1palq4o1 написа:1944!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Божеееее...колко мъка и простотия има по този свят, Божеееее!!!
Автор: Петко Суровянски
По пътя на измислицата и лъжата “Левски” на Тодор Батков и на ДС продължава да бъде отбор без история
През изминалата седмица Петър Петров – Кучето показа документ, благодарение на който става категорично ясно, че настоящият ПФК “Левски” 1914, продължител на Витоша, продължител на “Левски – Спартак”, продължител на Динамо е създаден с партийно решение. Подчертавам РЕШЕНИЕ, защото ЦК на БКП е издавала решения, а не укази. Този факт потвърждава една моя, потвърдена с многобройни доказателства теза, че тактиката на подуенската пропаганда е тактиката на изпреварващата лъжа. Естествено нямам причина да се надявам, че документът е в състояние да принуди сините деятели да ревизират по някакъв начин своята митология. Да се обърнат към документираните свидетелства от миналото, а не към фантазиите и желанията. По този път, по пътя на измислицата и лъжата “Левски” на Тодор Батков и на ДС продължава да бъде отбор без история. Сините не знаят елементарни неща от своето минало. Като се тръгне от 1911г. та се стигне чак до днес, до документите на Петър Петров – Кучето, единственият, който продължава да отстоява на дело идеята за независимост от силовите структури на предишния строй.
На лице е една фундаментална, мирогледна разлика между червената и синята общност, произтичаща неслучайно, а заради начина, по който функционират тезите в двете среди.
Сините наизустяват, червените мислят. Тезите на сините не се нуждаят от доказателства и не са в състояние да представят такива. За да мислят, за да знаят, армейците трябва да познават миналото, фактите. Това е причината и свързаните с ПФК 1914, с отбора на ДС, да не са в състояние да дадат адекватна оценка на документите на Кучето.
Първото, което следва да се каже по темата, е, че закриването на “Левски” през 1949г. не е репресия насочена персонално към него. Тя засяга и други клубове заради състоялия се на 27 август 1949г. пленум на ЦК на БКП и произтеклото от него “Решение на ЦК на БКП за състоянието на физическата култура и спорта и задачите на партията в тази област”. На базата на това решение спортът в България минава към производствен и съсловен принцип, създават се няколко ДСО-та, включая и Динамо – на служителите и работниците в системата на пощите, съобщенията, леката и хранително-вкусова промишленост. Покрай всичко това и ПСК “Левски” е закрит и дружеството преминава от териториален към производствен принцип. ДРУГАРИ
ДИНАМО СФ. ДАЛИ НЕ Е БИЛ ПО СЪВЕТСКИ ОБРАЗЕЦ? КОЙ Е ОРИГИНАЛА?
Разбира се Динамо неслучайно е ДСО на пощите. “Левски” и дотогава де факто е съществувал като ведомствен отбор, играчите му са били назначавани на работа в системата, а негов почетен председател от януари 1948г. е Цола Драгойчева – Соня, министър на пощите, телеграфите и телефоните. При все това фактът е налице. “Левски” през 1949г. е бил закрит, с решение на ЦК на БКП е създаден нов отбор, ДСО Динамо и оттогава единственият, който демонстрира някаква последователна воля да се върне към началото, към отбора на неосъзнатите младежи, посегнали на името на Апостола, е Петър Петров – Кучето. Защо само той?
Много просто. Защото този въпрос не е най-важният за синята общност. Въпросът за чистотата, за идеята, за феърплея. Онова, което най-силно ги е вълнувало през годините е било дали техните ръководители притежават необходимия силов ресурс, за да побеждават по един, най-често по друг начин. По тази причина, както е посочено в книгата на Стефан Нойков “С “Левски” по дългия път през времето”, през 1935г. в УС влизат хора с фашистки убеждения, през 1944г. техните партизани и осъдени на смърт от царизма анексират “Княз Кирил Преславски”, през 1969г. партийната им номенклатура ги прави отбор на репресивния апарат, а в най-ново време сини вицепрезиденти от изпълнителната власт осигуряват монопол на Мтел в мобилните комуникации. Неслучайно, а за да може ПФК “Левски” 1914 да побеждава на терена благодарение на победите извън него.
Заради всичко това и “Левски” в епохата на социализма не само, че не е произвел нито едно събитие, насочено срещу система, но винаги е бил най-убеденият пропагандатор на партийната повеля. До такава степен, че и историята понякога намира за уместно да се гаври със сините фенове, заради което и онзи, който ги е разформировал през 1985г., Тодор Батков, днес се явява техен собственик. Къде са сините през 50-те години, когато отборът им е преименуван и закрит? По какъв начин те защитават лозунга “Левски” значи свобода”? Тогава, когато през 1951г. железничарите се отделят от Торпедо и се обособяват в Локомотив, а структурите на Строителни войски се отделят от Строител без да се притесняват, че заради това ще играят в Б група. Или по-късно. След 1969г. В епохата “Левски – Спартак”, когато ЖСК – Славия заради протести на фенове и деятели просъществува до 1971г., а за сините събитията от 1985г., разграничили ги за известно време от милицията, са тълкувани като репресия по-голяма от закриването през 1949г. и създаването с партийно решение, за което не знаят нищо.
По тази причина и Петър Петров – Кучето има само една възможност да стане президент на отбора от квартал Подуяне и да го върне към идеите на първопроходците, каквито и да си мисли, че са те. А именно като осигури финанси ресурс, активно и безпринципно лоби във футболната федерация и изпълнителна власт. Все неща, в които кадрите на ДС са с къде къде по-големи възможности. Заради което и ПФК “Левски” 1914 си е всъщност “Левски – Спартак”, а футболерите им имат сериозно основание да издигат графити: “Върнете НИ стадиона”. Стадион Раковски, стадионът на Народната милиция.