Твърди се, че само в Турция се приготвят над 80 вида кюфтета. Многообразието от имена е голямо. Така например панираните в яйце кюфтета се наричат "кадън буду" - момичешко бедро. Ако разгърнем и кулинарното меню на България, Сърбия, Гърция и още няколко близки нам държави, цифрата с имена и рецепти на кюфтета ще набъбне. На Балканите човек скара да иска. Защо говорим за кюфтета? Защото с тях е свързана най-голямата загуба на Берое в шампионския сезон на отбора от Стара Загора.
Годината е 1985-а. 20 юни надвечер. В барчето на хотел "София" на жълтите павета са насядали младоците Христо Стоичков, Костадин Янчев и Ивайло Киров. Бъбренето между тримата спира рязко, когато научават, че след заседание на ЦК на БКП е решено Левски и ЦСКА вече да се казват Витоша и Средец. Кашкавал и цигари. Раздрусаните от Партията родни грандове завършват следващия сезон извън тройката, а битката за шампионската титла се води между Берое и Ботев (Пловдив).
На 21 декември 1985 г. футболистите на Евгени Янчовски гостуват на "канарчетата". Няколко месеца по-късно старозагорци ще ликуват със златните медали. Под тепетата обаче бъдещите шампиони берат голям срам. Нека кажем няколко думи за златния тим на Берое.
На вратата е легендарният Ивко Ганчев, тогава 20-годишен. В зоната на десния бек действа Илия Илиев, а отляво - Венелин Сивриев - Вендо. Стопер е Кънчо Кашеров, който играе пред либерото Петко Тенев. Място сред титулярите често намира и Стойко Стойков. Полузащитата се държи от Теньо Минчев, наричан от някои Хирурга, а плеймейкър на отбора е чирпанлията Стоян Бончев. Третият халф е Стефан Динев. По дясното крило "бръсне" Йордан Митев - Старозагорския Гаринча, а отляво кръстовете чупи Васил Драголов. Ролята на таран е отредена за голаджията от Кърджали Мюмюн Кашмер - Кашмера, мушнал 23 попадения през сезона. Това е шампионският отбор на "заралии", който минава през няколко сериозни съдийски тесли (бел. авт. - срещу ЦСКА, Славия, Пирин, Локомотив Пд) и една подарена му победа на "Герена". Да отидем обаче на "Колежа" в края на 1985 г.
Стадион "Христо Ботев" в Пловдив ври и кипи. Над 16 000 зрители викат и скачат като луди. "Канарчетата" се точат за титлата. Старши треньорът им Иван Глухчев разполага с много добър състав, воден от Петър Зехтински - Зико, покрай когото са още Трифон Пачев - Марадоната, Димитър Младенов, Благой Блангев, Запрян Раков - Панчо, Марин Бакалов, Румен Юруков - Пики, Васил Симов - Ален Делон, Атанас Пашев - Пашата, Георги Георгиев - Гецата. За дербито с Берое извън сметките на Глухчев остават нападателите Антим Пехливанов и Костадин Костадинов - Турната е контузен, а Коцето изтърпява наказание. Сблъсъкът на стадиона до Бирената фабрика е поверен на рефер №1 у нас по онова време Богдан Дочев. На трибуните е тогавашният шеф на българския футбол Иван Шпатов, който паралелно с това е и главен секретар на Министерски съвет. Считан е за заклет привърженик на "жълто-черните".
Още в петата минута Бакалов опъва мрежата зад Ивко Ганчев - 1:0 за пловдивчани. След час и половина резултатът вече е 8:1. На "Колежа" запяват: "Има, има резултат един, май беше осем на един". Впоследствие това крушение превръща Берое в шампиона, допуснал най-голяма загуба в историята на "А" група. Дълги години по-късно от Пловдив продължават да се подиграват на "зелените" за тези 8 гола, а от Стара Загора се оправдават с трите дузпи, отсъдени за домакините.
"Ботев трябваше да е шампион! Най-малкото заради това 8:1. Левски обаче даде мача на Берое, това е! Пусна им се и то в София! Момчетата плачеха, след като разбраха крайния резултат", споделя след години Иван Глухчев. Според Евгени Янчовски обаче Богдан Дочев хладнокръвно е подпрял пловдивчани. "Какво да ви кажа... Дузпа след дузпа. До почивката им дадоха три. Аз такова нещо не бях виждал. И Шпатов след мача ми се хилеше надменно от мерцедеса", спомня си специалистът. Има обаче и друго обяснение за резила, който застига бъдещите шампиони в Пловдив.
Няколко дни по-рано Берое гостува на Мадара в Шумен. Срещата е от турнира за Купата на Съветската армия. След нея старозагорци решават да похапнат стабилно. Сервитьорите в шуменския хотел трупат чинии с кюфтета и гарнитура, а играчите лапат на поразия. Ден по-късно се оказва, че скарата ще излезе през носа на "заралии". Повече от половината отбор е на легло с коремни болки преди Дербито на Тракия. "Истина е. Почти всички бяхме с разстройство. Тези кюфтета бяха развалени и всички се изпонатръшкахме. Това ни повлия за мача с канарите. А и Богдан Дочев здраво ни поряза", споделя бивша звезда на "Зарата".
Няколко месеца по-късно в Стара Загора ликуват с титлата. Това става седмици след появата на Халеевата комета и някои започват да майтапят "зелените", че следващото първо място за Берое ще дойде след 75 години. Преди последния двубой със Славия един старозагорски свещеник започва утринната молитва така: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, забрави днес нас, а помогни на Берое да спечели титлата". Завършваме разказа с един лаф от есента на 1986 г. ЦСКА гостува на шампионите. В 89-ата минута "червените" правят 1:1 и изглежда ще се спасят от загуба. Не така обаче мисли Драголов - шут, гол, 2:1 и край. След мача героят казва: "Тези разбраха, че сме им вкарали втори гол едва като стигнаха Чирпан".
SPORTAL
Станахме шампиони заслужено въпреки другаря Шпатов и то при положение че всички АФД-та тогава играеха за Тракия.Бяхме най-добрите и заномерно станахме шампиони.Факт 
Даже Левски и ЦСКА играха заедно за Берое. Берое не бяха лош отбор, помня от него Драголов, Данчо Митев (тоя човек не знам защо и тогава не му обръщаха голямо внимание, и после се забрави някак си бързо, не знам аз ли съм бил малък и съм се впечатлявал от дрибъл и задържане на топката повече, отколкото трябва), Ивко Ганчев. То аз помня и Теньо Минчев, Кашеров, Сивриев, Кашмеров, не че чак толкова са ме впечатлявали, просто ги помня като футболисти. А от снимката на Ботев почти всички се сетих кои са. Голям отбор бяха, да не се сърдят беройци. Те и след това си останаха третия отбор в България, когато Левски и ЦСКА излезнаха от окопа следващата година. А Берое тогава се спаси от изпадане по голова разлика и то добре че важеше правилото при 0:0 да не се дават точки, та изпаднаха два от по-епизодично появяващите се отбори в А група, май Свищов и Димитровград, които бяха записали нулеви равенства, иначе Берое щеше да е последен.