Християнски или мюсюлмански

[Lubaka1892]

Това си е езически ритуал, който незнайно защо е приет от православната църква и кое му е християнското на тоя обичай?

А кое му е мюсюлманското

Не съм написал, че е мюсюлманско, а че е езическо!

[nib]

Това си е езически ритуал, който незнайно защо е приет от православната църква и кое му е християнското на тоя обичай?

А кое му е мюсюлманското

а ти кой мислиш че ни го вмени? евреите?

[nib]

Мозъци да не си легнахте

[diplomat]

Последно - "мусулмански", "мусюлмански", "мюсулмански", или "мюсюлмански" се пише? Гледам всеки си има различна интерпретация.

[ivan56]

Мозъци да не си легнахте

Не, гледаме ти сеира ага.

[diplomat]

Мозъци да не си легнахте

Не, гледаме ти сеира ага.

www.seir.bg

Неслучайно има такъв сайт в България.

[nib]

Мозъци да не си легнахте

Не, гледаме ти сеира ага.

не тебе имах предвид като казвам "мозъци"

[nib]

пак ще си го постна

При християните нещата стоят по-различно. Христос учи, че Бог не се нуждае от коленето на животни, защото иска от нас не жертви, а милост – към всяко живо същество. Новият завет ясно посочва, че последната изкупителна жертва в света е самият Христос – с кръвта си, пролята на Кръста, той изкупва цялото човечество и хората след това вече нямат нужда да изкупват греховете си, като колят жертвени агнета или телци. За християните жертвата е всяко усилие да надмогнеш себе си. Затова и масово практикуваните у нас курбани опорочават християнството и нямат нищо общо с него.

[CTAHKO]

пак ще си го постна

При християните нещата стоят по-различно. Христос учи, че Бог не се нуждае от коленето на животни, защото иска от нас не жертви, а милост – към всяко живо същество. Новият завет ясно посочва, че последната изкупителна жертва в света е самият Христос – с кръвта си, пролята на Кръста, той изкупва цялото човечество и хората след това вече нямат нужда да изкупват греховете си, като колят жертвени агнета или телци. За християните жертвата е всяко усилие да надмогнеш себе си. Затова и масово практикуваните у нас курбани опорочават християнството и нямат нищо общо с него.

При правенето на курбан като християнски религиозен обряд се забелязват реликтите на древни езически ритуали - следвайки принципа на приемственост между отделните културни пластове, християнската църква се е отнасяла с изключителна толерантност към елементите на предишни идеологически системи и успешно се е адаптирала към тях Според идеите на християнството, курбанът не е и не може да бъде жертва, защото жертвата е само една - Христос. Курбанът в християнството може да бъде само средство за изразяване на благодарност към Бога за оказана подкрепа, съдействие и сторено благодеяние в моменти на изпитания, болести и житейски премеждия

Курбан се прави, както при лоши ( смърт, болест, премеждия), така и при хубави поводи (храмови празници, професионални празници, покровител на рода, кръщене, за здраве, имен ден, освещаване на жилище или обществени сгради и др.). Той е календарно адаптиран към дните на големите празници в християнството. За здравето на деца курбан се прави на Рождество Богородично, а също и на Света Анна. Освещаването на нов дом се прави на Петковден, за това в народната памет събитието е известно като "светец", т.е. покровител на семейството.
Като жертвени могат да служат само домашните животни - овца, овен, агне, крава, вол, теле, петел, кокошка, пиле и др. Рибата, предназначена за курбан, задължително трябва да бъде с люспи. Дивечовите животни и птици не могат да служат за курбан. Свинята може да бъде принасяна в жертва само по време на Коледните празници. Конят, магарето и козата не могат да служат за курбан, тъй като се смятат за "нечисти" животни.
Курбаните могат да бъдат и безкръвни жертви - обредни хлябове, пшеница, зърнени храни, плодове, зеленчуци, мед, мляко, яйца, напитки и др.
Православната църква винаги е била изключително толерантна и съпричастна към въпросите на свободната воля, за това смята, че при правенето на курбан след преодоляване на трудни житейски изпитания или при болест, човек сам трябва да избира своя светец-покровител. Уповавайки се на различни доводи при избора си, правещият курбан може да даде приоритет на едни житейски факти и да пренебрегне други, в зависимост от характеристиките на казуса и придружаващите го обстоятелства. Светецът-покровител може да бъде избран според житието му или според сходни моменти от жизнения му път. Може да се избере и съобразно близостта с дадена църква, храм, местност или др.свещени места. Решаваща роля при избора може да бъде и близостта на даден църковен празник с датата на премеждието. Може да бъде семейният светец-покровител и др.
Всеки човек сам избира давността на курбаните, които прави - за една година, за няколко поредни години или доживотно.
При правенето на курбан задължително трябва да се спазват следните изисквания;

- курбанът трябва да се освети от свещеник. Могат да се осветят солта, с която ще бъде приготвено жертвеното животно, а също и брашното, с което ще се месят обредните хлябове;

- в деня на курбана трябва да се запали свещ в християнската църква, могат да се оставят цветя и дарове при иконата на светеца-покровител;

- на празничния обряд трябва да присъстват най-близките хора от рода; Въпрос на личен избор е кой още да бъде поканен да присъства на събитието;

- обредната трапеза трябва да се прекади с тамян, присъстващите да запалят свещи за здраве, да се произнесе молитва и благословия за успех и благоденствие на човека, правещ курбан;

- на трапезата, освен блюдата с курбана, трябва да присъстват обредни хлябове, варена пшеница и вино


Tова достатъчно ли ти е Аматьорче

[nib]

Горан Благоев е историк, макар че много хора го считат за богослов. Защото по думите му „църквата не е занаят, а призвание”. Благодарение на седмичния ефир на предаването "Вяра и общество" вече пета година той говори за вярата. В настоящия ни разговор вярата е погледната като общ път на различните вероизповедания у нас – път, осеян с обща мъка и общо очакване
Вашата докторска дисертация е посветена на курбана при мюсюлманите, но той се практикува и от православните у нас. Бихте ли разказали повече за тази обща практика?
Курбанът е част от една религиозна практика, която се среща в много традиционни култури и е свързана с кръвното жертвоприношение. Звучи малко страшно, но е факт – човешката цивилизация от дълбока древност познава този ритуал. И монотеистичните религии не правят изключение. Жертвени животни са колени в най-голямото култово средище на евреите – Йерусалимския храм. Книгата
Левит от Стария завет съдържа много точни описания на различните кръвни жертви, принасяни от древните юдеи. Например думата, с която обозначаваме най-голямото изтребление в човешката история през ХХ в. – това на евреите в нацистките концлагери – „холокост”, всъщност обозначава древноюдейската жертва „всесъжение” или „всеизгаряне” – когато жертвеното животно напълно се поглъща от свещения огън на храма и димът се издига до Бога
По-късно кръвното жертвоприношение става едно от петте задължения на мюсюлманите. Всеки изповядващ исляма, който отиде на хаджилък в Мека, завършва своето поклонение с принасянето на курбан. По времето на това поклонение целият мюсюлмански свят чества Големия празник на жертвата, който у нас е известен като
Курбан байрам. За мюсюлманите коленето на жертвено животно е израз на вярата и покорството им пред Бога. Затова се казва, че не кръвта, месото и кожата на курбана стигат до Аллах, а доброто намерение на мюсюлманина и желанието му да сподели принесеното с бедните и близките – това е същинският смисъл на курбана, а не яденето на месо.
При християните нещата стоят по-различно. Христос учи, че Бог не се нуждае от коленето на животни, защото иска от нас не жертви, а милост – към всяко живо същество. Новият завет ясно посочва, че последната изкупителна жертва в света е самият Христос – с кръвта си, пролята на Кръста, той изкупва цялото човечество и хората след това вече нямат нужда да изкупват греховете си, като колят жертвени агнета или телци. За християните жертвата е всяко усилие да надмогнеш себе си. Затова и масово практикуваните у нас курбани опорочават християнството и нямат нищо общо с него.

не съм аз аматьорчето, кажи го на него-Горан Благоев историк- богослов.
[url]
http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0% ... ticle=3100[/url]