По-добре ли се живее в чужбина?

[shumkar_44]

Живял съм в Москва и Естонска ССР, като на първото място изкарах следването си и работих като научен асистент и почасово, като началник закусвалня на ул. Молодёжная. В Естония преподавах и прекарах по-малко години (около две). За всичкото това време обаче не успях да вкуся по - хубава кухня от автентичната българска такава. Да, в тези държави усещах уважението към хората на науката, ала вечер, присвит в удобния креват, тайничко сънувах трапеза, отъпкана с топла селска пита, баница със сирене, делвички, пълни догоре с пчелен мед, печен боб и зелеви сарми с кайма. По средата на трапезата неизменно се мъдреше сребърен поднос с вкусен толстолоб на ролца и задушени моркови. Е, напуснах Естония, за да се върна в България, но сега няма нито пита, нито баница, нито толстолоб. Сега преподавам на малки безперспективни хулигани от втори клас. Та, като цяло, живях по-добре в чужбина, ала се съмнявам сега да е така, ако ида на тази възраст.

[Емигрант 45]

Отдавна искам да пусна тема по този въпрос. Попаднах на интересни дискусии, ще ми е интересно тук всеки запознат да сподели по темата - било от личен опит, било от мнение на познати и роднини. По-добре ли се живее наистина в чужбина или нещата са много относителни

В Канада съм от 13 години.Тук са всичките ми най близки.Независимо от това ,че съм над 60 години,всяка година работя по няколко месеца и то за една от най голямите и престижни компании в света.Получаваш уважение,а съответно и отлично заплащане.Пенсията на съпругата ми,която няма и един ден трудов стаж тук е 1500 канадски долара,а българската й (след почти 40години трудов стаж в България е 180лв.).За тези години сме си купили два апартамента(единият даваме под наем),аз сменям през две години колата си,след Lexus 350R,сега имам VW Tiguan 2011.
Всеки,който има желание да работи и покаже способностите си е приет радушно,получава признанието ,а и съответното заплащане.Емиграцията не е за всеки-трябва да имаш "топ..и",но си заслужава.
А такива като виали и други подобни на него да продължават да си мечтаят за бай Тошо и измисления му строй.Съжалявам ги!

[Странджата]

Живея в чужбина. Оказах се твърде неочаквано. Първите 4 години всяка есен тръгвах с мисълта, че ми е последна. В България нямах жилище и си мислех как ще се върна, ще си купя жилище и ще си продължа академичната кариера. Това между другото не е съвсем вярно, защото фактът, че не бях в България, ми провали хабилитацията у нас. Това беше първият по-определен сигнал, че няма какво да правя у нас, след като най-близките ми сътрудници направиха всичко възможно да провалят научната ми кариера, за да се отвори път за тях. Вторият сигнал беше начинът, по който с опитаха да ме отзоват от родния университет, защото останах още една година след договора и ми предлагаха работа в чуждия. Междувременно в чуждия бяха не по-малко коварни, отколкото в родния. Намерих си работа в трети – благодаря на Бога, че се оказах там – по-спокойно и творческо място не съм и сънувал.
В чужбина останах, защото разбрах, че за синът ми това дава повече перспективи. На пет години живя една година в България и когато го попитах къде искаш да живееш, той ми каза – в България не искам, защото децата се бият – между другото и у нас, и тук , винаги е бил най-високият и добре сложен в класа си, но в детската градина за два месеца го пукнаха от бой заради играчките, които носеше и с които искаше да си играе, а жена ми не издържа и не го остави да се научи и той да ги бие.
Оставайки в чужбина, сложих кръст на дотогавашната си научна кариера, започнах в нова област, но времето ми стигна само за хабилитация.
Сега живея спокойно, макар че съм с кредит, който за българските условия изглежда почти невероятно голям. Синът ми се надявам за започне да следва след матура тази година (завършва училището с най-висок рейтинг в републиката) и въпреки че не тъна в охолство (вече не работя), с парите тук се оправям и живея много по-спокойно, отколкото летните месеци у нас.
България ми липсва като мъртвите ми родители – тъгувам по тях, но разбирам, че нищо не е вечно и че животът си продължава независимо от нашите домогвания и желания.
Накрая – човек си струва да живее в чужбина, ако работата му го държи непрекъснато свързан с корените му или пък ако реши, че просто ще забрави за това, откъде е тръгнал, и ще мисли за това, за къде се е запътил – той и потомството му.
П.С. Отговорих с "Друго".

[Tommi]

Няма правилен или грешен отговор на този въпрос. Всичко опира до ценностна система, възгледи за живота, лични качества, черти от характера.

[dunavfc]

Да се живее в България, категорично не е толкова лошо, колкото го описват всички, но не е лошо, човек, докато е млад да пообиколи натам-насам, защото все пак веднъж се живее и добре да се види максимално от този свят. Милиони пъти съм си мислил за имиграция и не, защото тук се чувствам нещастен, беден или без перспектива, а защото просто искам да видя и друг свят, друга култура, да науча езици, да видя неща, които в България не съм виждал или не мога да видя и т.н.

А иначе едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че ако имаш прилични доходи в България може да се живее дори перфектно

[dunavfc]

Аз в чужбина не мога да живея, защото ще ми липсва Левски, а и като цяло в 70-75% от останалия свят се живее по-зле. Твърдо оставам в България, а по чужбина само на екскурзии.

Лекичко си завишил цифрата, но като цяло си прав и би било много хубаво, ако хората в България знаеха този факт, защото света не е само Германия, САЩ, Франция, Великобритания, Австралия, Русия ( айде слагам ги, заради форума ) и т.н. Такива места има по света, дето ако стъпи и най-мрънкащият българин, неминуемо ще бъде преобразен на 180 градуса след това.

ПП: Особено пък нашите жени, ако си имат на идея, какви късметлийки са, че са се родили в България...

[Reckless]

Да се живее в България не е толкова лошо, само за тези, които не са живяли извън България ! Идвам си там 1 път в годината и всяка година, все по-зле откъм манталитет и разбирания. Ненормални неща в България се приемат за нормални и това не спира да ме шокира. В България се счита за нормално, политик, депутат, народен представител да има примерно хотел, или фирма. Счита се за нормално хората да се псуват, да се бият, да говорят на висок тон, да демонстрират неуважение... Счита се за нормално, млад човек да кара скъп автомобил. Последният път видях хора, които вземаха кокаин на масата във вечерно заведение, без да се крият, или притесняват от никого. И това било нормално ! Също за нормално се приема, различно отношение към хората, в зависимост от материалното им състояние и социален статут ! За нормално се приема, ако имаш пари, да си правиш каквото искаш и никой нищо да не може да ти каже и още стотици неща, които живеещите в България са приели за норма ! Имам много добър бизнес в Германия и си ходя до България за да се видя с приятели, като разполагам с много средства в себе си и въпреки това не ми е приятно да съм заобиколен в ежедневието си от диви получовеци, които могат да ти скапят деня, само с поведението си. В България са навсякъде и няма начин да ги избягваш в ежедневието си. Те са в магазини, в кафенета, в ресторанти, клубове, на пътя... И милиардер да съм, няма да се чувствам добре на село, сред селтаците ! На село е за селяните ! Аз отдавна съм свикнал на човешки взаимоотношения и в България ми е абсурдно всичко. Който си е свикнал там, не му прави впечатление и си му е нормално. За съжаление много малък процент нормални хора са останали там и им е трудно да виреят сред останалата сган. Иначе на сганта си им е добре, защото нямат база за сравнение !

[wolf]

Нещо средно между искам в чужбина ама друга чужбина защото вече съм бил с години навън. Временно пребиваващ тук

[Libera]

Няма нормален, интелигентен и кадърен човек, който да е правил нещо в чужбина и да иска доброволно да се връща в държавата Кенеф, където да прави същото за много по-малко пари, да бъде плют и мачкан от по-тъпи и по-неграмотни от него! Аз лично съм живял в 4 държави, в момента прекарвам средно по 8 месеца в годината извън България и с българи контактувам само ако е абсолютно наложително и то най-вече от позицията на работодател, което ми дава власт поне да подбирам българите, с които контактувам. Като цяло, всеки, който обяснява колко обичал България и колко му харесвало тук или лъже, или е крайно некадърен и не може дори ягоди да бере в чужбина или е просто роб, който не се нуждае от кой знае колко, за да е доволен.

[Вълчан]

Бъркаш нещо думите.....селянинът не е задължително да е простак.Просто е роден във по малко селище.Аз също живея във Германия.Няма да обеснявам приимущества и т.н.Едно е сигурно че човек е доста самотен там.Няма ги приятелите...роднините.Верно пари има малко повече но то и във България ги има за някои.Поне във моето обкръжение когото съм попитал всеки е навит да се върне стига да има по сносна заплата във България.Всеки ден минавам покраи един краипътен хотел на път за работа.Понеже минавам много рано сутрин около 5.30 та виждам стаите светят.....вътре по 3 двоини легла на 2 етажа от онези железните от едно време.6 'човека живеят във една стая 15 квадрата.Съответно долу паркирани няколко коли Смолянска регистрация.Споделям това за си направи сметката човек колко ни уважат навън заради такива гастербаитери.