Мнениеот aldanov » 23 авг 2015 15:24
23 АВГУСТ - ДЕН ЗА ПАМЕТ И ИСТИНА
Александър Александров
Днес е Европейският ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистически тоталитарни режими. Ден за ПАМЕТ И ИСТИНА. В България няма националистически тоталитарен режим, защото държавата ни никога не е била националсоциалистическа. Отделни групи и организации споделящи националистически идеи е имало през 20-те и 30-те години на ХХ век. Но такива групи и лица има и днес, което не означава, че те определят същността на държавата ни. Виждаме ги как пъчат татуирани тумбаци със свастики по стадионите, крещят срещу ромите и бежанците, но Слава Богу не те са държавата.
Но не така стоят нещата с носителите на комунистическата зараза. Първоначално, през 1939 и 1940 г. те приветстват съюза между двете тоталитарни държави – нацистка Германия и комунистическия Съветски съюз. На 23 авгус 1939 г. двата режима подписват т.нар. Договор Рибентроп-Молотов, с който слагат началото на Втората световна война. Това е договор за агресия срещу други страни в Европа и завладяване на техните територии. След което световната война е неизбежна. Това, че комунисти и фашисти заедно се радват, че могат да завледеят Европа, е една от най-тъжните и страшни страници в европейската история. По-късно, след нападението на едната тоталитарна държава срещу другата, на Германия срещу СССР, българските комунисти започват терористична война срещу България – създават въоръжени нелегални групи, извършват терористични нападения, осъществяват атентати, правят опити да дестабилизират икономиката на страната чрез подпалване или взривяване на фабрики и железопътни линии. От прокламациите им става ясно, че тяхната борба е в защита на чужда държава – СССР и срещу „фашизма”, но неизвестно защо приемат собствената си държава за враг и за „фашистка”. Неизвестното е само към тогавашния момент, когато нормалните хора се чудят, защо трябва да се руши собствената държава особено, когато се води световна война и България поддържа нормални дипломатически отношения и с двете държави главни участнички в конфликта – нацистка Германия и комунистическия СССР. Отговорът дойде по-късно.
Насочвани от Москва българските комунисти под формата на „борба срещу фашизма” всъщност започват въоръжена акция за завземане на властта и установяване на тоталитарен режим по съветски модел. Този модел е по-крайният, както историята доказа. И не само, защото се задържа по-дълго, но и защото бе много по-репресивен към собствения народ, за разлика от германския тоталитарен модел. Комунистите и у нас и в останалите комунистически държави, репресираха своя народ, докато германските националсоциалисти търсеха враговете на Райха сред „чуждите народи”. Цинизъм бе българските комунисти да говорят за свобода и народна власт при положение, че отнеха на българите дори властта им върху тяхната частна собственост, лишиха ги ост светлината на християнската религия, като напълниха църквата с агенти на тяхната репресивна структура –Държавна сигурност. А частната собственост и христовата вяра ни бяха съхранили като народ дори и по време на петвековното турско робство. Това бе престъпление, което дори не е могло да мине през ума на германските „фашисти” – да унищожаваш собствеността и вярата на хората. Цинизъм и престъпление бе да наложиш в България система заета от държава, за която знаеш, че е унищожила милиони свои граждани обявявайки ги за врагове на управляващата партия. Комунистите знаеха за сталинските репресии в СССР, но изпадаха в телешки възторг и крещяха като ненормални по митинги името на Сталин и неговата подлога Димитров.
На България бе съдено да преживее 45 години комунистически тоталитарен режим. България го преживя. Жертвите бяха хиляди, разбитите съдби – милиони. Страната трагично изостана от нормалния свят. Дойде демокрацията. В началото в средите на тоталитаристите имаше объркване. Бяха се снишили. Но постепенно идеолозите и крепителите на тоталитарния режим, членовете на тоталитарната партия, отново надигнаха глава и в резултат на непростими грешки, а може би и на съзнателни провокации в средите на демократичните сили, те успяха да овладеят огромна част от националното богатство. Днес те представляват основен фактор в икономическото и политическото развитие на страната. Дори когато самите те и доминираните от тях партии не са на власт, то пак властта се съобразява с тях.
България днес е демократична държава. Но тоталитарни практики се наблюдават в кадруването в държавната администрация, в разпределението на интересите в сферата на бизнеса, в ръководствата на редица фирми и предприятия. Това са практиките на издигане на партийно-родов принцип, което обяснява насищането на управленските структури с наследници на бившата тоталитарна комунистическа партия. Това са и практиките на партийно-ченгесарските връзки от миналото, чрез които се кадрува във редица министерства и ведомства. Не на последно място това са и практиките винаги и по всякакъв повод да се защищава една от родините на тоталитаризма – Русия, която именно днес се ръководи от доктрина обединяваща практиките на имперският си период и на съветския тоталитаризъм. И която с осъществените през последните години агресии и анексии в Грузия и Украйна, показа, че нищо от доктрината на комунистическия и националистически тоталитаризъм не и е чуждо. Самият факт, че у нас има хора, които защищават тези днешни руски тоталитарни практики, показва, че паметта за жертвите не трябва да ни затваря очите за истините за настоящето. Благодарение на хората, които подкрепиха демокрацията, днес България е в семейството на демократичните държави – Европейският съюз. Там е и Германия, която успя да изкорени тоталитарните практики и да се раздели с националсоциализма. Поклон пред жертвите на националсоциализма и комунизма!
Аз пак да питам, защо никой не обявява война на СССР, след като и те са част от договора, а само на Германия 
