Тема за политика - Свят

[THE G.A.M.E]

Игра, не си хаби вечерта за гумените глави, цент не си заслужава.

Е, аз съм си оптимист и се надявам, че все някой нов профил ще покаже някво прилично ниво.

Тоя пич не го знам, срещал съм му тук-там някои мнения, бях останал с впечатление, че е сравнително балансиран.
Ама термина "евро-атлантическите глупости", го издаде.

[CTAHKO]

Обаче тоя си слага повече фон дьо тен от пловдивска дунда

По отношение на фон дьо тена, Бари няма кой да го мине

[HoUs4oOL]

Пак те призовавам, да не влизаш в исторически спорове, след като си слабо запознат с материята, по-която вземаш отношение.

Има си обективни причини, поради които дедите ни така и не успяват да вдигнат голямо възстание.
Да отдаваш това на липсата на държавност, е мега несериозно.

По-голямата част от управниците на Третото Българско Царство, наистина са имали различни връзки с Русия.
Можеби именно поради това, голяма част от тези хора в последствие стават русофоби, защото са познавали отлично Русия.
А дали народът се е излъгал... Не знам, ти кажи, кой народ рита руски задници из Добруджа и Румъния през ПСВ ?
Слабо ме интересува Вазов, не съм му фен.

Що се отнася до "евро-атлантическите глупости"... Това си е твое мнение.
Мнозина не го споделят.
Има си избори, изберете си "Атака" и глупостите ще станат руски.

Ако това не стане, значи мнозинството българи желаят "евро-атлантическите глупости".

Дай да ги чуем тия обективни причини?
На всеки е било ясно, че с въстание българите няма да се освободят, за разлика от гърците примерно.
Дай примери за държавност и кажи защо първия княз след освобождението е чужденец?
Ако не се лъжа това го няма в нито една друга освободена страна?

Това, че политиците познавали Русия и затова я мразели е много посредствено, ако искаш дай пример?
Защото аз мога да дам за пример Драган Цанков, пример, който показва обратното.
Който от „Не щем им нито меда, нито жилото'', стигна до съвсем други заключения в последствие...

Иначе народа хубаво риташе задници, ама накрая имаше национална катастрофа втори епизод, пак благодарение на изключителните български държавници...

Мнозинството българи не гласува, една голяма част избяга от страната, една друга немалка такава пък си продава гласа.
А ако ГЕРБ на вожда, който се прекланя пред Живков е евро-атлантик нека е така...
Баш евроатлантиците ги виждаме в момента, добре че се събраха всичките на куп та да съберат 6-7% и да влязат да управляват, ама пък той Делянчо ги изреформира.

[HoUs4oOL]

Путин с предложение за опростяване на туристическия визов режим за граждани на страните от БРИКС.

[HoUs4oOL]

Иран подписва с Русия за доставката на С-300 до края на август

Иран очаква договорът с Русия за доставка на ракетните комплекси С-300 да бъде подписан до края на следващата седмица. Това стана ясно от думите на министъра на отбраната на Иран Хосейн Дехган.
"Следващата седмица Москва и Техеран ще подпишат договора за доставка на ракетни системи С-300 на Иран", каза той.
Иранският министър добави, че въпросът с доставката на руските С-300 в момента се разглежда в Техеран, разработват се и необходимите механизми за преглед и актуализация на споразумението.
Той изрази надежда, че Москва и Техеран ще отработят последните детайли „по проекта за производство на хеликоптери преди края на година".
Русия и Иран подписаха договора за доставката на С-300 през 2007 г., но след приемането на Резолюция 1929 на санкции срещу ислямската република на Съвета за сигурност на ООН, изпълнението му бе преустановено.

http://www.cross.bg/iran-s-dostavkata-1 ... z3jAnrWYJD

[aleksandrov77]

Браво на Русия! Действат активно за унищожаването на творението създадено от САЩ - Ислямска Държава!
Публична тайна е , че "умерената опозиция" в Сирия, която цели да свали светския режим на Башар Асад, е именно ИДИЛ!
Но армията на Башар Асад, в момента печели няколко важни битки срещу ИДИЛ и укрепва позиции и по всичко личи , че Ислямска Държава засега губи доста позиции в Сирия!

Който се интересува по въпросите за войната в Сирия - подробности тук:

Сирия напредва към победа, която ще преобърне целия Близък Изток


Сирия печели, а народът не се предава – това са впечатленията на американския проф. Тим Андерсън, който се завърна наскоро от Сирия



Въпреки продължаващите кръвопролития и сериозния икономически натиск, Сирия напредва уверено към военна и стратегическа победа, която ще промени целия Близък Изток. Вече е очевидно, че плановете на Вашингтон – да смени режима в Дамаск, да дестабилизира и направи Сирия нефункционираща държава се провалиха, смята проф. Тим Андерсън от „Global Research“.

Този провал ще сложи край на американската мечта, прокламирана от Джордж Буш-младши преди десетилетие. Мечтата за раболепен и подчинен „Нов Близък Изток“.

Победата на Сирия се дължи на сирийската арабска армия, която изправена пред кръвожадните ислямисти има пълната подкрепа на своя народ и стратегическите партньори на Сирия, които й помагат да удържи натиска на международната коалиция срещу нея.

Икономическите трудности станаха още по-големи, но сирийския народ не губи воля. Правителството подсигурява основните социални нужди на своя народ въпреки всичко – основни хранителни продукти, достъп до образование, здравеопазване и други важни услуги. След постигнатото споразумение относно ядрената програма на Иран сега сигурността на Сирия ще бъде по-добре обезпечена.

Трудно е да разберете какво наистина се случи и случва в Сирия, ако четете само западните медии, които лъжат откровено за характера на сирийския конфликт и развитието на кризата. Ключови моменти от заблудата са опитите да се прикрие неявната подкрепа на НАТО за ислямистките групи, въпреки че алианса не крие задоволството си в случаите, когато те напредват, а сирийската армия отстъпва. Въоръжената опозиция в Сирия не можа да постигне никакъв напредък и през 2012 г. започна стичането на чужди терористи и наемници, които им помогнаха да завладеят северните части на Алепо през средата на 2012 г.

При второто ми посещение в Сирия по време на кризата, което беше през Юли 2015г., установих, че сигурността в големите сирийски градове се е повишила. Първото ми посещение в Сирия бе през Декември 2013г., тогава терористите бяха изтласкани от стратегическия град Хомс до древното селище Малоула и хълмовете на Каламун. Тогава имахме възможност да пътуваме свободно по шосетата от Швейда до Дамаск, Хомс и Латакия с едно единствено малко отклонение около Хараста. В края на 2013 столицата Дамаск бе подложена на ежедневен обстрел, а тази година това вече бяха изолирани случаи. Сирийската арабска армия (правителствената армия -бел.ред.) контролира 90% от гъстонаселените територии на страната.

Първи факт. Никоган е е имало нещо като „умерени бунтовници“. Истинското опозиционно движение бе набързо изместено от подкрепяно от саудитите ислямисти-метежници в месеците между март-април 2011 г. Още в първите няколко месеца на кризата от Дераа до Хомс основни въоръжени групи като Бригадата на Фарук и други екстремисти спонсорирани от Саудитска Арабия и Катар извършиха какви ли не безчинства, взривяваха болници и извършваха етнически чистки (1). Днес сирийците наричат всички тях ‘ИДИЛ’ (Ислямска Държава в Ирак и Леванта) или просто „наемници“, не придават особено значение на имената на групировките. Те не ги припознават като реална опозиция на Башар Асад, а като чужди наемници и терористи, които ежедневно нахлуват в държавата им. Последните словоизлеяния на „умерения бунтовник“ и командир Ламия Нахас, че малцинствата в Сирия са „зли и трябва да бъдат изхвърлени“ силно напомнят за концепциите на Османската империя и Хитлер. (2). Истинския характер на конфликта е прост: от една страна имаме един авторитарен, но плуралистичен режим в социална държава и от друга – екстремисти и наемници, служещи като т.нар. „прокси армия“ на големите сили.

Втори факт. Повечето от зверствата, които бяха приписани на Сирийската арабска армия, всъщност бяха извършени от подкрепяните от запада групировки, а основната цел беше да отвържат ръцете си за по-дълбока и директна намеса в Сирия. Това включваше вече забравената употреба на химически оръжия (3), които се доказа, че бяха изстреляни от наемниците, както и реалния брой на цивилните, загинали по време на бомбардировки на сирийската авиация срещу терористите. През 2012г. американския журналист Нир Росен беше удивен:


„Всеки ден опозицията дава някакви цифри на загиналите, които описва като невинни цивилни, убити от правителствените сили, но те всъщност се оказват въоръжени опозиционери.“ (4)

Тези доклади на сирийската опозиция са силно тиражирани в западната преса и цитирани от организации като Аmnesty International и Human Rights Watch, за да бъдат използвани с пропагандни цели. Сирийската армия наистина екзекутира заловени наемници и терористи и хора, заподозрени че им сътрудничат биват арестувани, но това е армия, която има силната подкрепа на сирийските граждани. Това нямаше да е така, ако тя мародерстваше над тях. Това го правят именно т.нар. „бунтовници“, които западната преса се опитва да опише като някакви борци за свободи и свалянето на Башар Асад. Те нямат никаква публична подкрепа сред сирийските граждани.

Трети факт. Западните агенции бъркат „присъствие“ с „контрол“. Макар няколкото офанзиви на ИДИЛ в Дераа, Идлиб и Източен Хомс, силнонаселените територии от сирийската държава са под силния и видим контрол на армията в много по-голяма степен, отколкото през 2013 г. В повечето конфронтации правителствените войски в крайна сметка се оказват победители. Сирийската арабска армия обаче е под постоянен натиск, случва се да прави тактически отстъпления, защото се бие на дузина фронтове.

Сирийската армия затегна своя кордон около северните части на Алепо, Дума и Хараста и има скорошни военни победи в Хасака, Идлиб и Дераа. С помощта на Хизбула сирийската армия прочисти и елиминира всички бойци на ИДИЛ от планините на Каламун на границата с Ливан.

Въпреки че от няколко години Сирия е мишена на масов тероризъм и западни санкции държавата функционира изненадващо добре. През Юли 2015 нашата група посети големи спортни центрове, училища и болници. Милиони сирийски деца посещават училище и стотици хиляди все още свободно посещават висшите учебни заведения. Безработицата, недостига и прекъсванията на електрозахранването мори държавата. Ислямистките наемници умишлено рушат болниците още от 2011 г. насам. Атакуват и разрушават електроцентрали, което принуди правителството да наложи режим на токът. Мъчностите са много, но сирийците продължават да водят нормален живот.

Големи полемики предизвика изграждането през 2014 г. на огромния комплекс в покрайнините на Дамаск, който включва ресторанти, магазини, спортни съоръжения, детски кътове и други забавления. ‘Как може правителството да похарчи толкова много пари в такъв труден за Сирия момент?’ – чуваха се аргументи от една страна, а то друга бяха тези, които разбират, че живота продължава и семействата се нуждаят от нормално ежедневие. След Рамадан, по време на Курбана видях там десетки семейства с техните деца да се разхождат и забавляват из комплекса.

Процедурите по сигурността вече са станали нещо обичайно и се приемат за нормални. Армейските контролно-пропусквателни пунктове са често срещани из Сирия. Сирийците проявяват разбиране и са търпеливи. Те знаят, че това обезпечава на първо място тяхната собствена сигурност в момент, в който в страната ежедневно влизат нови и нови джихадисти и наемници. Тези пунктове биха предотвратили терористични актове с коли бомби, помагат за залавянето на трафиканти на оръжия и помощ за терористите. Войниците са сдържани към нас, но самите хора са дружелюбни и контактни. Повечето семейства в Сирия имат роднини, които служат в армията. Сирийците нямат никакви ограничения като вечерен час, нито се страхуват от армията както се страхуваха жителите в подкрепяните от САЩ диктатури в Чили и Ел Салвадор в миналото, например.

На север, кметът на Латакия ни разказва, че провинцията преди е била населена от 1.3 млн.души, а днес населението й надхвърля три милиона. Хора от Алепо, Идлиб и други северни зони са се заселили тук, за да избягат от джихадистите по време на техните офанзиви. Повечето от тези бегълци са получили държавни жилища или къщи. Изградени са и лагери. Най-много бегълци подслонява Дамаск – близо шест милиона преселници. Правителството и армията полага големи усилия, за да подпомогне тези хора. В същото време западните медии говорят само за бежанските лагери в Турция и Йордания, в които условията са ужасяващи и биват контролирани от въоръжени вътрешни групи…

Твърденията, че режимът избива цивилни и бомбардира безразборно са манипулации в западната преса, припявани едновременно и от т.нар. „бунтовници“. Ежедневно чуваме, че правителствената авиация бомбардира жилищни комплекси и селища като Джобар, Дума и части от северно Алепо, но тези места щяха да са равни със земята, ако твърденията бяха верни. Може да сте сигурни, че следващия път, когато чуете, че „цивилни“ биват избивани „безразборно“ от сирийската авиация всъщност става дума за избити ислямисти.

Войната се води от сграда в сграда, на земята. Армията дава големи жертви. Много сирийци, с които разговаряхме, казваха, че им се иска наистина правителството да беше изравнило със земята тези призрачни градове, уверявайки ни, че там вече са останали само терористите и техните помагачи. Въпреки това сирийското правителство действа много внимателно.

Държавите от регионът виждат какво се случва всъщност и започнаха да възстановяват отношенията си със Сирия. Вашингтон от време на време продължава да повтаря лъжи като тези за химическите оръжия (пред лицето на доказателствата, които посочиха кой ги използва всъщност), но изгуби увереност за някаква сериозна ескалация на конфликта в края на 2013 г., след конфронтацията с Русия. Все още сабите подрънкват (5), но се вижда, че държави като Египет и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) започнаха да възстановяват дипломатическите си отношения с Дамаск.

Всъщност ОАЕ са най-гъвкави от всички монархии в Персийския залив и същевременно и поели ангажимент към американския вице-президент Джо Байдън (6) си имат своите собствени тревоги. Наскоро в ОАЕ арестуваха дузина ислямисти в подозрение, че са готвели свалянето на абсолютната монархия и установяване на абсолютен халифат (7). Египет отново е в ръцете на военните и след като правителството на Мюсюлманското братство, което беше подкрепяно от Турция и настояваше Египет да се включи в атаките срещу Сирия, сега се разправя със собствените ислямисти вътре в страната, много от които от същото това Мюсюлманско братство. Най-голямата арабска държава сега подкрепя териториалната цялост на Сирия и (поне устно) сирийските кампании срещу терористите. Египтетския анализатор Хасан Абу Талеб нарича това като послание и „осъждане и отхвърляне на турските едностранни ходове“ срещу Сирия. (8)

Правителството на Ердоган се опита да постави под свой контрол региона, контролиран от Мюсюлманско братство, но загуби своите съюзници и често влиза в спорове с тези от тях, които също са в анти-сирийската коалиция. Ердоган е подложен на сериозни критики за действията си и подкрепата си за ислямистите и у дома. Докато Вашингтон се опитваше да използвя кюрдите едновременно срещу Багдад и Дамаск, Турция вижда в тях ключов враг, а подкрепяните от саудитите ислямисти ги избиват като „вероотстъпници“. Кюрдите обаче имат подкрепата на Сирия и Иран.

Споразумението за ядрената програма на Иран е изключително важно в момент, в който Иран остава един от най-големите и активни поддръжници на светска Сирия и непоколебим опонент на ислямистите и наемниците подкрепяни от Саудитска Арабия, Турция и САЩ. Затвърждаването на Иран като ключов играч в регионът безпокои много саудитите и Израел, но е добре дошло за Сирия. Много анализатори виждат дипломатическите маневри, които се отварят след Иранската сделка – въпреки че наскоро Иран беше изключен от среща между външните министри на Русия, САЩ и Саудитска Арабия няма място за съмнение, че ръцете на Иран бяха освободени за по-големи действия в регионалните афери. Необичайната среща между шефа на сирийското разузнаване ген. Али Мамлоук и саудитския министър на отбраната Принц Мохамед Бин Салман (9) показват, че сирийското правителство отново води директни дискусии и преговори с най-големия спонсор на терористите и наемниците, срещу които воюва.

Сирия печели, защото сирийските граждани подкрепят своята армия срещу екстремистите, спонсорирани от НАТО и монархиите от Персийския залив. Сирийците, в това число и най-благочестивите сунити никога не биха приели този варварски ислямизъм, включващ отсичания на глави и какви ли не зверства, прокарван от монархиите в Залива.

Победата на Сирия ще има по-широки последици. Това ще сложи краят на опитите на Вашингтон да възкачва и сваля режими в региона на Близкия Изток както в Афганистан до Ирак и Либия. След смъртта и разрухата, която донесе политиката на Вашингтон в регионът ние виждаме зараждането на една ос на съпротивление срещу всичко това. Победата на Сирия ще бъде и победа на Иран и Ливанската съпротива, водена от Хизбола. В бъдеще този конфликт води условия за по-тясно сътрудничество с Ирак. Постепенното включване и на Багдад в коалицията срещу САЩ, Израел и Саудитска арабия и техния геополитически план за „Новия Близък Изток“ ще доведе до унизителен провал за ‘архитектите’. Регионалното единство идва на висока цена, но въпреки това то идва.

Източник: https://alterinformation.wordpress.com/ ... 869298105/

[petko.h.markov]

Иран подписва с Русия за доставката на С-300 до края на август

Иран очаква договорът с Русия за доставка на ракетните комплекси С-300 да бъде подписан до края на следващата седмица. Това стана ясно от думите на министъра на отбраната на Иран Хосейн Дехган.
"Следващата седмица Москва и Техеран ще подпишат договора за доставка на ракетни системи С-300 на Иран", каза той.
Иранският министър добави, че въпросът с доставката на руските С-300 в момента се разглежда в Техеран, разработват се и необходимите механизми за преглед и актуализация на споразумението.
Той изрази надежда, че Москва и Техеран ще отработят последните детайли „по проекта за производство на хеликоптери преди края на година".
Русия и Иран подписаха договора за доставката на С-300 през 2007 г., но след приемането на Резолюция 1929 на санкции срещу ислямската република на Съвета за сигурност на ООН, изпълнението му бе преустановено.

http://www.cross.bg/iran-s-dostavkata-1 ... z3jAnrWYJD

Около един милион работни места загубени в икономическата рецесия, заплатите потъват с невиждано досега темпо - управлението на Владимир Путин е изправено пред истински предизвикателства.

Руската федерация се намира в икономическа криза, вътрешното търсене намалява след валутния колапс и санкциите, заради Украйна, пише Bloomberg.

Вместо да успокои тежкото положение на потребителите, пазарът на труда възпрепятства икономиката, бидейки насочен към осигуряването на социална стабилност и зле подготвен за предизвикателствата, които носи застаряващата и свиващата се работна ръка.

„Ако трябва да избира между радикални реформи и стабилност, правителството ще предпочете стабилността. Това е избор от „съветски" тип - да запазиш сегашната система с всичките ѝ проблеми, макар и да осигуриш стабилност", обяснява Владимир Тихомиров, главен икономист в BCS Financial Group в Москва.

В момента в Русия важат едни от най-ограничителните трудови закони в цяла Европа. Протекциите срещу уволняването на отделни служители са сред най-стриктните на Стария континент, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Устойчивостта на пазара на труда не прави нищо, за да компенсира спада на покупателната способност на хората, а същевременно подсилва слабите места, включително най-ниската производителност в Европа. Работодателите избират намаления на заплатите, работа на непълно работно време и неплатени отпуски.

По време на кризата през 2008-2009 г., безработицата достигна връх от 9,4 на сто. Нивото за юли тази година е 5,5% спрямо 5,4% месец по-рано, според проучване на Bloomberg.

Реалният разполагаем доход е намалял с 6 на сто през миналия месец спрямо година по-рано, продажбите на дребно са се свили с 9,8 процента, а заплатите, коригирани спрямо инфлацията, са спаднали със 7,5 на сто.

„Има проблем с нарастващата непълна заетост, при която хората биват принудени да работят на непълно работно време или им се заплаща само за такава, други пък излизат в неплатен отпуск. Това е така, защото предприятията се опитват да запазят маржовете на печалбите си при потиснато търсене, така че те намаляват производителността си", обясни Чарлс Мовит, който е икономист в IHS Global Insight във Вашингтон.

Докато потъва все по-надълбоко в рецесия, икономиката продължава да добавя работни места. Това е ясен знак, че компаниите са ограничени и оставени да следват Путин в полза на обществен и политически мир вместо подобрена ефективност.

„Като уволняват хора, фирмите се излагат на риск от правителствен натиск", заяви Ростислав Капелюшников, зам.-началник на Центъра за изследване на пазара на труда във Висшето училище по икономика в Москва.

Демографията и ниската производителност са сред най-големите структурни ограничения, които поставят капак върху растежа на Русия на едва 0,5 процента, заяви Alfa Bank в свой доклад през юли.
400 милиарда долара. Толкова китайски пари се очаква да влязат в Русия за 30 години, след като бъде построен тръбопроводът, отвеждащ руските природни ресурси нефт и газ към Китай. Мега сделката беше обявена миналата година.

Към ден днешен обаче ситуацията с проекта не изглежда никак розова. Два големи проблема възпрепятстват потичането на природни богатства по него.

Първият е голямото забавяне в изпълнението му. По план те трябва да потекат през 2018 година, но според анализ на банка Morgan Stanley и поради това, че едва през тази година са започнали реални дейности, проектът може да бъде напълно завършен едва през 2021 година.

Има и друго - в своя статия Financial Times анализира, че Русия и в частност „Газпром" не са подготвени за ниските цени на петрола. Ако в следващите години те не тръгнат нагоре, проектът за нова тръба ще стане губещ. Тук е мястото да припомним, че когато беше подписана сделката, черното злато се продаваше за близо 100 долара за барел. Днес е наполовина.

Не на последно място пречат и санкциите, които Европа и САЩ наложиха на Русия, което я лишава, според анализ на агенция „Франс прес", от възможност за закупуване на западни технологии, нужни за реализирането на азиатския й проект.

[aleksandrov77]

Контрасанкциите за Запада носят много по-големи загуби на САЩ и ЕС, а Русия вече има силни съюзници в лицето на Китай, Индия, Иран, Бразилия, Казахстан!
А от санкциите губи повече Европа, отколкото Русия! Факт!
Русия си е добре въпреки санкциите!

[FLANKER]

КРАЯТ НА ЕВРОПА



Седрик Дюран е професор в университета Париж-XIII, статията е публикувана в американското списание Jacobin . Публикувана е на 16.07.15.

От европейска перспектива финансовият колапс от 2008 г. беше прологът към широкомащабна и обхващаща целия континент криза. Финансовото пропукване в САЩ задейства сложна верига от неочаквани събития навсякъде из Стария континент, заразявайки всички сфери на обществения живот и водещи до радикално нови пейзажи, поразени от икономическа и политическа криза. Както Ада Колау, наскоро избраният кмет на Барселона и председателка на комисията на движението на „възмутените“ в Испания (Indignados*), силно вдъхновена от идеите на това движение, заяви: Никой няма да излезе непроменен от тази криза. Това, което ни очаква, е феодален хоризонт с остро повишаване на неравенствата, безпрецедентна концентрация на богатство, нови форми на несигурност за мнозинството от граждани. Или с други думи – демократична революция, където хиляди хора са отдадени на това, да променят края на филма.
Много е вероятно да стъпим именно на тази повратна историческа точка. Съкрушителната победа на „НЕ“ на 5 юли в гръцкия референдум показа, че народните класи искат спиране на десетилетната неолиберална европейска интеграция. Това подновяване, което френският социалист и политически активист Огюст Бланки нарича „фаза на раздвоението“, се провежда по средата на тектонични размествания, разклащащи континент, изпаднал в спиралата на враждебност и възмущение, невиждани от средата на миналия век.

Преди петнайсет години успешното пускане на единната валута подхрани вълна от „е(вро)уфория“ из цяла Европа. Лисабонската стратегия от 2000 г. обеща да направи Европейския съюз „най-конкурентната и динамична, базирана на ерудиция икономика в целия свят, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване. Ентусиасти определяха Съюза като „светлина в изпълнения с тревожност свят“. Марсел Гоше и Юрген Хабермас твърдяха, че новата европейска формула от гледна точка на наднационалното демократично управление и държавата на всеобщото благосъстояние ще служат като модел за всички нации по света.
Очакванията за проевропейските благополучия така и не се материализираха. Напротив: в цялата ретроспекция се появяват поредица от непрекъснати провали. Този регион изостава в сравнение с почти всеки друг регион в икономическия си растеж и преди, а и след кризата, докато през 2010 г. обръщането към политиката на строги икономии произведе страхотен икономически погром. Брутният вътрешен продукт не се е възвърнал още на нивото си преди кризата, като това може да бъде и една от най-тежките икономически кризи в най-новата ни история – превъзхождана само от катастрофалната капиталистическа реставрация в Русия от 90-те.
Ясно признание за ирелевантното икономическо управление през този период е трезвата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както е показано по-долу в графиката, очакваното довеждане до първоначалната възвръщаемост е многократно забавено.

Безработицата се повиши през последната година с повече от 44 милиона безработни хора и хора, работещи под възможностите си в рамките на Европейския съюз. Това е не само болезнена лична драма за работниците и техните семейства, но също и грандиозна илюстрация на социална ирелевантност, отразена в гигантската икономическа криза, особено ако вземем предвид, че европейските работници са сред най-продуктивните в света.

Митът за вътрешноевропейското сближаване също се разбулва. През последните пет години привидното сближаване между страните се изпари, икономическата йерархия се преинсталира между германско-европейското ядро и периферията в духа на отмъщението. Докато Италия вече значително изостава от нивото си преди да приеме еврото по отношение на брутния си вътрешен продукт на глава от населението, други като Гърция, Испания и Португалия са се подхлъзнали в пълно социално отчаяние, с все по-големи слоеве от населението, които не могат да свържат двата края.

Трагичната ирония е, че цялото това страдание е напразно. Дългът в съотношенията на брутния вътрешен продукт се е увеличил въпреки политиката на икономии, а периферните държави и работническата им класа са заключени в безкраен цикъл от отработване на дълговете към финансовите пазари и суверенни кредитори. В същото време вътрешнотърговските дисбаланси в рамките на еврозоната се задържат, а по-суровата координация на неолибералните предписания от ЕС не предлага механизъм за решаване на съществените структурни проблеми на неравното развитие.

Неблагоприятните ветрове на икономическа депресия са превърнали европейското управление в машина за класова борба. Големият скок напред на интеграцията през последните няколко години е довел до постоянно намаляващия контрол на национално избраните парламенти над икономическата политика.

Заобикалянето на правилата, бюрократичният надзор от комисии и централни институции, внедряването на независими технократски тела, контролиращи фискалната политика, и разширяването компетенциите на Европейската централна банка са редуцирали полето на икономически политически опции от страна на националните правителства до подхода „един размер пасва на всички” от старомодния Вашингтонски консенсус от 90-те: консолидация, приватизация и либерализация.

Антинародните мерки в така наречената политика на остеритет и реформите в трудовите пазари са се сблъскали с огромна мобилизация в южните страни с магнитуд, невиждан десетилетия; с множество национални стачки и почти бунтовнически масови движения в Испания и Гърция. Когато установяването на националните правителства е ограничено, европейският център се обърна към авторитаризма: бюрократични преврати свалиха няколко премиери, а Европейската централна банка, водена от бившия шеф на „Голдман Сакс” Марио Драги, явно изнудва непокорните лидери.

Но в никой от случаите конфронтацията не е проявена с такава яснота, каквато я виждаме в случая с Гърция. В средата на юни в изявление главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар заяви откровено: „Гръцките граждани чрез демократичен процес индикираха, че има реформи, които те не искат. Ние смятаме, че тези реформи са нужни”. При очевидно контрастиращи демократични избори и бюрократични неолиберални изисквания Бланшар просто повтаряше мантрата на европейските лидери, че няма никаква алтернатива на статуквото.

Дискусиите с Гърция са формален процес, изработен умишлено, за да развали левите енергии, които Гърция е създала, за да бъдат погребани всички перспективи за значими политически промени в Европа. Това е единственото обяснение за липсата на гъвкавост на кредиторите, въпреки че Ципрас премина всички червени линии на „Сириза” по отношение на пенсионните реформи, данъчната политика, приватизациите и либерализацията на пазара. Тази наказателна позиция беше направена кристално ясно в края на юни, когато Европейската централна банка активно подтикна към банкови тегления, предупреждавайки за „неконтролируема криза” и затваряне на спешните заеми в банковия сектор, което води до банкови ваканции и контрол върху капитала.

Липсата на гъвкавост към гръцкото правителство не е причинена единствено от безсрамна неолиберална политическа воля. Тук именно се разкрива много по-дълбок проблем за Европа, който е неспособността за маневри на този политически кораб. Основна част от проблема е размерът и усложнеността на Европейския съюз. Всъщност Европейският съюз е болезнено наслагване на твърдо постигнати компромиси в правила, които е почти невъзможно да бъдат заобиколени. Възможностите за вземане на решения на европейската система са екстремно тесни и привързани към повтарящите се политически баланси, като провеждането на радикална промяна е невъзможно да бъде видяно.

Още повече – европейската бюрокрация е доста малка, с трийсет хиляди държавни служители и бюджет с по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Единствените резултати от политическата му сила е в това да заобикаля правилата и да натрупва процедури, с които да се запази европейският елит, макар това да води до хаотично управление на кризата в последните години.

На по-дълбоко ниво липсата на маневреност в ЕС е парадоксален резултат от пораженческите победи на транснационалния и финансов капитал през последните десетилетия. Тези победи доведоха до изграждането на институции като ЕС, фокусирани основно върху капиталови интереси като конкуренция, търговия и пари – докато трудовите и социалните проблеми са представени като различно „адаптиране” към европейската политическа сцена.

Следователно европейската проточленка може да бъде силна в насърчаването на интереса към финансово водения политически блок, но му липсва консенсусната част от хегемонията, която е необходима, за да се запазят различните общества и социални слоеве сплотени в неспокойни времена. Комбинацията от икономически и социални неуспехи, както и ограничената политическа маневреност са довели до намаляване на желанията за влизане в Европейския проект и реактивирането на центробежните сили в целия континент.

Европа е един от най-сложните политически пейзажи в света и нейната идиосинкретична смес от силни и противоречиви политически традиции – либерални, фашистки и комунистически, с многостепенно управление на държавата, демократични легитимации, енергични социални движения и противоречиви геополитически връзки – всички те кипят отново днес. В този контекст, независимо какво ще се случи, политическите вълнения в Гърция вече са повратна точка за Стария континент. Страната, която в началото на 80-те години служеше за пример на способността на Европа да осигурява солидна котва в либералната демокрация и социално-икономическата стабилност в поставторитарните режими сега, обратно, е символ на провал и разединение.

Опитът на „Сириза” да избяга от неолибералната клетка не беше посрещнат с нищо, освен със саботаж и злословене на правителствата на другите държави и европейски институции, оставяйки ги без алтернатива, а с „възможността” да се избере между капитулация или разрив. Центробежните сили също растат в резултат от избледняването на престижа на Брюксел. Великобритания настоява за преобръщане на интеграцията и заплашва, че ще напусне Съюза, засилвайки интереса си към САЩ. На източната граница окончателното разочарование в посока европейска интеграция оставя отворено полето за националистични енергии.

Това дава възможност да има възход на крайно десните партии като „Националния фронт” във Франция, но също така и за расистки дискурси в масовите медии – да вземем предвид една от последните изяви на журналиста Бертолд Зеевалд в един от най-консервативните германски вестници – „Ди Велт”, за етническата дисквалификация на Гърция от европейското членство. Припомняйки контекста на гръцката война за независимост през 20-те години на XIX в., той пише, че в това време „идеята, че гърците са потомци на Перикъл и Сократ, а не смесица между славяни, византийци и албанци, е издигната като обща вяра в Европа. Ето защо гърците се качват на кораба на Европейския съюз през 1980 г., а на последствията можем да се възхищаваме всеки ден”.

В същото време обаче признаците на обезсърчение на основните лидери са в изобилие. Принизена до сложни калкулации и лишена от всякакво политическо вдъхновение, Европа не подхранва нищо, освен ожесточение и негодувание. Отсъствието на солидарност изплува отново, когато главнокомандващите правителствата дебатираха кризата с мигрантите. Докато хиляди хора умираха във водите на Средиземно море, европейските лидери оскъдно се фокусираха върху военните нападения, а когато дискутираха разпределението между държавите на търсещите убежище, егоизмът беше очевиден, за да може Матео Ренци, залязващата италианска звезда на европейското център-ляво, да каже: „Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я запазите”

Последните проучвания в Испания и Великобритания потвърждават, че разочарованието в Европа се преобръща в намаляващите гласове за „екстремния център” в националните политически сфери. Така или иначе, тяхното идеологическо уеднаквяване се превръща в локални съюзи, дясното крило и лявото крило на центъра са тясно преплетени заедно в перманентна европейска голяма коалиция. В този процес така наречените социалдемократически партии плащат най-високата цена; откакто техните традиционни позиции на социално-икономически теми се стопиха в лицето на неолибералната догма, те загубиха основните си избирателни райони, без хората да намират вече причина да се гласува за тях, което води и до по-високи размери на въздържането да се появяват нови политически движения.

Вляво появата на нови политически движения е свързана в различните страни едновременно със структурни фактори като интензивност на остеритетни мерки и дебати, свързани с организацията на политическото поле. Но независимо от политическата си участ в краткосрочен план, на никого от това ново ляво няма да бъде позволено да забави или отложи дискусии по важни стратегически въпроси.

Две години преди да стане финансов министър на Гърция, в своите „Изповеди на един ексцентричен марксист” Янис Варуфакис одобри мисията за спасяване на европейския капитализъм от самия себе си. Битката в Гърция показва, че това може да се окаже по-голямо предизвикателство, отколкото всеки е очаквал.

Неравномерните и комбинирани динамики на развитие в европейската периферия подчертават нуждата от това левицата да се придвижи от отбранителна битка срещу политиките на строги икономии в позитивна програма на системни алтернативи. Гръцкият експеримент показва, че по този път няма друг избор, освен да се счупят неолибералните европейски институции и да се възвърне демократичният суверенитет с местните валути на страните.

Това е трудно предизвикателство, като се има предвид колко неохотни са хората, за да понесат преходните разходи на преминаването от една валута в друга, дори и ако бъдат убедени в ползите от подобен пробив в дългосрочен план. Да се формулира политика на предложения, гарантиращи на хората защитна мрежа по време на този преход, ще бъде от ключово значение за доближаването до нови изборни победи, започвайки с изборите в Испания тази есен. Там „Подемос” и нейните социални движения имат значителен шанс да спечелят. Както показа гръцкият опит, европейският елит може да бъде направо безмилостен. А наскоро един от лидерите на „Подемос” ме посъветва: „По-добре се подготви!”.

*Испанската лява партия „Подемос“ успя да привлече масово гласовете на „възмутените”, а в редиците й са много от поддръжниците му – зародило се през май 2011 г. за всеобща изненада, спонтанното движение на възмутените е подхранвано от недоволството и възмущението от кризата и от корупцията. Някои от членовете на това движение организираха символични палаткови лагери в продължение на няколко месеца на площад „Пуерта дел Сол” в центъра на Мадрид.

Превод от английски език: Юлия Владимирова

[diplomat]

Пичове, от тия статии по 5 страници вдявате ли нещо? Щото като почнем да дискутираме, грам не си личи да имате каквито и да е познания по тази материя. Трябва да отбележа и какви върли фенове сте на бюрокрацията, но това не е учудващо, имайки предвид какви са ви наклонностите... Говорите за леви идеи, а сте расисти, хомофоби и като цяло мразещи всичко по-различно от вашите нагласи. С две думи, искате си тесногръдата диктатура, ама курец за вас - това ще кажа само.