За съжаление, футбола се комерсиализира все повече и повече с всяка изминала година. Това, може би го прави по зрелищен за обикновенния зрител, който гледа футболни мачове 3-4 пъти годишно и то основно през месец май. Това, обаче, убива романтиката, която представлява дрогата, така необходима на отдадения футболен запалянко, който тръпне всяка седмица да види отново любимия си отбор.
Стивън Джерард е един от малкото останали воини на съвременния футбол, който никога не е изпъквал с невероятните си футболни качества. Определено един страхотен футболист, който като всеки друг е правил не една или две грешки. Стиви Джи, както аз обичам да си го наричам, е преди всичко човек, след това футболист. И това той е доказал много пъти. Един страхотен професионалист, който трябва да служи за пример на всеки един играч. Пример за непримиримия спортен дух, винаги да играе с хъс и себераздаване. Човек, който притежава онази невероятна харизма, за която всички знаем, всички сме чували, всички сме виждали някога, някъде около нас, тайничко надявайки се да притежаваме поне частица от тази аура. Една аура, подтикваща към сплотяване, усещането, че на този човек можеш да се довериш и желанието да застанеш рамо до рамо с него и да се борите заедно до последната секунда. Рядкост са вече не само футболистите, но като цяло хората, които биха се раздавали така, за каквата и да е кауза. Рядкост са вече футболистите, които носят романтиката във футбола.
Стивън Джерард е още млад човек, който го очаква дълъг път и ако продължава да носи в себе си това страхотно вдъхновение, то всички ние ще бъдем свидетели на още големи подвизи от един голям човек. Той ще липсва страшно много на Ливърпул, но нека си признаем, ще липсва и на противниците на Ливърпул. "Битките" с неговия Ливърпул винаги са били един от най-запомнящите се моменти в съвременния футбол.
Успех от един обикновен фен на Манчестър Юнайтед!
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)