Мнениеот Gary Shaw » 22 май 2015 18:34
СИЛНИ, НО НЕ ДОСТАТЪЧНО
Висшата Лига има ясно изразена йерархия този сезон. И ми е страшно интересно да следя процесите на всяко равнище. Ясно е, че в крайното класиране в топ 4, заедно с Челси, ще са Манчестър Сити, Арсенал и Манчестър Ю. В какъв точно ред ще бъдат подредени, мога да кажа, че не ме вълнува много. Вероятно Юнайтед ще е четвърти, а Сити и Артилеристите ще трябва да демонстрират постоянство и който го направи ще има възможност да е над съперника си. Поне днес нещата изглеждат така. Около тези три тима има въпроси, които ми се струва, че би било любопитно да разгледаме в края на сезона.
По какво се отличават от шампиона Челси?
На първо място всеки от тези три тима си имаше периоди на нестабилност, които не видяхме при хората на Жозе Мауриньо. Челси инкасира само две поражения, но по-важното е, че само веднъж през сезона имаше серия от повече от един мач (точно два, за да бъдем прецизни), в който не стигна до победата. А това е изключителен стандарт.
Нека ви покажа по няколко периода, от които съвсем ясно ще се види защо нито един от тези три тима не успя да задържи близка дистанция до Челси.
Манчестър Сити
- от 28 декември до 7 февруари, съставът изигра 6 мача, от които спечели само един, а други 4 завърши наравно. Това са пропуснати 11 точки за такъв кратък период от време
- от 1 март до 12 април, „Гражданите" също изиграха 6 мача, он от тях взеха едва 6 точки при възможни 18 (4 загуби)
Арсенал
- от началото на сезона до 22 ноември (период от 3 месеца) тимът имаше само 4 победи в изиграни 12 мача. Като точково измерение, активът бе 17 от възможни 36, което дори не е половината. След това вече артилеристите влязоха в серия и нито веднъж не направиха два поредни мача без да имат победа.
Манчестър Юнайтед
За Червените дяволи бих описал по любопитен начин целия им сезон.
- до 2 ноември. Юнайтед изигра 10 мача, в които има 13 точки
- 8 ноември – 13 декември. Тук съставът взима 6 поредни победи
- 20 декември – 21 февруари. Още 10 мача, в които съставът взима едва 16 точки при възможни 30.
- 28 феврураи до 12 април. Тук тимът взима 6 поредни победи.
- след 18 април, Юнайтед има 3 загуби в 4 мача.
Чудесно се вижда, че всеки от тези три тима има твърде дълги периоди, в които не постига оптималните си резултати. И за мен проблемът не е програмата, съперниците, времето, европейските ангажименти. Не, става дума за липса на постоянство, която се превръща в хроничен проблем за отбора. На моменти причините може да се дължат на контузии или нещо друго. Но каквото и да е обяснението, разликата до Челси е само в това – липсата на постоянство.
Приличат ли си тези три тима?
За мен е страшно любопитно да видя, че тези три тима са обединени от определени статистическите си показатели в защита. У дома са допуснали 13-14 гола, а като гости – 21-22. От друга страна пък при реализираните попадения вече има разлика. В защита са постигнали определен стандарт (еднакъв за тях, но под този на Челси). Сити например има общо вкарани 77 гола, което е най-добрият резултат в лигата. Арсенал е с 66, а Юнайтед с 61. Ето тук се вижда разликата в играта на тимовете.
Истината е, че за мен тези три тима имат доста общи черти. На първо място мениджърите им са много опитни. Пелегрини, Венгер и Ван Гаал имат зад гърба си изобилие от футбол, на който се крепят и идеите им. И колкото и странно да звучи това може и да е проблем. Всеки от тези трима специалисти вярва в определена философия, налага я, дори диктаторски. Сити винаги ще остане верен на нападателния футбол във всеки един двубой. Арсенал е асоцииран с множество подавания, а аз не мога да съм сигурен, че това е добра стратегия във всеки един двубой. При Ван Гаал позиционният футбол е изведен до нива, които са страскящи. Той изисква топката да върви по определен начин по терена. Но тимът по този начин става доста предвидим. Също както са и Манчестър Сити и Арсенал. Ние знаем как ще действат те и всеки съперник може да им се противопостави.
Да, това е общото за тези три състава, но в същото време е и различното спрямо Челси. Защото Сините са склонни да бъдат различен отбор във всеки двубой, поставяйки на преден план печеленето на точки пред демонстрацията на стил. Спомняте ли си интервюто на Пелегрини след титлата на Сините? Той каза, че предпочита да печели по определен начин. Мауриньо би спрял след думата „печели", защото му е точно все едно как го е направил. Ако е необходимо ще напада, ако пък е наложително ще се защитава.
По някакъв интересен и предвидим начин, тези три клуба през този сезон си приличат доста, а и всеки от тях се различава от Челси почти по едни и същи неща.
Прогрес или застой?
Много е любопитен въпроса как всеки от тези клубове ще оцени сезона си. При Арсенал прогресът е видим. Тимът взе ФА Къп миналия сезон, сега е на финал, в първенството ще завърши вероятно над миналогодишното си постижение. Манчестър Ю бе извън топ 4, а сега ще е там със сигурност. Прогрес най-малко с три позиции от миналия сезон, връщане в Шампионската Лига. Да, останаха без трофей за втори пореден сезон за първи път от дълго време, но около отбора усещането е за нещо позитивно като събитие. При Манчестър Сити е доста трудно да се види прогрес. Тимът бе шампион, сега е трудно да тълкуваме второто или третото място като нещо хубаво. Но поне на мен ми се струва, че в клуба са напълно наясно, че им предстои промяна вътре в отбора, защото този изглежда изчерпан. А индивидуалности има.
Другата тема е за следващата кампания. Изглежда логично всеки от тези тимове да е още по-силен. Но дали ще е достатъчно силен, за да стане шампион? На мен ми се струва, че за Юнайтед и Арсенал прогресът изглежда лесно прогнозируем. Титлата обаче не. Поне не и от гледна точка на настоящото им състояние. А и в лято, в което техните наставници имат достатъчно време, за да работят с играчите си, резултатите не би следвало да закъсняват. Нека не забравяме, че Венгер и Ван Гаал не можеха да използват свежи своите ключови футболисти до ноември. При Пелегрини е интересно дали ще може да продължи да работи в Манчестър Сити. Моето усещане е, че на „Етихад" се целят в Гуардиола и са склонни да го чакат дори още един сезон. Макар че нищо чудно и сега да се случи промяната, заради напрежението около каталунеца в настоящия му клуб.
В крайна сметка Манчестър С, Арсенал и Манчестър Ю в определен момент от първенството изглеждаха достатъчно силни, за да се противопоставят на Челси, но никога не съумяха да са толкова стабилни, колкото бяха хората на Мауриньо. Но ако изобщо някой ще открадне короната на Челси догодина, то ще е някой измежду тези три тима.