HoUs4oOL написа:polmazpolm написа:Така че, приятелчета, въпросът
ЗАЩО РУСИЯ ПОДПИСВА В БУДАПЕЩА ТАЙНО СПОРАЗУМЕНИЕ, ОСАКАТЯВАЩО БЪЛГАРИЯ, ДОКАТО ЦИВИЛИЗОВАНА ЕВРОПА СЕ ОПИТВА В ЦАРИГРАД ДА ПРИНУДИ СУЛТАНА ДА ДАДЕ АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИЯ В РАМКИТЕ НА НЕПРИЗНАТАТА ОТ РУСИЯ БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ,
остава.
И е насочен не към мен, а към вас, защото, както се обосновах по-горе, оправданието "Крим" не върви.
Имам чувството, че се разправям с малоумен.
Като на малоумен ти повтарям едни и същи неща, но ти си знаеш твоето.
Постоянното забравяне да споменеш Австро-Унгария, ясно показва, че си тук с цел да плюеш по Русия, току виж някой реши, че Русия подписва нещо сама със себе си.
На 23 декември Везира отказва предложенията, за които говориш, конвенцията в Будапеща започва на 3 януари, можеш ли да го осмислиш това или не?
И пак те питам, покажи ми един документ, подписан в Цариград, който Русия И Австро-Унгария не зачитат с подписаната конвенция???Спри да изкарваш някакви твои русофобски и австроунгарофобски хипотези, като исторически факти, защото НЕ СА!
Ало русофилчето, по леко бе! Не сме 1950 г. за да ми се караш, че критикувам руската политика спрямо България.
На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимент да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави, Русия и Австро-Унгария финализират в Будапеща приетите договорености от Райхщадското споразумение и сключват секретната Будапещенска конвенция.
Окончателният вариант за територия на бълагарската държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция
е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.
Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави. С това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.
Само че в същия момент, в допълнителната секретна конвенция, Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.
В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия, Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.
В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).
В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплотена държава”.
В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености.
Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. След два дни - 18 януари - Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.
В резултат на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи, българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена васална държавичка, наречена Източна Румелия, която ще просъществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население. Княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя.
