Der Schmarotzer написа:v.r.s. написа:Der Schmarotzer написа:v.r.s. написа:icko65 написа:Добре.Подробен си но още тогава се вижда че църквите са две:Източна и Западна и водят борба за надмощие което е нормално предвид разделението и на Римската империя.Това че е имало делегати от Западната църква потвърждава разделението както и споровете които са водили.Мисля че дори първоначално този събор не е признат от Римската църква и затова има друг 4 събор -880г.Затова писах че това е дълъг процес на разделяне започнал в годините за които говорим а официалния завършек на процеса е 1054г.Но не както пишеш ти църквата е била една и Борис не е имало нужда да избира.Религията е една но църквите са били две-всяка със своето влияние.
Църквата е една, но с пет центъра пентархия, от петте най-големи древни катедри в Църквата: Йерусалим, Антиохия, Александрия, Рим и Константинопол, като Рим и Константинопол са двата царстващи града и като такива им е дадена по-голяма тежест, без разбира се Римският Папа и Константинополският Патриарх да имат предимство пред останалите Епископи. Така наречени първи сред равни. Папските легати са представители на Папата, които имат пълномощия от него да взимат решения по дадени въпроси, не са само наблюдатели.
Противопоставяне заради влияние има и дори тезата, че точно борбата за привличането на България към Западната или Източната сфера на влияние, е задълбочило разрива, не е за отхвърляне.
Цар Борис използва интереса и на двата центъра към България за постигне на целите си- титлата цар и самостойна българска Църква.
кан Борис никога не е получавал титлата цар нито от папата, който на всичкото отгоре няма тези правомощия за титлата цар, нито от Византия. Титлата, с която кан Борис е назован във византийски извори от съвременния му период е архонт-владетел. В извор от 12 век обаче наистина е наречен "василевс на българите", но това е доста отдалечен период и вероятно авторът, гъркът Йоан Комнин, му вменява титлата на внука му. В съвременната му българската книжнина - преписка на Тудор Доксов(племенник на Борис) е наречен "княз". В късен анонимен старобългарски разказ е наречен и каган, една титла, върху която български владетел няма никакви права, защото не е от рода Ашина, а от Дуло (евентуално).
Аз къде съм написал, че титлата му е призната от Византия или папата? Така се титулува от българите и като такъв го признава Православната ни Църква, а за мен това е по-важно, отколкото признанието на Византия или папата. А цар идва от думата кесар, т.е. император, а България тогава си е била империя и заради това претенциите на Борис са били основателни и се е стремял да бъде официално призната за такава, а той за кесар (цар), равен на Византийският император.
През Средновековието, за да получат легитимност титлите (в случая цар или император/василевс), те трябва да се признаят задължително или от Византия, или от Рим. Иначе той може да се титулува както си иска (пример за това са споровете на историците дали Симеон получава титлата василевс или си остава с княз. Също така и в писмата на Калоян до папата, в която сам Калоян се титулува император, а папата упорито го нарича крал). За да получиш дадена титла през Средните векове (само за християнския свят) е било нужно да влезеш в определени отношения с тези, които ги дават - Рим и Константинопол, всичко останало е самоназвание, което няма абсолютно никаква стойност. Кога започват българите, респективно православната ни църква да титулуват Борис цар? Ето обяснението на православната църква за Борис:
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php? ... _boris.xmlНали не мислиш, че още с възкачването си на престола, още езичник, той носи титлата цар? Или че Енравота е носил славянската титла княз? (в предхристиянския период титлата на наследника на престола е канартикин) Тези църковни истории, писани няколко века след събитията са не само неверни, но и пълни с фактологически грешки. Титлите цар и василевс никога не са били равнопоставени. Василевс е равна на император, а цар е славянският вариант на кесар/цезар. Някога цезар, е била част от титулатурата на владетелите на Римската държава, но никога не е била равна на император/василевс. Проф. Бакалов много ясно и точно описва корените, появата и разликите между двете титли (Титулатура и инсигнии на средновековния български владетел). За таблицата за ранговете във Византия виж
http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/307 ... -39-11.pdf и цялата литература там.
Не зная каква точно теза защитаваш, но без да изпадаме в детайли, Борис за българската история и Църквата е цар, независимо от непризнаването на Рим и Византия. Както примерно хан Тервел е признат от Юстиниан втори за кесар, дава му царска корона и е покрит с императорска хламида, но в историята остава с титлата хан.[/quote]
За да се обясни такъв въпрос, като титлата на българския владетел, задължително трябва да се разгледат отделните детайли, както поотделно така и в тяхната съвкупност, иначе става манджа с грозде. Борис I за българската история е кан в предхристиянския период и княз в християнския период. А как ще си го нарече поместната българска православна църква не е важно от институционално значение, защото тя не е институцията даваща и санкционираща титлите на българските владетели, поне в този период. Тервел е признат за кесар и получава тази титла от византийския император, това според наличните извори е неоспорим факт. Но е факт, че е кан повече години отколкото кесар. Кесар е от 705 до 708 г., докато през цялото останало време си е кан или може би канасюбиги/канасювиги,както се титулува в "Именика на българските канове", писан, според едната теза, може би около 40-50 години след тези събития. Кесар е титла, която не е наследствена и се дава и отнема от византийския владетел. Вероятно (за това обаче няма никакви свидетелства, а само умозаключения) през 708 г. когато Юстиниян II тръгва срещу Тервел той му отнема титлата и му я връща няколко години след това, когато отново го моли за помощ.[/quote]
Само, че темата е за годишнината от Покръстването на България от Борис Първи, който в българската история и Църква е записан и познат като Цар Борис, а не за легитимността неговата титла.
Кой както иска да го нарича, хан, княз или цар, важно е самото дело, което е извършил, дало тласък на българската култура и духовност, както и издигането на значимостта на Българската държава.
