийските младежи са примамвани с обещанието, че в тамошната война е разрешен „сексуалният джихад”. И обратно: мюсюлманки от цял свят, но особено от Северна Африка, доброволно предлагат услугите си на джихадистите. Сунитски книжовници, които подкрепят сексуалния джихад, се позовават на пророка, който по време на военните си походи разрешавал на своите бойци да сключват „бракове за наслада”. В случая въпросът за морала не играе никаква роля, защото става дума за нещо много по-важно: за джихада.“
***
„И още: как изглежда раят? Това си е истински небесен бардак, където на всеки мъченик се полагат 72 девственици и принадлежащите към всяка от тях 70 слугини. Средновековният теолог Ал-Суюти пише: „Всеки път, когато преспим с такава жена, тя отново се превръща в девственица. Там пенисът на мюсюлманите никога не клюмва. Ерекцията е вечна, а насладата от съвкуплението е безкрайно сладка. Всеки от избраниците ще получи 70 жени допълнително към своите съпруги, които е имал в земния живот. И всички те ще притежават опияняваща, привлекателна вагина.”
***
„В арабския език едва ли има друга дума с толкова много синоними. При това повечето синоними на думата „съвкупление” описват не любовен акт, а акт на насилие. В първия речник на арабския език от 1290 година се натъкваме между другото на следните глаголи: яхвам, боря, нападам, уцелвам, наранявам, изтощавам, стрелям, чукам, ритам, падам, сблъсквам се, прониквам, нахвърлям се, бода, вия…“ (Тук преводът е през немския оригинал на книгата - б.ред.)
***
„За онова време Мохамед не изглежда като женомразец. Той многократно говори добре за жените и приканва своите последователи да ги третират с любов. Няма сведения някога да е подлагал някоя от жените си на побой. В същото време обаче в Корана той увековечава правото на мъжа да бие жена си, ако тя е непокорна. За жалост дори на умерените мюсюлмани днес трудно им излизат от устата изречения като: „Да биеш жена си е лошо, без никакви уговорки! Независимо какво пише в Корана!”. Вместо това цитират пророка с указанието, че побоят не бива да оставя следи и че трябва да се пази лицето на жената.“
***
„Пророкът има власт и влияние над света, чиято рожба е той самият. Но защо трябва да има същата власт и същото влияние над един нов свят, който той самият не е познавал? Защо дори през 21 век той трябва да решава кого да обичаме, за кого да се женим, какво да вършим, какво да ядем и как да се обличаме? Защо мюсюлманите се самозатварят в този исторически кафез?“
***
„В началото Мохамед търси освобождение, после сам става затворник. Желанието му за контрол се превръща в мания. Доказателство за това е не само неговата представа за Бог. Многобройни ислямски ритуали се съсредоточават върху безсмисленото повторение. Например поклоните по време на молитва или ритуалите по измиването. Дори в най-сушавите региони всеки мюсюлманин е длъжен да се измива по пет пъти на ден преди молитва, като мокри по три пъти всяка част от тялото си. Ако не разполага с вода, тогава трябва символично да се почисти с пясък. Онези части от тялото, които не могат да се достигнат с вода или пясък, ще бъдат изгорени от Бог по време на Страшния съд, обяснява Мохамед на своите последователи. Пророкът навярно е страдал от фобията, че е мръсен, което пък се корени в чувството му за вина и в маниакалното желание да държи всичко под контрол.
И до днес мъжът-мюсюлманин е длъжен преди молитва да измие ръцете си, ако преди това се е ръкувал с жена. Прагът на джамията се прекрачва с десния крак, а тоалетната - с левия. Преди влизане в тоалетната трябва да се произнесе специална молитва, за да се предпази мюсюлманинът от злите демони, които го дебнат там. След ходенето по нужда мюсюлманинът произнася нова молитва, за да благодари на Аллах, че го е опазил от злите духове. Списъкът със задълженията, които непрекъснато ограничават свободата на мюсюлманина, е безкраен.“
***
„Днешният ислямски свят боледува, а единственият лек срещу тази болест е да се освободи от многобройните болежки на своя пророк: самонадценяването, параноята, непоносимостта към критика и обидчивостта. Под въпрос трябва да се постави и изкривеният образ на Бог, който за деспотите се е превърнал в пример за подражание. Фундаментализмът не е резултат от неправилна интерпретация на исляма, а от неговото въздигане в култ. Реформата на исляма ще започне тогава, когато мюсюлманите посмеят да освободят Мохамед от кафеза на недосегаемостта. Едва тогава и те самите ще могат да се измъкнат от зандана на своята вяра и да станат част от съвременността, която се твори не от Бог, а от хората.“
Това пише в новата си книга Хамед Абдел-Самад. Още преди да излезе на пазара, книгата предизвиква огромен интерес и бурни дискусии в Германия. Раздразнението и възмущението на много мюсюлмани обобщава Акиф Сахин в своя блог:
"Хамед Абдел-Самад очевидно не разбира нито исляма, нито историята му, нито неговия Пророк (да се слави името му!), нито идеята му, нито неговите последователи. Новата му книга е богохулна и лъжлива, но Пророкът (да се слави името му!) и ислямът се издигат над такива писания. Обвиненията на автора напомнят за писанията на врагове на исляма като Абу Лахаб, на когото му изсъхна ръката, защото у него се беше насъбрала толкова гадост, колкото у никой друг човек.
Хамед Абдел-Самад не е критик на исляма. Малко като почетеш книгата му - и веднага ще разбереш, че той е просто провокатор, който се нарежда в редиците на ислямофобите и крайно десните боклуци. Можем само да му пожелаем да продължава все така. Ние, мюсюлманите, вярваме в живота след смъртта и в Страшния съд. След един живот, прекаран в разгул, той ще застане пред Твореца и ще се срамува. Хубав ще бъде денят, когато му посочат къде му е мястото след всички изречени обиди."[/offtopic]
HoUs4oOL написа:Така е, прав си за всичко, не мога да продължа спора, защото няма, аргументи срещу начетената ти расистко-атеисистична особа.
Ако може само на прощаване да ми дадеш твоята дефиниция за либертарианец, защото каза, че си бил такъв, благодаря предварително.
Ти нали нямаше да ми отговаряш бре? Или лъжеш и за добро утро? Първия ти ред в миналия коментар беше с такова заявление? Какво стана?
- Кой е Джон Голт?
