

Радко Димитриев - е български офицер, който на два пъти преминава на руска служба. В Българската армия достига чин генерал-лейтенант, а в руската - генерал-аншеф. Той е началник на Щаба на Българската армия от 1 януари 1904 до 28 март 1907 г.
Радко Димитриев е роден на 24 септември 1859 в с. Градец, Сливенско и отгледан от баба си в Котел. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Активно участва в подготовката на Априлското въстание, като член и секретар на тайния революционен комитет в Котел .
През Сръбско-българска война (1885) е назначен за помощник началник-щаб на Западния корпус (от 9 ноември). Командва авангарда на лявата колона, която обхожда Драгоманското дефиле от юг и се включва при овладяването на Пирот. За проявената самопожертвувателност и умението си на командир е награден с орден „За храброст“ IV степен.
След войната взема участие във военния преврат през август 1886. След неуспеха на преврата емигрира в Румъния и става член на комитета на офицерите емигранти. Участва в бунта на офицерите русофили в Силистра през 1887 г. След неуспеха емигрира в Русия, където служи в руската армия като ротен и дружинен командир във военното училище в Тбилиси. На 18 май 1893 г. е произведен в чин подполковник от руската армия.
Завръща се в България през 1898 г., след уреждане на емигрантския въпрос за офицерите. През следващата година е назначен за помощник началник на щаба на 5-та пехотна дунавска дивизия, а на 18 май 1900 г. е повишен в чин полковник. От 1900 до 1904 г. е началник на оперативното отделение на Генералния щаб, след което до 1907 г. е началник на Генералния щаб. На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военноинспекциионна област в Русе.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Димитриев е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война (1912 - 1913) Радко Димитриев е командир на Трета българска армия (от 17 септември 1912 до 21 юни 1913), взела участие в Лозенградската, Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция на Тракийския военен театър. При Люлебургаз-Бунархисар и Чаталджа той командва и обединените български сили, включващи също Първа българска армия.
През Междусъюзническата война (1913) е назначен за помощник-главнокомандващ на българските войски. Същата година е изпратен като пълномощен министър в Санкт-Петербург.
През септември 1914 г. е произведен в чин генерал от инфантерията от руската армия.
По време на Първата световна война служи в Руската армия, където командва 8-и Армейски и 3-и Сибирски корпуси, на 3-а и 12-а Армия. През май 1917 г. е произведен в чин генерал-аншеф от руската армия. След Февруарската революция от 1917 г. подава оставка. Заедно със семейството си отива в Кавказ, близо до гр. Пятигорск.
На 18 октомври 1918 г., по заповед на есера Сорокин, генерал-лейтенант Радко Димитриев е екзекутиран, заедно със 100 други генерали и адмирали, живеещи в Кавказ. Тленните му останки са пренесени в църквата в град Пятигорск (Русия), където са и погребани.
Днес, името му носи Шуменското село Радко Димитриево.
Награди - Орден „За храброст“ II и IV степен, 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ I степен с мечове, III степен без мечове
Орден „За военна заслуга“ II степен
Руски орден „Св. Георги“ III и IV степен
Анастас Бендерев - е български и руски офицер (генерал-лейтенант).
Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856 повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко, където работи около Галац и Бендер от където вероятно произлиза фамилията му. Майката - Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът на Бендерев - Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг.
Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица след което продължава в Априловската гимназия в Габрово.
По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села за да организират народа. Също така служи за връзка между градския и окръжния комитет.
На 26 април е арестуван Георги Измирлиев и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се последователно в Арбанаси, през Лясковец и Долна Оряховица и Свищов, а от там през Дунава преминава във Влашко.
Два месеца по-късно заминава за Кладово, като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Русия, където учи в гимназията.
През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман-София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.
Награди - Орден „За храброст“ III степен
Руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
Руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
Руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове
Стефан Тошев - е български офицер (генерал от пехотата), герой от Първата световна война.
Стефан Тошев е роден в град Ески Заара на 18 декември 1859 г. Син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева. Участва като доброволец в Българското опълчение, по време на Руско-турската война (1877-1878), постъпва на руска служба като преводач. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище в София в първия му випуск. Постъпва на служба в Източнорумелийската милиция.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 3-ти пехотен бдински полк, началник на Трънската позиция. Взема участие в боевете при Сливница, Трън (3 ноември) и при отбиване на частите на Моравската дивизия. Изявява се като храбър командир в боя при Три уши и атаката на Мека црев (7 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV-та степен.
По-късно Стефан Тошев е командир на 1-ви пехотен софийски полк. През 1908 г. е назначен началник на Първа пехотна софийска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) с дивизията която командва участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев ръководи Трета армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу Румъния, но след конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов, а самият той назначен за губернатор на Македония. На 25 март 1917 година е произведен в чин генерал от пехотата.
През 1918 година командва Четвърта армия. През юни 1919 година преминава в запас. През 1923-1924 година е председател на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година.
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив, погребан е в София.
В негова чест са прекръстени две села в България - в 1934 година село Талашманлии (Генерал Тошево) и в 1942 година Касъмкьой (Генерал Тошево), днес град.
Награди - Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ I степен с мечове, II степен без мечове
Орден „За военна заслуга“ II степен
Османски медал „За бойни заслуги“, 19.03.1917
Османски златен орден „Лиякат“
Османски сребърен орден „Имтияз“
Османски сребърен орден „Лиякат“