Тема за политика - Свят

[Синьо сърце]

Ами подписва три договора-с три различни страни. Значи, и те са съгласни с това разделение. Забележи терминологията-България ще бъде разделена на две провинции.Нека видим сега: дали някой сериозно смята тогава, че тези две провинции няма да се съединят в най-скоро време?

[polmazpolm]

Ами подписва три договора-с три различни страни. Значи, и те са съгласни с това разделение. Нека видим сега: дали някой сериозно смята тогава, че тези две държави няма да се съединят в най-скоро време?

С две. И най-малкото общо кратно на тези договори е Русия. А двата договора с Австро-Унгария са ПРЕДИ войната, като единият от тях е по време на Цариградската конференция.

[Синьо сърце]

Ами подписва три договора-с три различни страни. Значи, и те са съгласни с това разделение. Нека видим сега: дали някой сериозно смята тогава, че тези две държави няма да се съединят в най-скоро време?

С две. И най-малкото общо кратно на тези договори е Русия.

Да, двата са с една страна. Редактирах горното, но прави ли ти впечатление терминологията: България ще бъде разделена на две провинции?

[HoUs4oOL]

Така е, но такова съчувствие има навсякъде. Но по този повод, ето ти едно интересно мнение на Достоевски:
http://www.anapest.org/publication.php? ... oject_id=5

Ето ти още едно мнение на славянофила Достоевски.

"... по внутреннему убеждению моему, самому полному и непреодолимому - не будет у России, и никогда еще не было, таких ненавистников, завистников, клеветников и даже явных врагов, как все эти славянские племена, чуть только их Россия освободит, а Европа согласится признать их освобожденными!
И пусть не возражают мне, не оспаривают, не кричат на меня, что я преувеличиваю и что я ненавистник славян! Я, напротив, очень люблю славян, но я и защищаться не буду, потому что знаю, что всё точно так именно сбудется, как я говорю, и не по низкому, неблагодарному, будто бы, характеру славян, совсем нет, - у них характер в этом смысле как у всех, - а именно потому, что такие вещи на свете иначе и происходить не могут.

Начнут же они, по освобождении, свою новую жизнь, повторяю, именно с того, что выпросят себе у Европы, у Англии и Германии, например, ручательство и покровительство их свободе, и хоть в концерте европейских держав будет и Россия, но они именно в защиту от России это и сделают.

Начнут они непременно с того, что внутри себя, если не прямо вслух, объявят себе и убедят себя в том, что России они не обязаны ни малейшею благодарностью, напротив, что от властолюбия России они едва спаслись при заключении мира вмешательством европейского концерта, а не вмешайся Европа, так Россия проглотила бы их тотчас же, "имея в виду расширение границ и основание великой Всеславянской империи на порабощении славян жадному, хитрому и варварскому великорусскому племени".

Может быть, целое столетие, или еще более, они будут беспрерывно трепетать за свою свободу и бояться властолюбия России; они будут заискивать перед европейскими государствами, будут клеветать на Россию, сплетничать на нее и интриговать против нее.

О, я не говорю про отдельные лица: будут такие, которые поймут, что значила, значит и будет значить Россия для них всегда. Но люди эти, особенно вначале, явятся в таком жалком меньшинстве, что будут подвергаться насмешкам, ненависти и даже политическому гонению.

Особенно приятно будет для освобожденных славян высказывать и трубить на весь свет, что они племена образованные, способные к самой высшей европейской культуре, тогда как Россия - страна варварская, мрачный северный колосс, даже не чистой славянской крови, гонитель и ненавистник европейской цивилизации.

У них, конечно, явятся, с самого начала, конституционное управление, парламенты, ответственные министры, ораторы, речи. Их будет это чрезвычайно утешать и восхищать. Они будут в упоении, читая о себе в парижских и в лондонских газетах телеграммы, извещающие весь мир, что после долгой парламентской бури пало наконец министерство в (...страну по вкусу...) и составилось новое из либерального большинства и что какой-нибудь ихний (...фамилию по вкусу...) согласился наконец принять портфель президента совета министров.

России надо серьезно приготовиться к тому, что все эти освобожденные славяне с упоением ринутся в Европу, до потери личности своей заразятся европейскими формами, политическими и социальными, и таким образом
должны будут пережить целый и длинный период европеизма прежде, чем постигнуть хоть что-нибудь в своем славянском значении и в своем особом славянском призвании в среде человечества.

Между собой эти землицы будут вечно ссориться, вечно друг другу завидовать и друг против друга интриговать. Разумеется, в минуту какой-нибудь серьезной беды они все непременно обратятся к России за помощью. Как ни будут они ненавистничать, сплетничать и клеветать на нас Европе, заигрывая с нею и уверяя ее в любви, но чувствовать-то они всегда будут инстинктивно (конечно, в минуту беды, а не раньше), что Европа естественный враг их единству, была им и всегда останется, а что если они существуют на свете, то, конечно, потому, что стоит огромный магнит - Россия, которая, неодолимо притягивая их всех к себе, тем сдерживает их целость и единство...."

[polmazpolm]

Така е, но такова съчувствие има навсякъде. Но по този повод, ето ти едно интересно мнение на Достоевски:
http://www.anapest.org/publication.php? ... oject_id=5

Знам го това мнение. Добре е доловил някои аспекти.

Нали? Особено тези:
"...така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,' плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."

"А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?"

[Синьо сърце]

И това мнение на Достоевски го знам. Тук пък направо се явява като прпрок...

[polmazpolm]

Ами подписва три договора-с три различни страни. Значи, и те са съгласни с това разделение. Нека видим сега: дали някой сериозно смята тогава, че тези две държави няма да се съединят в най-скоро време?

С две. И най-малкото общо кратно на тези договори е Русия.

Да, двата са с една страна. Редактирах горното, но прави ли ти впечатление терминологията: България ще бъде разделена на две провинции?

Това е в договора с англичаните, след войната. А преди това, в Будапещенската конвенция и Райхщадското споразумение се говори за България и Румелия.

[HoUs4oOL]

Това е в договора с англичаните, след войната. А преди това, в Будапещенската конвенция и Райхщадското споразумение се говори за България и Румелия.

В Райхщадското споразумение се говори за евентуално образуване на две княжества, в конвенцията се говори за независимост на България, Албания и Румъния, понятието Румелия изобщо не се споменава.

[ivan56]

Така е, но такова съчувствие има навсякъде. Но по този повод, ето ти едно интересно мнение на Достоевски:
http://www.anapest.org/publication.php? ... oject_id=5

Знам го това мнение. Добре е доловил някои аспекти.

Нали? Особено тези:
"...така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,' плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."

"А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?"

Е това като се изкара от контектса звучи по един начин, обаче като се прочете цялата статия и ти става ясно какво е искал да каже.А именно че зависта им е била безпочвена.
Не съм русофил

[polmazpolm]

Така е, но такова съчувствие има навсякъде. Но по този повод, ето ти едно интересно мнение на Достоевски:
http://www.anapest.org/publication.php? ... oject_id=5

Знам го това мнение. Добре е доловил някои аспекти.

Нали? Особено тези:
"...така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,' плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."

"А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?"

Е това като се изкара от контектса звучи по един начин, обаче като се прочете цялата статия и ти става ясно какво е искал да каже.А именно че зависта им е била безпочвена.
Не съм русофил

Разбира се, че е изкарано от контекста. Че Достоевски е привърженик на панславизма и ръководната роля на Русия, това е известно. Но това не му пречи да критикува проявите на простия (обикновения) руски мужик. Тук интересното е това, какъв поглед са имали те (обикновените руски мужици) към поробените "братушки".
Достоевски им е гневен за отношението им. Но това не променя факта, че то (отношението) е било такова.