[/center]Днес, на 4 май, се навършват 72 години от рождението на легендарния български футболист Георги Аспарухов - Гунди.
По този повод в сайта на Левски публикуваха материал, посветен на Гунди, озаглавен "72 години безсмъртие".
Публикуваме целия текст без редакторска намеса:
За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Гунди е необикновен, гениален футболист. Величина в стандартите за мъжество, икона за любимия „син” клуб или просто нападателят на нашите мечти.
Георги Аспарухов е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в Гунди хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек.
Днес, Гунди можеше да празнува 72-ри рожден ден, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от света и България. Ние обаче все още го помним. Защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. А тя не само, че не угасва. Тя расте с всяко изминало поколение. Младите слушат прехласнати историите за неговото майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че го няма.
Сълзите у всички, които са се докоснали до Аспарухов, са неизбежни и следват един непрестанен поток на мъка още от далечния вече 30 юни 1971 година.
Тъгата по Гунди не е просто тъга по един велик играч. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли.
Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на неговите съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго.
Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. Той не бе грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му била в повече.
За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги.
Той бе и остава всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си. Навярно мисията му е била изпълнена - той пося вяра, надежда и обич у привържениците на футбола.
Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта.
Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.
72 години от рождението на Георги Аспарухов... Вечна памет и поклон!
