Тема за размисъл или какво гласи заветът на хан Кубрат

[Siegfried]

Мъдростта е най-верният порок на човешкото съзнание , тя идва при нас с течение на времето или ни се сервира наготово от други , които имат особен интерес в нашето благоположение . Разбира се , малко мъдрост в повече не вреди никому , но не всеки схваща кога бива поучаван или кога бива укоряван , разликата за този индивид е незабележима и не особено ясна . Аз съм сигурен , че ще бъда укорен , поучен и нахокан за това , че съм тръгнал да ви пея мъдростта на вековете .

Това , което ще ви кажа е интересно и трудно преводимо за хората , които са предубедени и мислят само и единствено за себе си , странно - но факт . Ако беше така , то ЯВНО нямаше да се изтърпим на тази планета , така обичана от нас , а и същевременно така мразена от убийците на фауната и флората .

Човечеството е термин , означаващ огромна съвкупност от индивиди - добре де това сега си го съчиних , но е така ! Въпросният термин е оцелял до ден днешен на базата на древните морални ценности , останали в историята като устойчиви словосъчетания за човешката правда и разум .

Една от тези ценности може да се открие в завета на хан Кубрат -
,,Когато хан Кубрат усети, че е дошъл смъртният му час, повдигна се върху одъра и с трескави очи се озърна наоколо. Глуха тишина и безмълвие.

— Къде са — попита с немощен глас старият господар — синовете ми?

— Тука сме всички — отвърна най-старият Батбаян, който беше седнал на прага, опрян на късия си меч и потънал в тежка мисъл. Зад него се бяха изправили другите четирима по-млади Кубратови синове. През отворената врата се виждаше слънцето как трепти ниско над равнината и шлемовете на петимата мъже лъщяха, обгорени с червен пламък. Денят захождаше някъде далеч в дълбочината на равната притихнала степ.

— Елате по-близо до мене, соколи мои, да ви погледна още веднъж, преди да склопя очи.

Едрите мъже, с лица почернели и обрулени от степния вятър, набраздени с белези от някогашни зарасли рани, и с очи, в които блещукаше дива смелост, се приближиха до болния баща и коленичиха. Тежко звъннаха мечовете им върху мраморните плочи, а конските опашки — знамената на старите българи — паднаха и се разпиляха като коприна върху огледалния бял мрамор.

Старият хан протегна сухите си ръце към тях и почна да ги милва по очите, по главите, по раменете.

— Ти ли си, Батбаян? Моят мъдър най-голям син, който винаги е залягал за родната си земя… Дръж братята си, когато започнат да ламтят по чужди земи, защото вълци обикалят край кошарата и щом агнето се покаже вън — ще го разкъсат. Ти ли си, Котгар? Ела насам, Алцек, колко си почернял! Ти идеш от северната граница. Готов ли е царят на хазарите, остри ли си меча? Чака ли да се гътна? Кувер, страшилище за дивите зверове, ти по цели дни бродиш в дълбоките лесове и дебнеш глиганите и мечките. Време е, синко, да обърнеш стрелите си към глиганите, които ръмжат край границата на държавата ни. Колко си грамаден и силен! Пред тебе враговете ще се пръскат като пилета, когато отгоре им налети стръвна птица. А ти, Исперих, какво ме гледаш с нажалени очи? Ела да те целуна по челото. Талтошът, първият ми жрец, ми каза, че ти ще завладееш една нова земя. Коя ще бъде тя? Аз напущам с радост тленния свят, като виждам в ръцете на какви здрави мъже оставям земята. Отворете прозореца да я видя още веднъж! Алцек, занеси ме до прозореца!

Алцек се наведе, сграби болния като агне и го занесе до отворения прозорец. Вечерният вятър лъхна жълтото чело на хана и разроши бялата му коса. Разведриха се и хлътналите очи на умиращия.

— Каква равнина! Каква безгранична степ! Градете градове, издигайте крепости, развъждайте коне, ковете оръжия! Какво исках още да ви кажа? Алцек, отнеси ме на леглото и тичай навън да донесеш десетина копия! Донеси копията на войниците, които вардят портите на аула!…

Алцек изскочи навън и бързо се върна със сноп копия от дряново дърво с железни остри върхове.

— Алцек — каза хан Кубрат, — вземи сега само едно копие и опитай да видим можеш ли го счупи.

Младият хански син се усмихна, грабна едно копие, огъна го и то изпращя.

— Вземи сега всичките на сноп и опитай да видиш можеш ли ги строши, когато са заедно?

Алцек грабна всичките копия, опря ги до коляното си, напъна мускулестите си ръце, огъна се цял, пот като град рукна от челото му, ала не можа да ги строши.

— Видите ли — дигна се със светнали очи хан Кубрат, — ако разделите България на пет, всеки от вас ще бъде силен, колкото беше силно едното копие. Ако бъдете заедно, никой враг не ще може да ви съкруши.

Мъдрият хан полека затвори очи. Слънцето потъна някъде зад равнината. Смъртта слезе невидима, докосна с меките си черни крила шлемовете на петимата коленичили мъже и се наведе за хан Кубратовата душа. ''
Значи древността не е само бюстове и каменни колони , но и извор на мъдрост .

Ако сме заедно , никой няма да може да ни победи , умно , но дали е приложимо в днешно време ? Това вече е сериозно – ние сме преживели немалко падения в нашата история – византийско и турско иго , две национални катастрофи и тн , но в крайна сметка ние сме все още тук , защото през годините ние сме държали един за друг , уповавайки се на вярата , книжнината и езикът . Затова и това е корен на нашето морално дърво - - да си помагаме и да се държим един за друг !

За съжаление , тази ценност е донякъде застрашена днес и затова проявявам безподобното си нахалство да спомена и това , редом с българските герои и постижения !!! Дали ще продължим да спазваме този неписан код на общочовешкия морал , зависи от самите нас и дотам колко добре ще разберем завета на великия хан – велик не само заради постиженията си като пълководец – но и като един от най-мъдрите лидери на всички времена . Ако сте съгласни – бъдете съпричастни ! Ако ли не – ами има и други теми – те може да са ви по-важни или интересни – казвам го без капка сарказъм !

[Lyubooo]

"Разделяй и владей!"

[madhool]

Хубаво-много хубаво!

[VENIG]

Много точно казано.И аз мисля така,т.е много започват да мислят така - ище стават все повече.

[cvetan]

Един мното успешен опит на историците да си присвоим старата персииска мъдрост, като я сложим в устата на известен български държавник.

[Corwin]

художествена измислица, но все пак вярна

[THE G.A.M.E]

художествена измислица, но все пак вярна

Донякъде си прав.....но донякъде ! Не е художествена измислица......а е реална случка !
..................................................................................................................

Един мното успешен опит на историците да си присвоим старата персииска мъдрост, като я сложим в устата на известен български държавник.

И ти си прав.....но донякъде ! Легендата е еврейска !
И да, вярно е, че наши историци, съвсем ненужно я преписват на Кубрат !
И тук вече е голямата измислица.......аз съм я чел тая история.......как Кубрат, извикал 5-та си синове...........5-та ? ?
Кубрат е имал ,много синове ( вероятно ) ....щото е имал няколко наложници !
Но са признати само трима: Батбай, Котраг и Аспарух !
А тия нашите "умници" пишат, че и Алцеко и Кубер са му синове ? !
Това е меко казано......смехотворно !
Защо ли ? Първо защото, Алцеко е доста по стар от Кубрат......и е, не само от различен род.......а и от различно племе !
Що се отнася до Кубер......той е от рода на Кубрат, и са рода.....само, че Кубер е от към женска линия !
По последни проучвания - двамата вероятно са 1-ви братовчеди.
...................................................................................................................
Иначе поздравления за Зигфрид........перфектна тема......и много на място, за нас българите......в тези трудни времена !
Няма значение, кой е измислил тая легенда !
Точно ние българите трябва да се замислим, спазваме ли......завета на древните ? !
Аз съм оптимист за България и българите......ние като народ сме преживели много.......и радости и беди, и още сме тук !
Ние сме - единствените в света, чиито име на народ и държава, е без промяна, вече повече от 2 хиляди години ! ! !
Няма друг такъв случай в света !
И това е така, защото в най трудните моменти......българите са се обединявали.....въпреки понякога, жестоките си различия !